Влагаме близо 886 млн. евро в икономика на знанието

Положителни са тенденциите в представянето на страната, като в частта дигитализация, интелектуални активи и екологична устойчивост България е над 80% от средноевропейските равнища

Администрацията на Министерския съвет организира обществени консултации за проекта на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021 – 2027 г.(Програма НИИДИТ). Той е публикуван на Портала за обществени консултации, на Единния информационен портал и на страницата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации.

Проектът е разработен с цел да се потърсят отговори на редица стратегически потребности и приоритети на страната ни за прилагането на единна политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите в полза на ускореното икономическо развитие и трансформация на България. Очакваният резултат е изграждането на ефективна и устойчива екосистема на научните изследвания и иновациите, на електронното управление, базирано на данни и на националната киберсигурност за справяне с кризисни и извънредни ситуации. Обвързването на процесите на цифровизация с инвестициите в научни изследвания и иновации ще създаде изцяло нова среда за иновативно и интелигентно  икономическо развитие и преодоляване на национални, териториални и междурегионални предизвикателства.
Интервенциите по Програма НИИДИТ са обединени около няколко приоритета – устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема; цифрова трансформация на публичния сектор; техническа помощ.
Подкрепата в рамките на техническа помощ стъпва върху идентифицираните специфични нужди за изграждане на капацитет на Управляващия орган, укрепване и развитие на капацитета за стратегическо планиране и изпълнение на политики в областта на научните изследвания и иновациите и електронното управление и повишаване капацитета на бенефициентите за изпълнение на действията по Програма НИИДИТ.

Програмата е съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България, като планираният принос от ЕС е в размер 885 510 000 евро.
Коментари по проекта на Програма НИИДИТ могат да бъдат изпращани както чрез Портала за обществени консултации, така и на електронна поща TWG@sari.bg
Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021 – 2027 г. е най-новата програма, включена в проекта на Споразумението за партньорство на Република България с Европейския съюз. Тя отговаря на стратегическите потребности и приоритетите ни за прилагането на единна политика за развитието на научните изследвания, иновациите и технологичния трансфер в полза на ускореното икономическо развитие и трансформация на страната. Обвързването на процесите на цифровизация с инвестициите в научни изследвания и иновации създава изцяло нова среда за иновативно и интелигентно икономическо развитие и преодоляване на национални, териториални и междурегионални предизвикателства.

ПНИИДИТ е в съответствие с действията на Съюза, водещи до увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между страните членки. Относима е към цел „Инвестиции за работни места и растеж“ в отделните страни и в регионите, за която ще се предоставя подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за справедлив преход (ФСП).

Чрез финансиране от ЕФРР Програмата допринася за постигането на целта за по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативна и интелигентна икономическа трансформация и регионална свързаност на ИКТ. Приносът на ПНИИДИТ се осъществява чрез няколко специфични цели – развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии; усвояване на ползите от цифровизацията за гражданите, институциите, изследователските организации и публичните органи; развитие на умения за интелигентна специализация, индустриален преход и предприемачество.
Управляващ орган (УО) е Държавната агенция за научни изследвания и иновации. Тя е създадена с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 256/14.09.2020 г. като специализиран орган към Министерския съвет за разработ-
ване и изпълнение на единна политика по научни изследвания, иновации и трансфер на технологии в страната, в тяхното взаимодействие с цел повишаване на технологичното и икономическото развитие на България. Като единен ръководен център, чрез стратегическо планиране и управление на финансиращи програми и инструменти от бюджета на ЕС и Република България Агенцията е водещата държавна институция в структурната реформа в областта, за която допринася и ПНИИДИТ.
Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за икономическа трансформация е отговор на необходимостта от ускоряване процесите на дигитализация на публичния сектор и изграждане на благоприятна цифрова среда, която осигурява висококачествен и сигурен обмен на информация между различните сфери на живот и засилване на ефектите от тяхното взаимодействие.

Каква е базата, от която стартираме?
През 2021 г. България e в групата на „прохождащите“ иноватори (emerging innovators) с обобщен иновационен индекс 50,1%, сравним със средния за ЕС. Подобрението е приблизително 6% в сравнение с базовата 2014 г.,
но все още далеч от иновационния потенциал на европейските икономики, който се е подобрил средно с 12,5% за същия период.
Положителни тенденции в представянето на страната се наблюдават по десет от дванайсетте измерения, като представянето по три от тях – дигитализация (в частта широколентов достъп), интелектуални активи (в частта заявки за търговски марки и за промишлен дизайн) и екологична устойчивост (в частта, свързана с околната среда технологии) е над 80% от средноевропейските равнища.
Данните на Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index) за 2021 г. на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) показват тенденция на продължаващо подобряване показателите за иновационното представяне на българската икономика. В класацията от 2021 г. България е на 35-а позиция (с две места напред спрямо 2020) от 132 държави и е на второ място сред страните с високо средно ниво на доходите. Най-високото класиране е по критериите за творчески продукти (creative outputs) – 21-во място, резултати от знания и технологии – 27-о място, и инфраструктура – 36-а позиция. Относително добро е представянето и по другите критерии, с изключение на един – доколко е развит пазарът, по който страната също бележи напредък и се изкачва от 97-о място до 72-ро място през 2020-а. Независимо от посочените положителни тенденции през последното десетилетие секторът на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България все още е изправен пред някои сериозни предизвикателства, които водят до ниско ниво на продуктивност на научноизследователската и иновационната система и не позволяват пълноценното ѝ функциониране в полза на изграждането на икономика, базирана на знанието и интелигентната специализация.
Съгласно новата методология на ЕИТ страните се разделят в следните категории: водещи иноватори – над 125% от средното за ЕС; силни иноватори – между 100% и 125% от средното за ЕС; умерени иноватори – между 75% и 100% от средното за ЕС; прохождащи иноватори – под 75% от средното за ЕС.
Разразилата се пандемия, както и нестабилната политическа обстановка допълнително забавиха разрешаването на част от проблемите в системата. Същевременно в кризата се съдържа потенциал, който, ако бъде използван, може да доведе до ускоряване на необходимите реформи в сектора и издигането на икономиката ни на следващото стъпало на развитие. Съществуващите слабости в системата и ключовите области на политики, в които е необходима намеса, са очертани в Анализа на социално-икономическото развитие на България за периода 2007 – 2017 г. във връзка с определянето на националните приоритети за периода 2021 – 2027 г. и са предмет на редица документи и анализи, правени през годините от авторитетни национални и международни институции. Всички те посочват като основни предизвикателства пред развитието недостатъчните публични и частни инвестиции в научноизследователската и развойната дейност, водещи до сравнително нисък иновационен капацитет на икономиката. Ниските нива на финансиране за НИРД от страна както на публичния, така и на частния сектор възпрепятстват изграждането на модерна научноизследователска инфраструктура в страната, пълноценното взаимодействие между представителите на научната общност и бизнеса за приложение в практиката на създаваните в страната научни продукти, както и създаването и привличането на висококачествени кадри. България изостава по показателите за инвестиции в НИРД. Като дял от БВП през 2020 г.
те възлизат на едва 0,85% (при средни равнища за ЕС 2,32%), което е значително под целта от 1,5%, заложена в стратегическата рамка на страната за края на предходния програмен период и която продължава да бъде актуална.
През 2020 г. разходите за НИРД отбелязват слабо увеличение от 2%, което е почти изцяло резултат от усилията на частния сектор – близо 3% ръст на разходите за НИРД на предприятията и малко над 9% ръст от страна на нетърговски организации.
Делът на разходите за НИРД с чуждестранен източник остава един от най-високите за Европа и над три пъти над средния дял за ЕС.
След 2010 г., когато средствата от чужбина (ЕС) се превръщат в основния фактор за насърчаване на науката, технологичното развитие и иновациите, те възлизат на средно 40% от всички разходи за НИРД в страната. Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (НСРНИРБ) предвижда увеличение на публичните разходи за НИРД на 0,7 % от БВП през 2022 г. и 1% през 2025 г., а на общите разходи – съответно 2,4% и 3%, като засега сме далеч и от тези заложени стойности. Вътрешната структура на разходите от сектор „Държавен“ и „Висши училища“ показва, че въпреки значителните инвестиции, направени през последните години в изследователска инфраструктура, свързани със създаването на центровете за върхови постижения, центровете за компетентност, националните научни програми и други, преобладаващата част (над 90%) от разходите за НИРД се насочват към покриването на текущи нужди, преди всичко възнаграждения на изследователи и технически персонал и оперативни ремонти, консумативи и поддръжка.
Поради ниския размер на средствата за НИРД едва 10% от тях имат инвестиционен характер.

Рисковото финансиране е едва 0,018% от БВП при средни равнища за ЕС от 0,141% и спад по показателя от 58,2% спрямо 2014 г. Въпреки, на пръв поглед, наситената с възможности за лесен достъп до капитал среда те са концентрирани в териториално (София) и секторно (ИКТ и свързаните дейности) отношение и остават недостъпни за останалата част от бизнеса. Разходите на бизнес сектора за НИРД бележат относително по-бърз ръст, като е налице увеличение с 15% в рамките на изследвания период. През 2019 г. те запазват и дори леко увеличават относителния си дял – 0,56% от БВП, но остават далеч от средните равнища за ЕС от 1,46%, Увеличаването на разходите за НИРД е свързано с провеждане на реформа в сектора. В резултат на стартиралия през 2015 г. нов механизъм на ЕК за подкрепа в областта
на политиките (Policy Support Facility) са получени препоръки за реформи в сектора, които са взети предвид при разработването на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г.
През 2018 г. е приет Оперативен план за изпълнение на първи етап на НСРНИРБ 2018 – 2022 г., който включва и прилагане приоритетите на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) в България с цел засилване оценката на научните и иновационните политики, търсене на допълняемост и рационализация на европейските и националните инструменти за наука и иновации. Стратегията предвижда три групи на реформи – създаване на нова държавна структура за изследвания и иновации, която да управлява инструментите за насърчаване на научните изследвания; повишаване на научния капацитет и ефективното кариерно развитие на учените и трансфер на знания и технологии; създаване на нов ефективен и устойчив финансов модел за институционално финансиране, базирано на постигнати резултати, с цел повишаване ефективността и ефикасността на разходите, стимулиране качеството на провежданите научни изследвания и сътрудничеството и конкуренцията между научните организации. Финансирането, основано на резултати, е залегнало и в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 г. с цел повишаването на ресурсите и тяхната ефективност и ефикасност и стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика.
През последните 20 години българското законодателство, регулиращо научните изследвания и иновациите, е в процес на постоянни промени. Въпреки това продължават да съществуват дефицити по отношение на регулирането на процесите в системата и отношенията между различните участници в нея, което възпрепятства консолидирането на усилията в сектора и пълноценното използване на съществуващия капацитет. Една от посоките, в които се работи, е прилагането от 2016 г. на Правилника за оценка на научната дейност на ВУ и научните организации и на дейността на Фонд „Научни изследвания“ чрез периодичното атестиране на научните организации и висши училища. Прилагането на тези оценки чрез използването на обективни комплексни показатели, включващи наукометрични данни, следва да се развие така, че да послужи като правна основа както за диференцирано институционално финансиране, така и за диференцирано заплащане на учените.

С промените от 2018 г. в Закона за развитието на академичния състав в Република България са включени и показатели, свързани с генерирането на интелектуална собственост – брой на заявки за патенти, брой публикувани патенти, брой произведения, защитени с авторски права. Постигнат е напредък и по отношение на предоставяне възможност на публичните организации да използват научните изследвания за комерсиални цели. С измененията в Закона за висшето образование от 2016 г. и 2020 г. се позволява публичните висши училища да създават дружества в съответствие с Търговския закон, както и да участват в капитала на такива дружества, с което се създава възможност за насърчаване на научноизследователската дейност, трансфера и

комерсиализацията на нови знания и технологии в университетите. Но усилията по тяхното изпълнение са все още недостатъчни, за да може страната да постигне заявените цели за превръщане на икономиката в икономика, ръководена от иновации.
Базираната на проучване на Световната банка диагностика потвърждава значението на измененията в законодателството и регулаторните механизми, свързани с трансфера на технологии и комерсиализацията на резултатите от публично финансираните научни изследвания, направени през последните пет години. В Глобалния индекс на конкурентоспособност в областта на талантите, при който се прави международно сравнение на състоянието на 132 икономики по отношение на факторите, които в най-голяма степен допринасят за развитието на човешкия капитал, България е на 55-о място в света и 27-о място в Европа по отношение на отключващите фактори – компоненти на средата, свързани със законодателството и пазара, които подкрепят бизнеса и предприемачите. Бъдещото развитие и усъвършенстване на нормативната рамка е част от реформата, свързана с развитието на обща политика на взаимодействие на научните изследвания, технологиите и иновациите. Тя изисква приемането на нов Закон за научни изследвания и иновации, който да надгради съществуващия Закон за насърчаване на научните изследвания и да обхване и процесите на иновации, които не са били предмет на регулиране досега.

Национална стратегическа отправна точка за интервенциите по Програмата са приоритетите на Националната програма за развитие „България 2030“ ос на развитие 1 „Иновативна и интелигентна България“, национален приоритет 8 „Цифрова свързаност“ на ос на развитие 3 и национален приоритет 10 „Институционална рамка“ на ос на развитие 4. На следващо ниво са Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021 – 2027 г. (ИСИС), Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. (НСРНИРБ), Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020 – 2027 г. (НПКНИ), Националната стратегия за развитие на МСП (НСМСП), Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2020 – 2030 г., Стратегията за цифрова трансформация на България 2020 – 2030 г., Концепцията за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г.

Нека си припомним, че Националната програма за развитие на България с хоризонт 2030 извежда като един от основните приоритети на страната повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и трансформирането ѝ в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж.

Свързани статии:

STEM центровете – новият модел на учене Научни диалози Докато играем, можем всичко да узнаем Научна програма за българистиката