Ковид-19 епидемията е можело да бъде предотвратена

Известният вирусолог проф. Радка Аргирова е категорична, че учените в света са предупредили за тази опасност още при появата на SARS-1

Проф. д-р Радка Аргирова завършва медицинското си образование в София и специализира вирусология в Москва. Защитава докторска дисертация на тема HIV. Специализира в Института по туморна биология – Фрайбург, Германия, и в Северозападния университет – Чикаго, САЩ. Професионалната й дейност е посветена изцяло на вирусологията с акцент върху ретровирусите, и най-вече вируса на СПИН. Председател е на Българското дружество по медицинска вирусология, зам.-председател на Хумболтовия съюз в България и член на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз. Общият брой на публикациите й е 120, както и 18 книги или глави от монографии, като броят на цитиранията на научните й трудове към 2016 г. е около 360. Има участие в над 50 конгреси и симпозиуми.

Зина СОКОЛОВА

Срещаме се с проф. Радка Аргирова в една от големите столични болници, в лабораторията по вирусология, в която работи. Питам я къде е коронавирусът. „Навсякъде“, отговаря тя с усмивка. А как се предпазва от него? С маски, често миене на ръцете със сапун и топла вода, ползване на ръкавици при работа. Нищо по-особено от това, което специалистите препоръчват на всички хора.
Проф. Аргирова е член на Медицинския съвет за борба с коронавируса, създаден да подпомага с експертиза работата на Националния оперативен щаб. Този съвет продължава своята работа и в момента. Всеки от неговите членове е писал алгоритъм по даден проблем, по който е специалист. По тези алгоритми се работи в цялата страна. Проф. Аргирова отговаря за специфичната диагностика, която включва ПСР тестове, изследване за антигени и за антитела.
„Наскоро от Българския лекарски съюз организираха срещи с лекари за опресняване на знанията във връзка с въвеждането на новите тестове – казва проф. Аргирова. – Поканиха ме да изнеса лекция пред колегите с цел уеднаквяване на диагностичните практики. Направихме протокол как да се действа в различните фази на инфекция с коронавирус. Изяснихме и кога трябва да се прави тест за антигени, тъй като не е необходимо винаги да се прави ПСР тест.“
Една част от ПСР тестовете могат да се заместят с тестове за антигени, които са по-евтини и най-важното – по-бързи, уточнява проф. Аргирова. При тях резултатите излизат за 15 минути. Антигенен тест може да се прилага при наличие на симптоми като хрема, кашлица. Той е изключително специфичен и не може да покаже друг резултат и примерно да „заблуди“, че става дума за грип. ПСР тестът също е много точен, но отнема 4 часа и е доста по-скъп. Затова се препоръчва да се премине към антигенния тест.
Колкото до противоречивите медийни послания на различни експерти и политици, проф. Аргирова категорично заявява, че не обича революционни и заплашителни приказки. Според нея една част от хората са толкова изплашени, че не излизат с месеци от вкъщи и има опасност да изпаднат в тежки депресии. Те се страхуват, че като се заразят, непременно ще станат жертви, тъй като в обществото се налага становището, че възрастните хора и такива с хронични заболявания са изложени на по-голям риск и по-тежко прекарват болестта. Това е така, но не означава, че непременно изходът ще е летален, подчертава известният вирусолог. Подобна паника е прекалена, защото въпреки всичко животът продължава. И допълва, че самата тя е в най-рискова възраст и работи по цял ден с вируси. На другия полюс в обществото са младите хора, които не се интересуват от проблема, повечето не спазват никакви ограничителни мерки, не носят маски.
„Въпреки споровете между различни специалисти за ползата от маските те все пак са някаква механична преграда – пояснява проф. Аргирова. – Ограничителните мерки са насочени към това да се забави темпото на разпространение на вируса. Защото, докато не се появи лекарство или ваксина, няма да спрем заболяването. Това е истината. Прогнозата не е оптимистична. Все още няма специфично антивирусно лечение. Проб-
лемът се засилва заради недоброто състояние на нашата здравна система, която трудно се справя със ситуацията. Затова мерките са необходими, без обаче да се стига до паника. Цифрите на заразените са в директна зависимост от броя проби на ден. През пролетта се правеха малък брой проби, имахме малко заразени. Около 25% от изследваните дават положителни проби. Около 30% от тях нямат никакви симптоми, въпреки че са с положителен тест. Но пък те разнасят вируса. Това е коварната част. Още по около 25 – 30% са средно тежко и тежко болните. И едни 5% – в изключително тежко състояние, които стигат до реанимация и се налага да бъдат интубирани.“
Вирусологът подчертава, че Ковид-19 пидемията е можело да бъде предотвратена в глобален план. Вирус, подобен на този, вече е причинявал епидемия – SARS 1
(или ТОРС) през 2002 – 2003 г . и още тогава учените са предупредили, че това може да се повтори. Всички сме свидетели, че днес това е факт (причинителят на COVID-19 е много близък до вируса, причинил ТОРС). Но въпреки изписаните навремето куп доклади по темата мерки не са взети.
„Лично съм чела един от тези доклади, направен по поръчка на ООН от 2005 г. – казва проф. Аргирова. – В него пишеше, че този вирус няма да спре и трябва да очакваме нова атака. Някой да направи нещо? Всички държави имат изработени национални планове за действие в случаи на грипни епидемии, тъй като вирусът на грипа е по-изменчив и лесно може да поднесе изненади. Тези планове могат да се приложат и сега, в тях се описва подробно какви стъпки трябва да се предприемат при подобни ситуации.
В писането на нашия национален план участвахме вирусолози, инфекционисти, много други експерти. Но никой не се сети за този документ и той сигурно отлежава в някое чекмедже.“
Колкото до спекулациите дали вирусът е изкуствено създаден, проф. Аргирова е категорична, че намеса в РНК на вируса от страна на човек няма. В подкрепа на това свое твърдение тя разказва, че през 2012 г. в Китай, при ликвидиране на работата на стара мина, дълбоко скрита под земята, се налага почистване на повърхността . От всички страни тя е покрита с умрели или полуживи прилепи. В почистването взимат участие 9 души,
7 от които по-късно умират от „атипична пневмония“. Биологични материали от тях са запазени за изследване. Днес се установява, че тези материали съдържат SARS-Cov-2 – вируса, който причинява ковид епидемията.