В каква България искаме да живеем

Обсъжда се проект на Стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г.

Авторите на документа – МОН, представители на БАН и на висшите училища, са анализирали картината днес – трайни тенденции на изоставане в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – в приходите и качеството на живот. Картина, напълно противоположна на тази в развитите държави. Без наука няма високотехнологична икономика, няма управление на социалните процеси в обществото, липсват възможности за справяне с кризи, няма ги възможностите за защита на националната сигурност. Всичко това се управлява с инструменти, които са следствие от научни резултати. Затова развитите
държави инвестират в наука – между 1 и 3 – 4% от БВП.

Затова и науката е сред приоритетите на Европейската комисия (тематична цел 1 на сегашния програмен период „Научни изследвания и технологично развитие“).
Обратно на тенденциите в целия свят, у нас е издигната тезата – първо реформи, после пари. И тръгнахме назад. Според научната база данни Web of Science (WoS) губим позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни е паднала до 58 място – след Виетнам, Алжир и Нигерия. Подобна е позицията по брой цитирания. Активността на българските учени остава практически непроменена спрямо предходни години. Те създават около 3500 документа и до 2500 реферирани научни труда годишно.
Затова, колкото и да е неприятно, но трябва да се признае, че днес, през 2017 г., тръгваме едва ли не от нулата. Или по-точно казано – от периода на реанимация. С надеждата, че ще достигнем позиции от периода 1985 – 1990 г., когато сме били
34 – 35-и в света по научна продукция. Оттогава и досега кривата е устремена надолу и вече значително изоставаме, например от нашите съседи Румъния (40 място) и Сърбия (46 място).
„Днес всички са категорични, че образованието е приоритет на държавата. Но няма как да има качествено образование без наука. Много тясна е връзката между учени, които са на световно ниво, с преподаването в университетите, така че техните студенти – бъдещи специалисти и учители, също да бъдат на световно ниво, за да бъдат на ниво знанията, които получават учениците и с тях отиват в университетите, а после и в науката. Това е кръговрат. Ако изчезне един от елементите му, ще изчезне и той самият. Затова отложим ли решаването на въпроса за това каква наука искаме да имаме, това ще има изключително тежки последици за икономиката и за качеството на живот. Затова истинските „ползватели“ на стратегията не са учените, а гражданите.“ Така определя целта на проекта министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

Четете повече в бр. 14, 6 – 12 април 2017 г.