Солресол, волапюк и още 7 изкуствени езика

Много учени са мечтали за създаването на универсално средство за общуване между хората, което да преодолява лингвистичните бариери

Умовете на лингвистите отдавна се вълнуват от идеята за създаването на универсален език, на който да общуват хората от различни националности. От XIX век се появяват множество такива проекти, най-популярните от които биха могли да конкурират английския и дори китайския.

Солресол
Идеята за създаването на международен изкуствен език на основата на музикалните ноти е на французина Жан Франсоа Судре през 1817 г. Азбуката му се състои от названията на нотите, които образуват сричките на думите. Любопитното е, че на солресол може да се общува не само разговаряйки, но и изпълнявайки песни или свирейки на музикален инструмент.
Частите на речта в този изкуствен език се определят от ударението. А за обозначаване на различните форми на глаголите, прилагателните и наречията, както и за типовете изречения са необходими спомагателни думи. Солресол може да се записва и с помощта на цветове, ноти, с латинска азбука и с арабски цифри.
В продължение на около 50 години след появата си този език е доста популярен, макар и без практическо приложение. По-късно е изместен от волапюк и есперанто.

Универсалглот
Универсалглот се смята за първия изкуствен език, създаден на основата на общи елементи от европейските национални езици. Негов създател е френският лингвист Жан Пиро – преподавател по немски. Той предлага своя проект за език през 1868 г.
В универсалглот се използва латинска азбука, както и най-разпознаваемите и лесно произносими думи от романските и германските езици. Независимо че Пиро подробно описва системата на езика, съставяйки речник от над 7000 базови думи, които могат да се допълват с различни афикси, идеята му не печели много привърженици. Универсалглот привлича вниманието предимно на професионалните лингвисти и така и не се стига до разпространението на езика.

Волапюк
Волапюк е първият изкуствен международен език, който успява да получи популярност през втората половина на XIX век. Авторът му – немският католически свещеник Йохан Шлайер, твърди, че идеята за възникването на волапюк му хрумва през 1879 г. и е вдъхновена от божествена намеса.
В основата на азбуката Шлайер залага латинския, а при съставянето на словарния запас се опира на няколко европейски езика. Но волапюк силно напомня немския и представлява трудност за онези, които искат да го изучават. Освен това отделните думи в него толкова силно се променят, че стават практически неузнаваеми. Когато е повдигнат въпросът за необходимостта от реформа на волапюк, между привържениците и противниците на промените настъпва разкол, който води до крах на проекта.

Есперанто
Есперанто е най-популярният и разпространен от изкуствените езици. През 1887 г. проектът е представен от полския офталмолог Лазар Заменхоф, който от дете мечтае да създаде език за общуване между различните нации. Брошурата с описанието на езика той публикува под псевдонима д-р Есперанто, т.е. доктор Надяващ се.
Заменхоф вярва, че всеки ще може да изучи неговия език като на игра и без затруднения да общува с носители на есперанто от други страни. Словарният запас на есперанто е базиран на романо-германските езици, а граматиката му се свежда до 16 правила, което съществено облекчава процеса на изучаването му за европейците.
Езикът е много популярен през първата половина на ХХ век. Сериозно се обсъжда и въпросът за превръщането му в език на международните организации. Но след Втората световна война тази идея запада, както и популярността на есперанто. Днес по различни данни в света има от 200 000 до 2 милиона носители на „езика на надеждата“.

Интерлингва
Този изкуствен език представлява опростена форма на латинския, но лишен от сложната система, по която се променят различните части на речта. Появява се през 1903 г. благодарение на италианския математик Джузепе Пеано, който е убеден в ненужността на останалите международни езици при наличието на латинския. Той пише за това в статията De Latino sine Flexione, Lingua Auxiliare Internationale („Латински без окончания, международен спомагателен език“), която започва на класически латински, а завършва на интерлингва.
През първата половина на ХХ век на интерлингва се появяват почти 3000 публикации. Така той става един от малкото създадени езици, намерили приложение в реалния живот. През 1951 г. благодарение на Международната асоциация по спомагателен език се появява още един проект с такова название. Той също се опира на латинския, но използва лексика и от други езици.

Новиал
Новиал се появява през 1928 г. благодарение усилията на датския лингвист Ото Есперсен. Той черпи вдъхновение от идо – друг изкуствен език.
Есперсен се стреми да се избави от твърде строгите правила на идо, като при това не допуска езикова „рехавост“. Речникът на новиал е базиран на романо-германския словарен запас, а граматиката му напомня английската. След смъртта
на Есперсен езикът запада. С появата на интернет отново си припомнят за новиал – появява се проект, предлагащ по-нататъшното му развитие. Има и няколкостотин публикации на този език, но като цяло, интересът към него е слаб.

Линкос
Линкос се смята за първия опит за създаване на език за общуване с извънземни цивилизации. През 1960 г. го прави холандският математик Ханс Фройдентал. В основата на езика линкос, чието название се образува от първите срички на латинското словосъчетание lingua cosmica („космически език“), са залегнали математически понятия.
В него няма никакви изключения, но да се говори, също е невъзможно. Линкос е предназначен за предаване на съобщения в Космоса. При това първото от тях е урок, по време на който извънземните с помощта на многократното пов-
таряне на символи се запознават с основите на математиката. Астрофизици неколкократно са използвали линкос за кодирани съобщения, изпращани в Космоса.

Ложбан
Ложбан е международен изкуствен език, създаден през 1987 г.
от Групата за логически език.
В основата му е залегнал езикът логлан (от англ. Logical language – „логически език“), чийто автор е Джеймс Кук Браун. Той иска да създаде език, напълно лишен от неточности. И с помощта на логлан да провери хипотезата за въздействието на структурата на езика върху мисленето и световъзприятието, наречена хипотеза за лингвистичната съотносителност на Сепир – Уорф. Започва работа над своя проект около 1955 г.
Ложбан е замислен като удобно за използване и максимално достъпно средство за общуване. Речникът му е базиран на арабски, китайски, английски, испански, руски език и хинди. В него практически липсват изключения, а граматиката му се отличава с еднозначност. Независимо че е добре обмислен и логичен, днес този език има слабо приложение – на него говорят само няколко десетки души.

Ифкуил
Над разработването на този изкуствен език американецът Джон Кихада работи от 1978 до 2011 г. Той се стреми да създаде средство за общуване, което да дава възможност за изразяването на максимално количество информация в най-компактна форма. Така ифкуил би доказал, че теоретично човешкият език може всичко. Макар че Кихада се опитва да създаде идеалния език, творбата му се оказва толкова сложна, че малцина се оказва желаещи да се занимават с ифкуил и да го усвояват. Езикът се отличава с трудна граматика, фонология и писменост.