Николай КЪНЧЕВ
„Парите следват ученика“ – тази мантра се повтаря от въвеждането на делегираните бюджети насам. Толкова усилено, че роди стряскащ жаргон в разговори между директори, като: „Колко „приходи“ (ученици) и „разходи“ (учители) имате? Не ви стига бюджетът – намалете си тогава броя на „разходите“ (учителите)…“.
Изводът е: училищата имат интерес да се „пукат по шевовете“ от ученици, независимо дали могат да им осигурят добри условия в клас, в занималнята или за извън-учебни дейности. Стига се дори до куриози, когато коридорът се прегражда, за да се „построи“ още една класна стая. Дали количеството върви за ръка с качеството? Едва ли, директорите нямат интерес да увеличават броя на „разходите“.
Досега. През последните месеци се вижда решимостта на управляващите образователния процес да вкарат добавената стойност в държавен образователен стандарт за качеството. Макар да е един от няколко необходими подобни критерия, стойността, добавена благодарение на по-качествено преподаване, е само малка, но може би една от най-важните стъпки в тази посока. Методиката ще даде възможност на всяко училище да следи развитието си, да се сравнява с подобни образователни институции и да оцени къде се намира спрямо средните стойности за областта и страната. Идеята е да бъдат премирани с допълнително финансиране училищата, които растат по отношение на качеството на обучение. Доброто представяне да означава повече средства не само за извънкласни дейности или за материална база, но и за заплати. Резултатът на подобен подход е, че на добрия учител вместо като на „разход“ ще се гледа като на истинско съкровище – най-вече в запленяването на умовете и сърцата на децата в славния поход към нови знания и умения.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg