Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“: Ако не планираме добре, всъщност планираме да се провалим

През новия програмен период се планира да се използва и нов инструмент, така наречените интегрирани териториални инвестиции

Иван Попов започва работа в държавната администрация през 2004 г. Дълги години е в Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“, впоследствие „Региони в растеж“. От 2018 г. е в Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ отначало като директор дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“. Впоследствие е заместник-изпълнителен директор, а от април 2021 г. и изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“.
Възпитаник е на Втора английска езикова гимназия – София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения“ в УНСС и магистърска по „Европейска икономическа интеграция“ в НБУ.

Интервюто взе
Татяна ДИКОВА

– Г-н Попов, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ бе посрещната със съмнения доколко МОН притежава експертен капацитет да я управлява. Опровергаха ли се тези съмнения?
– Като всяко начало, и това бе трудно. В рамките на Главна дирекция „Структурни фондове“ бе създадено междинно звено към
ОП „Развитие на човешките ресурси“, но то не обхващаше всички функции на един управляващ орган на оперативна програма.
Затова с решение на МС бе създадена Изпълнителна агенция към министъра на образованието и науката, но достатъчно независима, за да изпълнява функциите на управ-
ляващ орган. От 2017 г. досега тя изпълнява тези функции, като за този период успяхме да структурираме и стабилизираме един много добър капацитет. Бяха запазени опитните служители от междинното звено. Привлечени бяха и много знаещи и можещи експерти от други управляващи органи. Резултатът – тази година за първи път имаме много ниски нива на текучество, около 4%, което е пренебрежимо малко. Това означава, че имаме стабилен Управляващ орган със значителна експертиза и капацитет. Това се доказва и от последните данни за напредъка на Оперативната програма.

– Какво е изпълнението на ОПНОИР към момента?
– Чували сте за прословутото правило n+3, т.е. ресурсът, заложен за съответната година, е необходимо да бъде сертифициран в рамките на три последователни години след годината на залагане. Основно в това е големият риск от загуба на средства за страната.
До края на тази година ще изпълним това правило, и то за 2022 г.
Още отсега мога да кажа, че за следващата година няма абсолютно никакъв риск от загуба на средства.
Но това не бива да ни отпуска. Остават да бъдат отчетени още 50% от ОПНОИР за оставащите две години, когато свършва старият програмен период.
Същевременно близо 100% е договореният ресурс по Програмата за целия ѝ период на изпълнение. До края на тази година ще публикуваме и последната процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ по тази програма. Това е процедура, насочена към достъпа на уязвими групи до висше образование, с бюджет 7 млн. лв.
Тази година сключихме 17 много важни договора за модернизация на висшите училища за 53 млн. лв. Продължава и проектът „Ученически практики“ с бенифициер Министерството на образованието и науката.
Заедно с това поехме и функциите на Управляващ орган на Програма „Образование“ за периода 2021/2027 г.
В тази връзка, бе променено името на Изпълнителната агенция от ОПНОИР в Изпълнителна агенция „Програма за образование“.

– Наваксахме ли с приоритетна ос 1?
– В началото срещнахме много тежки предизвикателства. Днес съм оптимист. Имаме 6 центъра за компетентност, които достигат 80% ниво на изпълнение. Следващата стъпка е успеваемост в трансфера на технологии.
Центровете за върхови постижения са по-сложни, с повече партньори и сложна структура.
Но напредъкът е факт и в момента не виждаме конкретен риск. Искаме да насърчим центровете в посока изпълнение на индикаторите – новоназначени учени и такива, които работят в обектите. Неизпълнението им може да доведе до финансова корекция на приоритетната ос.
– В контекста на договора с МОН за изпълнение на проекта „Ученически практики“, моля да уточните доколко е правилно бенефициент да бъде Министерството?
– В зависимост от поставените цели логиката е различна. Системата на образование предполага и по-различни подходи. Затова много внимателно преценяваме в кои случаи МОН ще бъде бенефициент. Например, когато трябва да се осигури равен достъп на всички до образование или когато самата операция предполага, че трябва да обхване цялата територия на страната и всички образователни институции – училища и детски градини. Но когато се търси начин да се стимулира активността на определени заинтересовани страни – например местна власт, неправителствен сектор, и да се изведат иновации, то тогава обявяваме процедури на т.нар. конкурентен подбор.
Имаме и от двата вида процедури. И тук извървяхме дълъг път на промени.
Когато говорим за МОН като конкретен бенефициент, трябва да си дадем сметка, че това не е централната администрация. Проектите са огромни, от порядъка на 100 млн. лв.
Има централен екип, но и териториален екип, в който са включени и регионалните управления на образованието, има координатори от всяко участващо училище и много залагаме на този цялостен капацитет на управление – както в централата, така и по места.
Това, което променихме, е, че даваме възможност на училищата да кандидатстват по тези проекти чрез заявления пред регионалните управления на образованието, обосновавайки нуждите си. Пример мога да дам с проекта за дуално обучение. В случая всяко училище изгражда силни партньорства с местни работодатели. Заедно формулират нуждите. Подават ги към РУО и там минават на проверка по много по-облекчен режим на кандидатстване и отчетност.

– Забелязва ли се увеличаване на проектната култура в системата и в страната, като цяло?
– Специално ние не сме идентифицирали необходимост от увеличаване на проектната култура. Важно е правилата и процедурите да се спазват.
Имаше известни затруднения, по-специално по приоритетите на ос 1 на ОПНОИР, насочени към научните изследвания и технологичното развитие. Отдавам го на това, че може би в началото бе трудно учените да настроят мисленето си в посока провеждане на обществени поръчки, контрол на строителни дейности – все несвойствени за тях неща, които обаче са заложени в големи обеми в проектите, предвид че финансирането по ОПНОИР представлява най-мащабната инвестиция в българската наука за последните години.
Но за последните три години, мисля, че те научиха много. Почти са изпълнени основните базови дейности и задачата през оставащите две години е по-скоро изпълнение на индикаторите за научни разработки, публикации. Затова там, където идентифицираме необходимост от подобряване на културата, говорим за насочване към резултати и към оценка на изпълнението, за да може да подобряваме работата си, от една страна, а от друга – културата на публичност за резултатите от проект, който се изпълнява с европейска подкрепа. Не бива да се забравя, че тези проекти нямаше да се случат без европейската солидарност. Именно в тази насока бихме искали да насочим допълнителни усилия.

– Какви са поуките и научихме ли си уроците от изпълнението на ОПНОИР?
– Научихме много уроци.
Може би най-важният е, че ако не планираме добре, всъщност планираме
да се провалим.
Ключовата дума е планиране. Как се планират дейностите. Мисли
ли се за тяхното изпълнение и за участниците в процеса. Много е важно адекватно да се формулират индикаторите, които измерват това изпълнение. Много е важно и да се планират стратегически процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Трябваше да се научим, че проектите е необходимо да се планират във времето и да се застъпват – например с учебната година.
Всичко това са уроци, които с времето научихме, и вече се справяме с финалните процедури по ОПНОИР и планираме първите процедури по Програма „Образование“. Няма как всички процедури по новата програма да бъдат отворени едновременно. Те трябва да се планират и спрямо капацитета на бенефициентите и системата, като цяло.

– Така стигнахме до днешния ден – какви са параметрите на Програма „Образование“?
– За разлика от ОПНОИР, Програма „Образование“ е еднофондова, финансира се единствено от Европейския социален фонд.
Мерките за наука ще бъдат изпълнявани по новата Програма за научни изследвания, иновации
и дигитализация за интелигентна трансформация.
Но за нас, Управляващия орган на ОП НОИР, остава важният ангажимент и в новия програмен период да подкрепяме центровете за компетентност и за върхови постижения, да гарантираме тяхната устойчивост и да помогнем за плавния им преход към новото финансиране по новата програма.
За тази цел сформирахме
вътрешна работна група за оценка на изпълнението на проектите по приоритетна ос 1 на ОП НОИР. Тя разработи проект за насоки за подготовка на програми за развитие и устойчивост с бизнес планове на центровете за компетентност и за върхови постижения с хоризонт до 2030 г. Това ще им помогне да кандидатстват по новата Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация.
Категорично, продължаваме да ги подкрепяме. На 16 декември предстои среща между Управляващия орган и бенефициентите, за да обсъдим съвместно насоките.

– Програма „Образование“ става еднофондова, с финансиране по линия на ЕСФ+. Има ли някакво значение това за изпълнението ѝ?
– Това по-скоро ще облекчи изпълнението. Два фонда, различни правила, това безспорно затрудняваше работата. Сега програмата е само за образование, а европейските средства идват от един фонд. Затова и науката бе отделена в друга програма, с отделно финансиране.
Разделението ще ни позволи, като изпълнителна агенция, да поемем и още една функция – по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост и проектите на МОН към този план. Наложително е да има структура, аналогична на Управляващия орган. Към момента тя се нарича структура за наблюдение и докладване. Обсъждаме с МОН възможността Изпълнителната агенция да поеме тази функция, тъй като капацитетът е при нас и това се признава от всички.
Но да се върна на Програма „Образование“. Общото финансиране от ЕСФ+ и съфинансирането от държавния бюджет е в размер на близо 1 млрд. и 900 млн. лв. Програмата следва етапите и степените на образование – от детската градина до докторската степен, за да може да се проследяват образователните резултати и как се движат по етапи и степени на образование.
Разработването на Програмата започна още през 2019 г. в рамките на тематична работна група, в която са включени близо 80 представители както на институционалните, така и на социалните партньори и на неправителствения сектор. Работната група доста активно работи. Политикоправещите дирекции в МОН също активно се включиха в подготовката на Програмата.
И в момента тя е един много зрял и качествен документ. Твърдя го, защото получихме и обратна връзка от обществеността. През юли проведохме онлайн обществено обсъждане с активно участие на институции, на различни заинтересовани страни, на граждани. Мненията са положителни.
В момента Програмата е подадена в Европейската комисия за последен, неформален кръг от консултации. Очакваме като обратна връзка, че това е зрял документ, напълно готов за финализиране, което, надявам се, ще се случи в началото на новата година.
Започнали сме и подготовка на новите процедури и сме в очакване новото Народно събрание да заработи и да утвърди промени в Закона за управление на европейските средства, които да позволят тяхното обявяване.
Планираме още преди одобрението да сме готови и с критериите за избор на операции, дори да стартираме някои обществени обсъждания, за да имаме проектна готовност.

– Кои са приоритетите?
– Три са основните приоритети, като средствата са повече от тези за ОП НОИР.
Първият приоритет е приобщаващо образование и образователна интеграция с фокус уязвими групи, но не само. Покриват се всички деца и ученици. Идеята е да не се сегрегират допълнително уязвимите групи, а да участват в допълнителни занимания заедно с всички останали деца. Общо 561 млн. лв. е съфинансирането по този приоритет. Ще подкрепим разширяване на Механизма за обхват, като разширим екипите, обучим ги. Разширим работата с родителите, за да се променят културата и нагласите към образованието. Големи мерки са предвидени за обща и допълнителна подкрепа за личност-
но развитие в предучилищното и училищното образование. Този тип дейности са продължение на подкрепата, която сега се осъществява по проектите „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ и „Подкрепа за успех“ по ОП НОИР.
В новата програма е предвидена и една подчертано иновативна мярка, насочена към превенция на агресията в училище. Плановете са това да бъде конкурентна процедура, при която различни училища в партньорство с неправителствения сектор се състезават, за да получат индивидуално финансиране.
Предвидена е и една специфична цел, насочена към учене през целия живот. Става дума за проекти за ограмотяване на възрастни. Тук имаме промяна в подхода. Първият проект за ограмотяване на възрастни по ОПНОИР бе с бенефициент МОН. Сега се изпълнява конкурентна процедура, в която участват в партньорство училища и НПО.
През новия период планираме да използваме и нов инструмент, т.нар. интегрирани териториални инвестиции. Става дума за интеграция на териториално ниво, с много по-големи възможности за партньорство на местната власт с образователни институции и бюрата по труда. Проектите са насочени към достъп до пазара на труда.
Завършваме този приоритет с една много особена, специфична цел – образователната интеграция предимно на маргинализирани групи, и най-вече роми. Подходът ще бъде от долу нагоре, т.е. използване на интегрирани териториални инвестиции и конкурентни процедури на национално ниво, за да стимулираме активността на заинтересованите страни, които работят по проблема на терен. Най-работещият инструмент в случая са образователните медиатори, затова те задължително присъстват в новата програма.
Програма „Образование“ не е насочена единствено към уязвимите групи. Вторият ѝ приоритет е „Модернизация и качество на образованието“ с общо финансиране 472 млн. лв. Целта е качество на образованието на едно по-високо ниво. Тук е включена съществена група дейности, насочени към утвърждаване на компетентностния модел в преподаването и в оценяването. Предвиждаме методически планове за въвеждане и утвърждаване на компетентностния модел. Към всяка дейност има компонент, насочен към квалификацията на педагогическите специалисти.
Към този приоритет са и продължаващите усилия за дигитализация на образованието. Планираме да надградим проекта за равен достъп до образование в условията на кризи, обезпечавайки преминаването към дистанционен режим на обучение. Основна цел на проекта е да не се допусне прекъсване на образователния процес и на приобщаващото образование в условията на кризи. Да се осигурят условия за ефективност на образованието. Да се противодейства на риска от отпадане в ситуация на обучение от разстояние. Има се предвид не само COVID кризата, а и други кризи и затова трябва да се даде възможност и за хибридно обучение.
Предвидени са и някои иновативни, конкурентни процедури. Такава е тази за насърчаване подкрепата на талантливи ученици, които обаче не се изявяват. Процедурата е насочена към училища в отдалечени райони и обособени квартали. С редки изключения децата там не участват в олимпиади и национални състезания, а имат знанията и възможностите и си струва да бъдат подкрепени, за да се подготвят и включат. Предвидена е и конкурентна процедура, насочена към иновативни училища и детски градини.
Третият приоритет е на обща стойност 761 млн. лв. и е насочен към връзката на образованието с пазара на труда. Именно тук е мястото на професионалното и на висшето образование. Главната им роля е именно подготовката на кадри за пазара на труда.
По отношение на професионалното образование ще се подкрепи актуализацията на учебните планове и програми съобразно новите професии. Предстои да се създадат на базата на съществуващи професионални гимназии 24 центъра за високи постижения в професионалното образование
и обучение.
Идеята е съвместно с МОН да разширим функциите на тези училища. Те да могат в партньорство с бизнеса и науката да разработват нов тип учебни програми. Да създават мрежи с партньори от ЕС. Да се превърнат в центрове за подготовка на обучители на учителите от професионалните гимназии.
Като строителство и оборудване, тези центрове ще бъдат подкрепени от Плана за възстановяване и устойчивост – пример за синергия между програма и план.
В областта на висшето образование ще продължим с модернизацията на висшите училища, с тяхната специализация, сътрудничество и споделяне на ресурси. Това е свързано и с последните промени в ЗВО. Финансираните към момента по ОПНОИР проекти са впечатляващи и ще продължим да финансираме такъв тип дейности. Продължаваме с дигитализацията на висшето образование и създаването на дистанционни курсове.
Предвиждаме и по-разширен достъп до висше образование като се включат не само уязвими групи, но и друг тип групи, които по принцип не проявяват интерес към висшето образование поради отдалеченост, културни особености, семейни традиции и особен тип ценности.
„Студентские практики“ продължават и в новата програма. Това е изключително успешен проект, защото осигурява директен път на завършващите студенти към пазара на труда, свързвайки ги с работодателите. Новост е пилотното въвеждане на дуалното обучение и във висшето образование – там, където това е възможно, разбира се.
На последно място, но не по значение, е създаването на докторантски школи. Въвеждането на проектна докторантура – физическо лице ще може да работи по свой проект. Ще получи от консорциум от висши училища и научни организации грант, за да го направи, да публикува, да участва в научни форуми.

– Министърът на финансите поема и еврофондовете, ще облекчи ли това работата на програмите?
– Практиката не е непозната за България. В началото, когато влязохме в ЕС, централното координационно звено бе към министъра на финансите. И понеже координационната функция е изключително важна, важно е да се запази координационното звено. То дава възможност управляващите органи да си говорят помежду си, защото програмите имат много допълващи се мерки, а нерядко и едни и същи бенефициенти. Тяхната работа се затруднява изключително много, когато се сблъскват с различните правила на отделните програми.

– Споменахте за пресечна точка между Програмата и Плана за възстановяване? Можем ли да говорим за взаимно допълване?
– Всъщност пресечните точки са много и не са само по отношение на центровете за върхови постижения и за компетентност.
По Плана за възстановяване и устойчивост има проект за 560 млн. лв.
за образователна STEM среда във всички училища, за създаване на Национален STEM център и регионални такива. По Програма „Образование“ е предвидена квалификацията на педагогическите специалисти, за да могат те да интегрират образователната STEM среда в методите на преподаване. Този индикатор, който е в Програма „Образование“, е заложен като индикатор и в Плана за възстановяване и устойчивост.
Допълнителните занимания на учениците по STEM ще бъдат финансирани от Програма „Образование“.
Тя има пресечни точки и с новата Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Чрез нея се подкрепят научните изследвания. Но има и мерки, които генерално ще подкрепят висшето образование, а то е наш приоритет. Например цифровизацията му, създаването на национален облак и свързването на всички системи, които сега съществуват разпокъсано.
Но най-близка, отново по ЕСФ+, е Програма „Развитие на човешките ресурси“. Тя финансира социално включване извън образователните институции, а ние – вътре. Тя подкрепя уменията чрез неформално обучение, а ние – чрез формалното образование.
Двете програми трябва да си поделим усилията за постигане на целта на България за справяне с детската бедност.