Нужни са повече изследвания за новия коронавирус

Още от началото на болестта организмът се бори срещу причинителя на заразата и започват да се образуват антитела,
които са в основата на имунитета

Доц. Лъчезар КАРАГЬОЗОВ

Новият коронавирус предизвиква болест, която се предава от човек на човек. Спазването на дистанция между хората затруднява вируса. Той по-трудно може да намери някого, когото да зарази. От наша гледна точка това е добре – случаите намаляват и епидемията заглъхва. Но за да стане това по-бързо и по-добре, са необходими проверки – кой е заразен, от кого е бил заразен. Но какво, кога и как трябва да се проверява, невинаги е очевидно.

Общ ход на заразните болести
Човек и да се пази, случва се да се зарази от нещо. Засегнатият обаче още не знае, че е болен, защото след заразяването следва инкубационен период. През това време бактериите (или вирусите) на инфекцията се намножават в организ-
ма, но оплаквания (симптоми) още няма. Следва предсимптомен период – оплакванията са общи, неопределени. По време на самата болест често, но невинаги, симптомите са по-ясни и определени. Сега вече лекарят може да открие признаци на болестта: термометърът регистрира висока температура, честотата на дишането е друга, лицето е зачервено, лабораторните изследвания показват присъствие на патогени.

Организмът се бори с инфекцията

Още от началото на болестта организмът започва да се бори с нея. Най-важното е, че срещу причинителя на заразата започват да се образуват антитела. Антителата са белтъчни молекули с форма, подобна на буквата Y. Те имат способност да се свързват специфично с вируса или бактерията и така ги обезвреждат. Антителата, защото придават имунитет, се наричат още имуноглобулини. Има различни типове имуноглобулини. Тези, които първи се образуват след началото на болестта, са от тип М (имуноглобулини М – IgM). По-късно се появяват антитела от тип G (имуноглобулини G – IgG).
Антителата са основа на борбата с вирусните инфекции. Като начало, те се свързват с вирусните частици и не им позволяват да инфектират нови клетки. В допълнение свързаните заедно вируси и антитела се поглъщат и унищожават от специален тип бели кръвни клетки. Друга роля на антителата е да помагат на организма да се освободи от заразените с вирус клетки. Така болестта отслабва и болният започва да оздравява.
Имам ли вирус?
При новия коронавирус симптомите (температура над 38 градуса, пристъпи на суха кашлица, загуба на обоняние) могат и да липсват или да не са достатъчни за поставяне на диагноза. Тогава трябва да се търси самият вирус. Ако COVID-19 присъства, диагнозата е ясна; ако вирусът отсъства, значи става дума за друго заболяване. Частиците на коронавируса имат две съставни части, които могат да бъдат идентифицирани. Едната част са белтъците на обвивката. Другата част е РНК – нуклеиновата киселина, която при тези вируси носи кода на вируса (при някои вируси кодът е записан в РНК, а не в ДНК, както е при клетъчните организ-
ми). Съответно, когато се изследва материал от носа или гърлото, има два типа проверки, които могат да се направят. Има бързи проверки с антитела, които откриват белтъците на COVID-19. Тези тестове са в процес на разработка. Другите проверки се правят с така наречените бавни или молекулни тестове. При тях се търси присъствието на кода на вируса. Този код е публикуван на 17 януари 2020. В него има 29 903 букви. Това не е много, защото вирусите не са сложни. За сравнение, кодът (геномът) на обикновената чревна бактерия има 4,6 милиона букви, а на човека – 3,2 милиарда.

Полимеразна верижна реакция (PCR)

Процедурата при молекулния PCR тест е следната. С тампон се взема намазка от носа и/или гърлото и материалът отива в лабораторията. За анализа е необходима специална апаратура и той продължава няколко часа. Такива специализирани лаборатории в България има около двадесет.
Като начало, от биологичната проба се екстрахира РНК на вируса. Първо, за удобство кодът от РНК трябва да бъде презаписан в ДНК. Това става с помощ-
та на специален ензим. Едва след това се извършва така наречената полимеразна верижна реакция (Polymerase Chain Reaction, съкратено – PCR).
При полимеразната верижна реакция една малка част от кода на вируса (100 – 200 букви) се копира многократно. Това става на стъпки, като след всяка стъпка броят на копията се удвоява. Ако в началото копията са 200, след следващата стъпка те стават 400, след още една – 800, после – 1600, 3200 и т.н. Накрая броят им достига милиарди. Щом това стане – пробата е положителна, има още един заразен от COVID-19. Но ако няма вируси, верижна реакция не започва, нищо не се намножава – пробата е отрицателна.
Чрез този тест може да се постави диагноза. PCR реакцията помага да се разбере дали някой е болен, дори без да има особени симптоми. Човек с вируси в тялото определено е заразен и съответно може да бъде опасен за околните.

Имам ли антитела?
Това е друг много важен въпрос. Ако някой е боледувал, той вече има антитела в кръвта, има имунитет. Втори път той няма да се зарази, а и не може да заразява никого. Преболедувалият може да работи както преди и да се движи свободно – за вируса той е мъртва зона. Антитела срещу вируса COVID-19 се образуват най-активно, когато вече болестта започне да преминава, едва през втората седмица след началото на симптомите. Образуването им продължава дни след това, а присъствието им в кръвта е за дълго.

Изследването е просто и бързо, не изисква специализирана лаборатория, резултатът може да стане известен след минути. Взема се капчица кръв. Тя се анализира за присъствието на антитела, които специфично се свързват с белтъци от вируса. За да се отчете това, се разчита на образуването на „сандвич“ от антитела, като единият слой на сандвича са антителата от кръвта на изследвания.
Този кръвен анализ е важен, защото значителна част от случаите преминават без особени симптоми и остават незабелязани. Това, че при болни антителата се получават в по-късен етап от болестта, не е недостатък. По-важното е, че в момента според Световната здравна организация
(8 април 2020) тези тестове не са абсолютно сигурни и сертификати „преболедувал“ не могат да се издават. Действително, ако някой със сертификат няма антитела и не се пази, той може да се зарази, с всички възможни усложнения. Бързите тестове за присъствие на антитела срещу COVID-19, колкото и да са несъвършени, могат обаче да покажат каква част от населението има имунитет срещу болестта. Когато тази част е голяма, епидемия не може да има.

Свързани статии:

Минихипопотам се роди за първи път от 30 години насам Експертизата ражда доверие Нови археологически открития в Черно море Български съкровища пътуват из Америка