Педагозите на стаж в „трудни“ училища

Към извънкласните занимания ще бъдат добавени и такива по наука и технологии

По време на следването си всеки бъдещ учител трябва да изкара стаж в „трудно“ училище – да работи с деца от семейства без отношение към образованието или да преподава на ученици със специални потребности. Студентите да придобиват такъв опит отделно от стажа си в базовите училища, които по принцип са най-добрите в системата. Това препоръча министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на националната конференция „Състояние на ромската образователна интеграция: от сегрегация към обучение в етнически смесена среда“, организирана от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
Трябва да се работи за повишаване качеството на образованието във всички училища, изтъкна акад. Денков. „Да започнем с ранното детско развитие – още от яслите и детските градини да се осигури грижа за всяко дете, независимо какъв е социалният му статус. Тук влизат не само безплатните ясли и градини, но и безплатните учебници, храна за децата, общежития, както и безплатните електронни ресурси и достъпът до тях“, обясни министърът. Той припомни, че тази есен ще заработи облакът с електронни ресурси на МОН, който трябва да предостави онлайн обучителни материали на всички – с видеосъдържание, тестове, забавни игри, възможност за обмяна на опит и между учениците, и между учителите. „Тогава вече ролята на частните уроци ще стане съвсем различна. Надявам се един ден те да станат излишни“, коментира министър Денков.
Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта“ ще повиши интереса към училището сред децата, които сега трудно влизат в час. Предстои към извънкласните занимания по спорт и изкуства да бъдат добавени такива по наука и технологии, които да се провеждат например във вече създадените STEM кабинети. Те ще привлекат още повече ученици със специфични интереси. Целта е постепенно да се загуби границата между елитните и „трудните“ училища, стана ясно от думите на акад. Николай Денков.
На конференцията е представено и проучване, осъществено в рамките на проект „Без сегрегация“, което показва, че за учебната 2019/2020 г. концентрация на ученици от уязвими групи има в 930 от всички 1963 общообразователни училища. Подобно е положението в 150 от 404 професионални гимназии, както и в 483 детски градини. В тези институции между 20 и 100 процента от родителите са с по-ниско от средно образование. Де факто сегрегирани са 120 общообразователни училища и 77 професионални гимназии, а в процес на сегрегиране се намират съответно още 65 училища и 73 гимназии. Според проучването десегрегация в основните училища е необходима в общо 85 града, от които 25 областни центъра. По отношение на средното образование десегрегация е необходима в 84 населени места (23 областни града и 61 други населени места). От 650 училища, обучаващи в гимназиален етап, 159 са с концентрация на деца от уязвими групи, 81 са сегрегирани и 789 са в риск от сегрегация.
На форума са представени и успешни примери на общинско и училищно ниво за преодоляване на сегрегацията и за десегрегация на образователни институции, и за ефективна работа с родителите и дейност на образователните медиатори в подкрепа на десегрегацията и обучението в етнически смесена среда.

Свързани статии:

Още пари за образование и наука в бюджета Ролята на учителя остава ключова Хартиеният дневник отива в историята МОН подготвя два закона по Плана за възстановяване