С поглед към хоризонта и с мисълта какво предстои

925 организации у нас декларират, че се занимават с научна дейност.

Това показва Регистърът на научната дейност. От тези организации 49 са институти на БАН, 36 са държавните висши училища и 26 са институти на Селскостопанската академия. Освен тях в регистъра са вписани още 814 фирми и НПО, декларирали научна дейност. Сред приоритетните задачи за 2017 г. на дирекция „Наука“ на МОН е оценка на това доколко всяка от тези организации се занимава с научна дейност.
„През 2015 г. е публикуван първият у нас правилник, а година по-късно започват работа и комисиите за пилотна оценка на научните организации и на Фонд „Научни изследвания“, разказва ръководителят на дирекция „Наука“ Златина Карова. През февруари т.г. се очакват първите доклади. От тях ще стане ясно по какви показатели е извършено оценяването и какви са получените резултати. „Възможно е избраната система на оценяване да не е съвършена. Макар че използваните показатели са съпоставими с тези, прилагани в системите за оценяване на Франция и Великобритания например и които са най-обективни в рамките на ЕС“, уточнява Карова. Например колко публикации и колко цитирания имат учените. Защитили ли са патенти. „Обществото живо се интересува от резултатността на научните изследвания и за какво отиват вложените средства. Със сигурност те са недостатъчни, но не може да не знаем какво се получава насреща. Защото цитирането в списание Nature например е сериозен резултат за обществото.“
Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия е финансирала и извършила оценка на това как България прилага методики за оценка на изследователския труд. До края на май страната ни ще има пълна информация какви методики се прилагат в Европа за изследване на резултатността на науката. По този начин ще могат да се сравнят резултатите от нашето пилотно изследване и прилаганите методики в други европейски страни. „Наскоро дори във Великобритания, чиято методика за оценяване на резултатността на изследователския труд се смята за една от най-добрите, петима Нобелови лауреати все пак са намерили основания, за да я подложат на съмнение. С други думи, дори научната общност не е единна в оценката си“, припомня Карова. Но това въобще не изключва необходимостта най-накрая да стане ясно кои са добрите научни организации у нас. Кои са силните им страни. Сигурен показател например е участието в проектно финансиране.

Четете повече в бр. 4, 26 януари – 1 февруари 2017 г.