Що за знаци са тризнаците?

Всички знаем какво означава думата близнак. Какъв обаче е нейният произход? Според Българския етимологичен речник думата съдържа праславянския корен *blizn-, който е общ по произход с корена на думите близо, близък. 

Първоначалното значение на близнаци всъщност е било ‘деца, които в майчината си утроба са били близо едно до друго’.

В последно време все по-често срещаме както в устната, така и в писмената реч образувания като тризнаци, тризначки, тризначета, четиризнаци, четиризначета, петзнаци, седемзнаци, осемзнаци... Ето само няколко примера:

Все още обаче процентът на смъртност сред тризнаците е 10 пъти по висок. (в. „Живот и здраве“)

От тризначките разбрахме също и че Бил Гейтс е измислил компютъра. (сп. „Тема“ )

Майката на четиризнаците се моли бебетата да са добре. (в. „Стандарт“)

Русенка се сдоби с четиризначета. (в. „Монитор“)

Боби Маккони от Айова ражда живи седемзнаци. (в. „Монитор“)

Американката Надя Сълеман се прочу по цял свят с раждането на осемзнаци. (в. „Стандарт“)

На пръв поглед нароилите се „знаци“, „значки“ и „значета“ следват словообразувателните модели на добре познатите ни съществителни близнак, близначка, близначе. Но само на пръв поглед. Думата близнак е проста – съставена е от корен (близн-) и наставка –ак.  Образуванията от рода на тризнак съдържат първа съставна част числително бройно име (три, четири, пет и т.н.) и втора съставна част –знак. Очевидно е, че аналогията на новообразуваните „знаци“ с изходната дума близнак е направена по принципа на народната етимология, като в структурата на близнак погрешно са обособени съставни части бли– и –знак. Вероятно роля играе и аналогията (също така неправилна) със съществуващи сложни прилагателни от типа тризначен, четиризначен, петзначен, в структурата на които действително присъства корен знак (със звукова промяна к ~ ч).

Употребата на чудновати творения като тризнаци and тризначки (вместо трима близнаци, три близначки) може да бъде знак само за едно – че не познаваме достатъчно добре родния си език.

Проф. д-р Диана Благоева работи в Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език. Съавтор е в тълковни, двуезични, неологични и други речници.

Четете повече в бр. 32, 11 – 17 август 2016 г.

Свързани статии:

„Неолекс” знае що е смути и гуглирам Приятно ми е: Анна с две „нн“ Дали е адски готино да използваме думата адски в речта си? Везни в равновесие