Отвъд границите на очевидното

Софийският фестивал на науката събра на едно място над 100 български и чуждестранни учени

Юбилейното десето издание на Софийския фестивал на науката събра стотици хора в „София Тех Парк“. Акцентите в програмата тази година са Космосът, здравето и светът наоколо. Организаторите бяха подготвили редица любопитни събития, демонстрации на открито и забавления за най-малките посетители. В събитието взеха участие над 100 учени от България и света. Международните изследователи бяха от Испания, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Полша, Унгария и Франция. Някои от тях присъстваха на място, а други – чрез конферентна връзка. Тази година мотото е в синхрон с времето, в което живеем – „Отдалечени, но по-близо“. Такива са и участниците му – териториално разделени заради пандемията, но в същото време по-близо от всякога досега, обединени от таланта, потенциала, идеите и съвместната си работа.
Началото на научното събитие бе дадено от химиците от „Корпуса за бързо гърмене“ и техните празнични научни фойерверки.
„Този фестивал никога не е бил по-разнообразен и международен“, каза директорът на Британския съвет Любов Костова. Тя благодари за големия интерес към събитието и отбеляза, че всеки един от поканените учени е искал да присъства на място, но заради обстоятелствата не са успели да дойдат.
„България е горда със своите международно признати учени. Днес повече от всякога този фестивал изпраща силно послание за емоция, за среща и за преспектива с визия. Науката е емоция, защото тя ни позволява да разберем света около нас. Нека запазим онова любопитство, което позволява да бъдат направени най-добрите открития в науката“, сподели българският еврокомисар на науката, културата, образованието и младежта Мария Габриел. Тя посочи, че днес повече от всякога имаме нужда България и Европа да бъдат такива, каквито са тук и сега в София – иновационни хъбове и място, където няма граници между култура, образование и иновации. Благодари на всички, които позволяват науката да бъде и емоция. „Този фестивал е и среща на учените, но и среща между млади и не толкова млади, между експерти и хора, които искат да разберат повече за света около нас, а това е най-ценната му страна – допълни още тя и изрази надежда броят на младежите, които избират да правят наука в България и Европа, с всяка година да става все по-голям. – Такъв тип прояви дават възможност на повече хора да се ангажират с наука, но и повод да се замислим как по-добре резултатите от научните изследвания да срещнат своята реализация. София се превръща в място, което изпраща много ясно послание за таланти и идеи“, отбеляза още Мария Габриел. Тя обяви, че само след семица ще има новини за новото Европейско образователно пространство, което трябва да бъде реализирано до 2025 г. „България, с учените, изследователите, талантите си, има своето достойно място в него“, категорична е тя и допълни, че като българи, трябва да се гордеем, че сме давали, даваме и ще продължаваме да даваме още много на Европа и света.
„Този фестивал расте бързо, но не старее – каза зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Тя посочи, че преди 10 години заедно с Британския съвет са подхванали тази идея с голям ентусиазъм, за да популяризират науката у нас. – Амбицията ни бе в рамките на 3 – 4 години това да не е само национален или международен фестивал, а всички да говорят за комуникация между науката. Сега, 10 години по-късно, виждам, че това е изключително трудно. Не е лесна работа да убедиш в необходимостта от реформи академичните институции, научните организации и университетите. Изисква се време, за да започнат да мислят по-динамично, да се научат бързо да се приспособяват към промените на новия свят – каза още тя. По думите , много млади хора са тръгнали по пътя на науката и са решили да правят кариера тук, в страната ни. – Иска ми се на България да се гледа като на иновативна и модерна държава. Знам, че другите могат да научат много от нас“, допълни още тя. Категорична е, че ако от пандемията има някаква положителна страна, то това е възможността за свързаност. Благодарение на информационните технологии страната ни има възможността да покаже на целия свят какви хубави неща се правят в България. Ангелиева изрази надежда догодина отново да има фестивал на науката, който да събере още повече посетители и защо не да се провежда в цялата страна, а не само в столицата ни.
Приветствие към гостите на Фестивала отправи на български език новият посланик на Великобритания в България Н.Пр. Роб Диксън. Той започна с шега, че със себе си е донесъл и лошото време от Англия, но за сметка на това неблагоприятната метеорологична обстановка не е спряла жадните за наука посетители. „През последното десетилетие Фестивалът помогна за изграждането на връзките и укрепването на сътрудничеството между британските и българските научни общности“, каза той. Тази година в събитието участват девет британски учени, които ще помогнат за създаването на нови контакти в областта на изкуствения интелект, роботиката, физиката, инженерството, невропсихологията, инфекциозните болести и биологията. „Темата на Фестивала – „Отдалечени, но по-близо“, най-точно описва света, в който живеем днес. Правителствата и обществата на всички държави са изправени пред множество общи глобални предизвикателства, като изменението на климата, сигурността на страната и разбира се – коронавируса – допълни новият посланик. Посочи, че за да се преборим с коварния вирус, се нуждаем от помощта на учените от целия свят и техните изследвания. – Сега повече от всякога светът се обръща към науката“, каза още той.
„София Тех Парк“ е домакин на Софийския фестивал на науката вече четвърта поредна година. Затова и съвсем разбираемо Фестивалът бе открит от председателя на Надзорния съвет на първия и единствен технологичен парк у нас – Петър Статев. Той постави фундаменталния въпрос защо науката е важна за всеки от нас и защо децата трябва да станат учени: „Представете си бихме ли могли да пътуваме толкова бързо и далеч както сега, можем ли да мечтаем за Марс без научните открития и можем ли да правим всичко, което правим днес, без големия скок в технологиите.“

Мария Габриел – еврокомисар за науката, културата, образованието и младежта, пред в.
„Аз-буки“:
До дни ще представя нов план за действие за цифровото образование

Софийският фестивал на науката вече десет години доказва, че столицата ни е място за наука. Показахме много ясно, че сме способни да надграждаме и обогатяваме традициите. Можем само да се гордеем с международно признатите си учени в толкова разнообразни области.
София ни показа много ясно, че е едно от туптящите сърца, където няма граници между наука, знания и образование, няма възрастова граница между млади и стари, няма граница между отделните държави членки в ЕС.
Много силен сигнал изпраща този фестивал, защото науката ни позволява да разберем света около нас. В днешната ситуация от учените и изследователите зависи да бъдат намерени решения за ваксина и диагностика.
Сега, по време на пандемията, открихме, че наука може да бъде правена както онлайн, така и чрез дистанционна форма. Тази ситуация обаче ни накара да се замислим как бихме могли да използваме новите технологии, за да не загубим интереса към науката. Там, където има възможност да се обменя информация онлайн и да бъде организиран форум, няма никакъв проблем с новите технологии, но какво правим с практическото обучение. Ето тук виртуалната реалност може да даде нови преспективи, за да имат възможност младите учени да развиват потенциала си в медицината, астрономията и дори в строителството. Там има още толкова неизползвани и неоткрити възможности. Намирането на материали, които да са съобразени с екологичния преход и да спестяват енергия например, е една от тях.
Всичко това можем да направим с технологиите на XXI век. За мен това е едно от най-позитивните послания на тази криза. Несъмнено срещнахме трудност, но пък с новите технологии си дадохме шанс по-бързо да стигнем до друга фаза, където науката заедно с иновациите привлича все повече млади хора, които днес търсят точно това – по-персонализирано и по-интерактивно обучение. По този начин ги насочваме да изберат науката за своя кариера. Имаме нужда учените в България все повече да популяризират своите открития и идеи, но също така и да привличат млади хора. Фестивалът показва, че нашата визия е да превърнем България и Европа в място, където даваме шанс за развитие на науката, образованието и иновациите.
Днес се намираме далеч от ситуацията преди шест месеца. Сега всички училища в Европа са по-подготвени да преминават по-бързо към дистанционна или хибридна форма на обучение. Още от самото начало в това отношение България бе сред добре позиционираните държави, като обхвана 90% от децата. Има държави в Европа, които не успяха да покрият тези резултати.
Следващата седмица ще представя нов план за действие за цифрово образование. В него ще имаме основните поуки от кризата, а те са, че имаме нужда както от европейски, така и от национални средства за оборудване. Все още има деца, които не разполагат с таблети и необходимата техника, за да могат да участват пълноценно в обучението от разстояние. Имаме нуждата да продължаваме да работим за свързаност в селските и отдалечените райони. Затова ще предложа инициатива за свързаност на училищата по подобие на Wi-Fi for you.
Имаме и нужда от достъп за обучение на учителите, защото новите технологии в ръцете на учителя могат да направят чудеса, да подтикнат децата ни да имат творческо и критично мислене. Това са част от основните неща, които ще споделя другата седмица.
Създадохме платформа, чрез която във всеки един момент се обменя информация между министерствата на образованието, националните агенции за прилагането на програмите и това с какви данни разполагаме и как да взимаме адекватни решения. Трябва да останем мобилизирани, гъвкави, отворени към нови неща, но най-важното е да опазим здравето на учениците и учителите.

Карина Ангелиева – зам.-министър на образованието и науката, пред в. „Аз-буки“:
Българските изследователи са добре познати в Европа

България от много време насам има своето място на картата на европейската наука, а София има дългогодишна традиция в това отношение. Науката, която правим, е модерна, отворена и комуникираща с обществото.
Когато общувам с моите колеги от другите държави, не само от ЕС, разбирам, че те познават много учени от България, но не знаят по-специално мястото и ролята на България в даден научен сектор. Всеки знае, че България е хъб на информационните технологии, но това не е всичко. Имаме цели специализирани екипи и области на науката, като се започне от медицина и се стигне до земеделие. На Софийския фестивал на науката виждаме много добри примери и от авиционната техника.
Оказва се, че по-често научаваме за тези български постижения навън, отколкото у нас. Изводът е, че ни липсва комуникация на науката. Мнозина обаче, включително и изследователи, я смятат за даденост, а тя не е. Има ли дете, което да не се интересува от звезди или от Космоса? Има ли някой, който няма да повярва, когато ученият е казал, че е открил нещо, свързано с коронавируса? Имаме нужда от култура за специализирано комуникиране на науката. Тя трябва да бъде по-разбираема и насочена към проблемите и ежедневието на съвременния човек. Неслучайно една от темите на Фестивала е свързана със здравето. Важ-
ни са и темите за застаряването на населението и различните варианти и начини за модернизиране на здравната система.
Софийският фестивал на науката бе на точното място в точния момент. Преди 10 години беше първото му издание, което се проведе в столичния парк „Заимов“. Въобще не очаквахме, че към това събитие ще има толкова голям интерес – паркът беше буквално затрупан с хора. Мислехме си, че никой не се интересува от наука, а се оказа, че това въобще не е така. Когато за наука се говори на разбираем език и се представя по модерен начин – чрез презентации и експерименти на достъпно място, до което всеки може да стигне, предизвиква голям интерес сред хората.
Министерството на образованието и науката заедно с Британския съвет разработихме тазгодишната организация на Фестивала. Внимание е обърнато и на дигиталната част. Това не се прави сега само заради пандемията. Вече за четвърта година паралелно със събитията на място се осъществява и онлайн връзка с учени от цял свят. Това събужда интереса на младите хора.
Не познавам млад човек или ученик, който не се интересува и не може да цитира световни постижения или да не следи новините на НАСА. Но ми се иска да се интересуват и от постиженията на българските изследователи. Имаме фантастични наши учени, които не са разпознаваеми. Затова в последните години разработихме програмата „Образование с наука“ съвместно с БАН, за да се популяризира трудът на нашите учени. Целта е да се провокират доверието и вярата на обществото към науката, особено заради COVID-19. Затова е създадена специализирана страница, където се публикува всички ново, свързано с болестта, но достоверна и проверена информация.

Свързани статии:

4 медала за математиците Отличия за 62 ученици с мисия Лечебните растения – богатството на България Новатор в час