60 000 българи са пътували по „Еразъм+“

През последните 10 години склонността
към миграция сред 18-годишните е намаляла
4 пъти, съобщава министър Красимир Вълчев

ММС — Изпълнените проекти в България и бъдещето на „Еразъм+“ бяха обсъдени на специален форум

Еразъм“ е най-успешният европейски проект, защото дава възможност на граждани от различните страни да си взаимодействат. Като дизайн и инструмент, Програмата се утвърди с изключителния си принос за обединяване между хората. Ние имаме нужда да бъдем пълноценни европейци, и ще се чувстваме такива, ако сме по-свързани и имаме по-голяма възможност да пътуваме“. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на конференцията „20 години Център за развитие на човешките ресурси – „Еразъм+“ – Changing lives, Opening minds“.
Министърът заяви, че следващият етап от Програмата трябва да бъде подкрепен, особено в посока на мобилността към Югоизточна Европа. Изграждането на Европейско образователно пространство и засилването на свързаността между училищата и университетите ще допринесе не само за развитието на България и региона, но и ще спомогне за намаляване на миграцията сред младите хора. Проучване сочи, че през последните 10 г. склонността към миграция сред 18-годишните е намаляла 4 пъти, каза министърът. Това не означава, че всички са доволни. Но ако направим така, че младите да се чувстват в по-голяма степен европейци тук, в България, няма да има смисъл да емигрират. Ако създадем европейско образователно пространство, ако имаме повече висши училища – част от европейските университетски мрежи, младите няма да има нужда да ходят в чужбина, допълни още министърът.
Еврокомисар Мария Габриел обяви, че Европейската комисия се стреми към двойно увеличение на бюджета на Програмата. Тя смята, че в рамките на следващия период „Еразъм“ трябва да се развива приоритетно като по-включваща и приобщаваща и да акцентира особено върху развитието на професионалното образование. Програмата трябва да допринесе за създаване на Европейска академия на учителите, както и да подпомогне мобилността между цели ученически класове, посочи тя. От началото на програмата „Еразъм+“ до момента са се възползвали близо 60 хиляди български участници и 1300 организации, 2000 младежи са се регистрирали за участие в „Европейския корпус за солидарност“. Зад тези цифри е по-важно да се види въздействието върху личния и професионалния живот на десетки хиляди, особено върху младото поколение, изтъкна Мария Габриел. Не трябва да се забравя и ефектът от тези проекти върху сътрудничеството между организациите. „Еразъм“ дава не само възможност за нови приятелства и не само носи лично удовлетворение на младите хора, но им помага да направят по-добър избор за своята кариера или обучение в чужбина. „И неслучайно, когато попитат европейците кои са трите най-успешни проекта на ЕС, те отговарят: свободното движение на хора, мирът – нека не забравяме, това не е даденост, и програмата „Еразъм“, подчерта еврокомисарят Мария Габриел.
„Министерството на младежта и спорта е бенефициент на глава „Спорт“ на програма „Еразъм+“. През 2019 г. България е четвърта по подадени спортни проекти от всички държави членки на ЕС, като можем да се похвалим със стабилна успеваемост“, заяви министър Красен Кралев. Водени от думите на Еразъм Ротердамски, че хората не се раждат, а се формират, смятам, че в края на шестата година от своето начало „Еразъм+“ остава една от най-успешните програми на ЕС. За този период тя се наложи и сред младите, и сред по-възрастното население. Финансирахме над 2400 проекта, договорираното финансиране е около 180 млн. евро.“ Това заяви изпълнителният директор на Центъра за развитие на човешките ресурси Петьо Кънев. През 2019 г. бюджетът на Центъра е увеличен с 14%, което позволява да се стигне до малки населени места и райони, където досега не е имало европейско финансиране. В Програмата за тази година процентът за нови участници е минимум 30 на сто, от тях за училищно образование са 36%. Финансирани са общо над 100 проекта за училищно образование.
На форума е представен обзор на проектите и дейностите, осъществени в България с подкрепата на „Еразъм+“ и на Европейския корпус за солидарност.