Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България:

Качественото образование е това, което осигурява бързо качествена заетост. Въвеждането на компетентностния подход в системата на образованието у нас е и наложително, и неизбежно.

Инж. Васил Велев има магистърски степени от факултет „Автоматика“ на ТУ – София, и по „Корпоративно управление“ от Икономическия университет – Варна. Зам.-председател е на Икономическия и социален съвет и на Съвета на фондация „Еврика“. Председател е на Съвета на настоятелите на ТУ – София. Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (1996) и председател на Управителния съвет. Изпълнителен директор и член на съвета на директорите на дружества от ТОП 10 на Българската фондова борса.

 

Стоян СТОЯНОВ

 

– Г-н Велев, все повече се говори, че поради  ускорените технологични промени в следващите години редица професии ще изчезнат и ще се появяват работни места, изискващи непознати към момента компетентности. Един от приоритетите на екипа на МОН е въвеждането на т.нар. компетентностен подход, основан на разбирането, че образованието на XXI век не е само трупане на знания, но и формирането на отношения и умения – за учене, дигитални и предприемачески, критично мислене и креативност, ценностни ориентации…

– Факт е, че развитието на технологиите изпреварва реформите в образованието. Знаем, че това е консервативна система, която трудно се променя.

За компетентностен подход се говори в международен мащаб вече близо 60 години, но през последните десет нуждата от изграждането на компетенции наистина стана належаща. ЮНЕСКО формулира четирите глобални образователни компетентности – да се научим да познаваме, да правим, да живеем и да живеем съвместно. А в средата на 90-те години на миналия век Международната организация на труда идентифицира осем ключови компетенции за учене през целия живот, които бяха припознати от Европейската комисия и станаха неразделна част от учебните програми на някои от най-напредналите в образованието държави – Финландия, Швеция, Германия…

Промените в тази посока в системата на образованието у нас са и наложителни, и неизбежни. Затова Асоциацията на индустриалния капитал в България работи усилено за осъществяването на реформи в професионалното и висшето образование, трудовото законодателство и облекчаването на административната тежест, за да може в близките години секторите, които движат икономиката ни, да разполагат с нужните кадри. Иначе се очертава да се свием до размера на наличните човешки ресурси.

– Според мнозина образователната система вече не трябва да създава по калъп изпълнители на задачи в завода и офиса, а да формира създатели за дигиталната икономика, способни да решават специфични задачи и да разработват персонализирани продукти …

– Икономиката има нужда от различни кадри, но с навлизането на автоматизацията и роботизацията рутинните задачи се поемат все по-често от машини. И това поражда нуждата от ново ниво креативни специалисти с възможности за комплексно решаване на задачи. Именно затова АИКБ апелира за оптимизиране на Списъка на професиите за професионално образование и обучение, за намаляване на броя на специалностите и окрупняване на професиите и за тяхното осъвременяване. Това ще даде възможност за по-широка обща професионална подготовка и последваща специализация за изпълнение на специфични задачи.

Националната агенция за професионално образование и обучение започна и ревизия на държавните образователни стандарти, като целта е ключовите компетенции да намерят час по-скоро своето място в учебните програми.

– Имате ли определение какво означава днес качествено образование?

– Качественото образование е това, което дава възможности за непосредствен преход от образование към качествена заетост. А качествената заетост означава устойчиво работно място, с добри условия на труд и адекватно възнаграждение. Качеството на образованието зависи не само от придобитите знания и умения, но и от тяхното постоянно осъвременяване – от познания за начина, по който новите знания и умения да се приложат на конкретно работно място.

– Една от лансираните от Вас идеи е задължителна матура и по математика. Как тя ще допринесе за по-качествено образование и очаквате ли идеята да получи обществена подкрепа?

– За да има на изхода на висшето образование добри инженери и визионери, е необходимо на входа да постъпват млади хора, подготвени по природо-математическите дисциплини. Затова предлагаме задължителна матура по математика.

Ако се замислите, математиката е навсякъде около нас. В ерата на Индустрия 4.0 умението за боравене с числа, формули и алгоритми ще бъде задължителен елемент от бъдещите работни места. Страната ни е в челните редици на международните олимпиади по математика. Очевидно, когато се работи с младите хора целенасочено, се постигат добри резултати. Полагането на повече учебен труд по математика води до по-успешна реализация и по-високо качество на личния и професионалния живот.

Смятаме, че въвеждането на такава матура би могло да се планира в близките три години. Идеята ни се радва на сериозна обществена подкрепа. И колкото повече хора, ученици, родители, преподаватели, администратори и институции вникнат в нейния смисъл, тази подкрепа ще расте.

– Какви други спешни мерки бихте препоръчали с оглед адекватната подготовка на младите за пазара на труда?

– Трябва да се преструктурира план-приемът и в средното, и във висшето образование. Някои професии не звучат привлекателно за младите хора, но това са професии на бъдещето. Пренаселено е с икономисти, специалисти по администрация и управление, юристи. Анализите показват обаче, че немалка част от икономическите специалности вероятно ще изчезнат през следващите 30 години.

Друга важна стъпка е да се осъвременят учебните програми, обученията да станат по-интерактивни и да са насочени към т.нар. учене чрез правене, към решаване на казуси, на задачи, които да развиват когнитивни способности, дедуктивно мислене, креативност, но и работа в екип, умения за общуване, за управление на времето и т.н.

– От работодатели съм чувал, че мнозина от младите започват работа без трудови навици, не умеят в достатъчна степен да работят в екип. Как образователната система може да промени това?

– Да, налице са високо самочувствие и претенции, високи очаквания срещу ниска производителност. Разбира се, има изключения, но наистина младите хора трудно приемат налагането на определени норми на поведение и дисциплина на работното място. От друга страна, социалните мрежи ги лишават от чистото човешко общуване. Това пречи, когато се работи в екип.

Някои младежи днес нямат реална и правилна самооценка. И тук идва ролята на кариерните консултанти и психолози, които, за съжаление, липсват в нашата образователна система, като практика. МОН се опита преди няколко години да развие кариерни центрове на областно ниво. В повечето цивилизовани страни ранното ориентиране започва още в IV – V клас, както и работата с деца, които срещат проблеми в общуването. При нас разчитаме, че това ще го направят родителите и учителите. Но на едните често не им стигат времето и необходимите познания, а другите нямат достатъчно авторитет.

– Редица прогнози сочат устойчив дефицит на кадри със средно специално образование. Имате ли рецепта за възраждане на професионалното образование?

– Това, което се направи през последните две години е голяма крачка в правилната посока. Подкрепяме всички усилия на министъра на образованието и неговия екип да се развие професионалното образование. Нескромно ще кажа, че немалка част от предложенията за реформи, които са в ход, дойдоха от АИКБ. Имаме много добри резултати за миналата година – учениците, включени в професионално образование, са близо 52% от всички.

МОН предприе редица стъпки за популяризиране на професионалното образование и тук е много важна и нашата роля, като работодатели. Необходимо е да сме по-отворени и достъпни. Да се научим да рекламираме не само своите продукти и услуги, но и себе си, за да привличаме качествени работници. Добри примери са дните на отворени врати, инвестициите в социални инициативи. Ако младите хора видят, че новите работни места са чисти и добре заплатени, а работодателят има грижа за своите работници и за благото на общността, въпрос на време е мисленето да се промени и все повече деца да се насочат към средното професионално образование.

– Каква е Вашата оценка за ефекта от въвеждането на дуално обучение?

– Много висока. Ефектът от проект ДОМИНО е наистина уникален. 15 работодатели – наши членове, се включиха в дуалното обучение и непрекъснато има нови заявки. За съжаление, преди години имахме много добра образователна система в това отношение, която разрушихме. Сега се опитваме да върнем колелото.

Дуалното обучение е начинът да изградим качествена работна сила с необходимите знания и умения. АИКБ участва активно във всички етапи на този процес. Само преди седмица изпратихме на обучение свои координатори по места, които да подпомагат и други фирми, желаещи да се включат в дуалното образование.

В перспектива, на дневен ред е превръщането на тази форма на обучение от експериментална в системна. Направиха се и редица промени в законодателството. Но договорите за обучение на учениците чрез работа трябва да се променят, да се разтоварят от административни и финансови тежести, за да става дуалната форма все по-масова.

– Виждате ли и активизиране на участието на бизнеса в създаването на учебни планове и програми по различни специалности?

– Ние на практика го правим в рамките на дуалното образование. В момента, с актуализиране на държавните образователни стандарти и на списъка на професиите, ние имаме тази възможност. Важното е да сме активни.

– Колко често трябва да се актуализират те?

– Проблемът не е в актуализирането на учебните планове и програми, а в това те да се разработват с местния бизнес, да отговарят на нуждите на работодателите по места. За да може след това бързо да се направи преход от образование към заетост. Според мен 3 години е добър период за актуализиране, включително и на държавните образователни стандарти. Защото, в крайна сметка, и плановете, и програмите зависят от стандартите.

– МОН прави усилия да промени фокуса на приема към професионалните паралелки и към повече паралелки с профил в областта на STEM. Как фирмите могат да подкрепят тези усилия?

– Не е тайна, че учещите в инженерни специалности биват привлечени да работят или стажуват още във II курс. Някои работодатели подкрепят финансово студентите под формата на стипендии. Или ако ги наемат, още докато учат, им заплащат труда и им гарантират работно място.

Една от мерките, за които работодателите настояват, е увеличаване на средствата за издръжка по инженерни специалности и създаването на специалности, свързани с познания съгласно новите европейски законодателни изисквания и отговарящи на пазара на труда. Качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката ни на ново стъпало. Индустриалният сектор е структуроопределящ за икономиката ни. В производството се създават стойностите. От изключително значение е бизнесът, правителството, а и цялото ни общество да работят за ранно кариерно информиране и ориентиране на младите хора.

Но по-важното е да задържим младите хора в България. Да задържим качествените специалисти, особено в направления с недостиг на кадри. Затова АИКБ предложи преди година конкретен финансов механизъм – финансите на държавните висши училища да се формират чрез студентски кредити, които да се погасяват от бюджета, ако завършилите работят определен период в страната – например равен на годините на следване (между 3 и 5 години). Ако лицето откаже или предпочете да потърси възможности за реализация извън страната, предоставените средства се възстановят изцяло или до размера на неспазения период.

Защото, за съжаление, България няма прагматична и действена политика за задържане на квалифицираната работна сила или за нейното връщане в страната. Годишно се „изливат“ стотици милиони за обучение на студенти, много от които след завършването си, вместо да живеят и работят в страната и да допринасят за развитието на българската икономика и общество, емигрират и създават добавена стойност в чужди държави. Средствата, инвестирани от българския данъкоплатец в образоването им, са безвъзвратно загубени.

– Как оценявате предложените промени в Закона за висшето образование, които целят държавата да се включи по-активно в стратегическото управление на държавните висши училища и Народното събрание да приеме Национална карта на висшето образование?

– АИКБ подкрепи направените предложения за промени. Смятаме, че по този начин ще се възстанови балансът в управлението на висшите училища и ще се дефинира в разумни граници тяхната автономност, така че да бъде в съзвучие с обществения интерес. Въвеждат се и финансови стимули за студенти, които се насочват към дефицитни специалности, план-приемът се очаква да се ориентира спрямо търсенето и развитието, включително на местната икономика, чрез приемането на Националната карта на висшето образование.

Бихме приветствали допълнително по-широко участие на социалните партньори в процеса на нейното разработване. Виждаме, че е налице добрият пример със средното професионално образование. Заедно успяхме само за две години да го поставим във фокуса и да повишим интереса към него.

– МОН прави последователни крачки за промяна във финансирането на държавните висши училища, което се обвързва с качеството и реализацията на завършилите и за преструктуриране на държавния план-прием към необходимите специалности. Къде е ролята на работодателските организации при прогнозиране на потребностите от кадри?

– В прогнозирането на план-приема. Всяка година изпращаме информация до МОН за нашата оценка на нуждите от специалисти. Благодарение на настояванията ни намаля броят на приеманите студенти в икономически специалности, в администрация и управление, на юристите… Но остава най-важният проблем – все още обявеният прием на студенти за текущата година надхвърля броя на завършващите средно образование. Това означава, че не само всеки кандидат е потенциален студент, но и че в системата влизат ученици с недопустимо слаба подготовка. Включително функционално неграмотни. На практика, няма конкуренция, а искаме качество. Е, как да стане?

Освен това, 51% от завършилите висше образование се реализират на позиции, които не изискват такова. По този начин се разхищава обществен ресурс в пари и време. Произвеждаме ненужни и недоучени специалисти, а квалифицирани работници няма. Необходимо е план-приемът да е най-много една втора от броя на завършващите. Настояваме за това от три години и продължавам да твърдя, че то също е стъпка към подобряване на качеството в образованието.

– Г-н Велев, ако позволите и един „по-философски“ въпрос – доколко работодателите у нас са наясно, че образованието има по-широка социална функция от това просто да подготвя някакви кадри за пазара на труда?

– Разбира се, това е пределно ясно на всички. Да го кажем така – образованието е най-важната стъпка в човешкия живот. Още от раждането си ние се учим. Колкото по-качествено е това знание, толкова повече то допринася за подобряване на социалния ни статус. В крайна сметка, ние не учим само професия. Получаваме и много основни знания и умения, които ни служат в обществените отношения. Но човек се стреми да живее добре, а за това е необходимо качествено работно място. Такова място се постига, ако образованието ти е приложимо в настоящите условия на трудовия пазар.

С образовани работници предприятието се развива и печели, в държавата влизат повече данъци, които пък се инвестират в повече образование и социални дейности, в здравеопазване… Това е процес, в който изключването на едно колело постепенно спира целия механизъм. Затова важна функция на образованието е да развива интелектуално новите поколения, да ги подготвя за живота, но и да бъде в съзвучие с пазара на труда.

– Някои твърдят, че образоваността, сама по себе си, е ценност, а всеки има свободния избор какво да учи, как и къде да се реализира…

– Не отричам свободния избор и воля. Но когато държавата плаща за нечие образование с нашите общи данъци, всички ние имаме правото и дори задължението да насочваме тези пари във възможно най-правилната посока. Имаме предостатъчно частни висши училища, в които всеки може да учи каквото иска. Но щом държавата плаща, тя следва да се съобрази с нуждите на пазара и да изисква определено качество срещу нашите пари.

– Как бихте определили диалога между работодателските организации и МОН?

– Като равнопоставен и много добър. Министър Вълчев създаде Консултативен съвет по професионално образование и обучение, който работи много добре. Действително имаме партньор в лицето на МОН. Благодарение и на това за последните две години се направиха реформи, каквито не се бяха случвали поне от 20.

– За някои проблемите в държавата могат да се решат просто с наливането на повече средства в проблемната сфера – Вашата позиция за необходимия процент от БВП за образование?

– Невинаги повечето средства решават проблемите. Особено ако идеята е просто да увеличим бюджетните разходи за образование. Уви, България е в дъното на класациите по разходи за образование и те са около 3,9% от БВП на фона на 5 – 6% в повечето страни. Необходимо е този процент да достигне порядъка от 4,4 – 5% за сметка на сектори, които са префинансирани (държавна и общинска администрация, сигурност и др.). Но по-важно е средствата да се насочат към модернизиране на учебните бази, особено в професионалните гимназии. И в обучение и усъвършенстване на преподавателския състав.

– Към днешна дата колко голям е проблемът с липсата на кадри у нас?

– За ориентир, годишно на мястото на 100 напуснали пазара на труда – пенсионирани или заминали в чужбина, постъпват едва 60. Гръбнакът на индустрията ни се състои от хора над 50-годишна възраст. Всяка година работната сила намалява с около 50 000 души. А това, добавено към амбициите ни за растеж означава, че в средносрочен план ще ни трябват допълнително над 500 000 квалифицирани кадри, които просто нямаме. Като вземем предвид  демографската перспектива, става пределно ясно, че няма как да се справим без внос на работна сила, без адекватно образование, без реформа в системата на болничните листове, без отпадане на годишното ограничение за извънреден труд, без увеличаване на здравната превенция и профилактика на работните места и пр. Иначе след 5 години в много сектори и региони ще се затворят предприятия само и единствено заради недостиг на кадри.