Заслужава си въпреки трудностите

В това е убедена Даниела Стоянова – педагогически съветник в ОУ „Бачо Киро“, Велико Търново.

„Достатъчно е едно дете да ме прегърне, когато ме види в коридора, за да осмисли целия ми ден. За мен работата с малки ученици е призвание.“ Това споделя Даниела Стоянова – педагогически съветник в ОУ „Бачо Киро“, Велико Търново. Тя е един от младите специалисти в училището. „Почти всички познати, които не са в образователната система, се учудват на моя избор да работя в училище. На първо място, привлича ме работата с децата, които ми носят огромни положителни емоции. Учениците правят всеки мой ден интензивен и непредвидим“, казва тя. Даниела завършва бакалавърска степен със специалност „Психология“ и магистратура по „Социална психология“ във Великотърновския университет. Първоначално няма планове да работи с деца, още по-малко в училище. Но впоследствие решава да опита. „Един от мотивите ми бе, че винаги съм се възхищавала на детските и началните учители. Според мен общуването с малки деца ги запазва млади и озарени, изпълнени с желание за работа“, споделя Даниела. Първоначално тя започва на длъжността педагогически съветник на половин работен ден. Работи с деца в гимназиален етап, което означава, че е само 5 – 6 години по-голяма от учениците си от XI и XII клас. „Беше ми изключително странно, когато ме наричаха „госпожо“, а преди няколко години аз самата съм била на тяхното място. Преди да започна, знаех, че ще бъде трудно – и естеството на работа, и финансово заради малкия брой часове“, казва младият специалист. Още в началото тя открива, че въпреки трудностите тази кариера си заслужава. След като натрупва опит, кандидатства в ОУ „Бачо Киро“, където работи на пълен работен ден. „Началото беше трудно заради спецификата на възрастта на децата. Тук те са по-малки, не са оформени личности като по-големите. Но е изключително зареждащо и мотивиращо това, че те са чисти по душа и ти дават пряка обратна връзка за всяка твоя стъпка“, казва Даниела. Според нея позициите на психолога и на педагогическия съветник в училище са натоварени с големи очаквания от страна на родители и обществото. От тях се иска заедно с педагозите да компенсират това, с което семейството не се е справило при възпитанието на малкия човек. Не крие очакването си, че със Закона за предучилищното и училищното образование и съпътстващите го стандарти стават по-ясни задълженията и отговорностите на педагогическите съветници. Според нея е проблем, че в университетите няма обособена специалност за педагогически съветници. Донякъде необходимите им знания и умения се придобиват в специалностите психология и предучилищна и училищна психология. Малка е и практиката „на терен“. Липсват и възможности за квалификация на педагогическия съветник.

Четете повече в бр. 35, 1 – 7 септември 2016 г.