25 учени от БАН са сред първите 2% в света

Академията представи отчета си пред Парламентарната комисия по образование и наука

Двадесет и пет учени от БАН са сред първите 2% световнопризнати учени съгласно класация на Станфордския университет. Българските изследователи са от различни области на науката и заемат челно място в класацията на американския университет в съревнование с милиони свои колеги от цял свят. Това се посочва в отчета на БАН за 2020 г., представен пред Парламентарната комисия по образованието и науката.
В документа се отбелязва още, че коронавирусната инфекция изправя всички пред невиждана досега криза, с огромни здравни и икономически последствия за населението на Земята. Но в същото време показва силата и необходимостта от научни изследвания.
През 2020 г. БАН и нейните звена дават своя принос за преодоляване на обществените предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19. Учени от БАН подпомагат дейността на държавните органи с анализи, оценки и прогнози за разпространението на коронавируса, участват в научен проект за прототип на ваксина, осъществяват се разработки, свързани с получаването на нови материали и устройс-
тва за дезинфекция на помещения, и други дейности, свързани с борбата с COVID-19.
Въпреки затрудненията, породени от пандемията, и през 2020 г. БАН продължава да поддържа устойчивост и високо качество на научната си продукция. Съгласно международните наукометрични бази данни Web of Science и SCOPUS основният дял от реферираните научни публикации от България са на учени от Академията и 38% от тях са в списания от най-високата (Q1) категория, като този процент нараства спрямо 2018 и 2019 г. Общият брой на публикациите в реферирани издания с импакт-фактор на учените от БАН е 2933, като традиционно най-голям е техният брой в научното направление „Нанонауки, материали и технологии“ – 740 (25,2%), следвано от направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ – 495 (16,9%).

Цитатите на учените от БАН за 2020 г. са около 50 000 спрямо 45 000 за 2019 г. През 2020 г. признатите изобретения и полезни модели са съответно 51 и 19, а заявките за патенти и за полезни модели са съответно 28 и 14. И по този показател се наблюдава устойчиво повишаване през 2020 г. През 2020 г. за изпълнение на фундаментални и научно-приложни изследвания звената на БАН са привлекли допълнително финансиране в размер на 76 887 055 лв. от български източници, което е приблизително на нивото на 2019 г. (78 202 300 лв.).
През 2020 г. звената на БАН сключват
24 нови договора по РП „Хоризонт 2020“ на стойност 10 350 млн. лв. Общият брой на проектите от стартирането на Рамковата програма до края на 2020 г. нараства на 108, а договорената сума за изпълнението им – на 31 887 млн. лв. В конкурсните сесии на Фонд „Научни изследвания“ проектните предложения от БАН имат висока успеваемост. Към финансираните в края на 2019 г. 7 проектни предложения по програма ВИХРЕН и 4 по програма „Петър Берон и НИЕ“ се добавят нови
4 проектни предложения (от общо 8), определени за финансиране по конкурсната сесия 2020 на програма „Петър Берон и НИЕ“.
В изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030 г. Министерският съвет одобрява национални научни програми, на четири от които Академията е водеща организация, а в останалите участва чрез своите институти. Атестат за научния, експертния и административния потенциал на звената на БАН е участието им във финансираните от ОПНОИР центрове за върхови постижения и центрове за компетентност – институти на БАН са водещи организации в два центъра за върхови постижения и в четири за компетентност.
Институтите на БАН активно участват в програмата „Образование с наука“, одобрена с постановление на МС. Програмата подобри информираността и достъпа на учениците, учителите и работещите в сферата на образованието до институтите и музеите на БАН.
След актуализацията Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020 – 2027 г. включва общо 50 проекта в различни области на въздействие. Институти на БАН са координатори на 23 от тях. Тъй като звената на БАН са активни участници в консорциумите за изграждане на научните инфраструктури от Националната пътна карта, докладът съдържа подробна информация за участието на отделните звена.
В препоръка на Министерството на образованието и науката се казва, че би било добре в отчета да се включва и обобщена информация на ниво Академия за отчитане на успеваемостта.
През отчетния период се запазва тенденцията към намаляване броя на обучаваните докторанти, особено в редовна форма на обучение, се констатира в документа. Въпреки предприетите през последните години мерки за стимулиране на младите учени и докторантите чрез допълнително финансиране, осигурено от национални програми и стипендии, негативната тенденция не може да бъде преодоляна. Зачислените редовна форма на обучение докторанти през 2020 са 58 срещу 68 за 2019 г. Донякъде тази тенденция се смекчава от увеличения брой докторанти на самостоятелна подготовка (25 за 2020 срещу 14 за 2019 г.). Затова извън участието на БАН в Националната научна програма „Млади учени и постдокторанти“ и постигнатите резултати за 2020 г. би било добре за следващия отчетен период да се разработи и да се изпълнява
впоследствие план за действие за привличане на повече млади учени и последващото им задържане в Академията, препоръчват още от МОН.
Друга препоръка в становището на Прос-
ветното министерство е свързана с достъпа до научна информация и нейното съхранение. Годишният доклад на Академията следва да съдържа информация за публикации в режим на „отворен достъп“, както и какви механизми се прилагат за стимулиране на тази дейност в отделните звена на Академията.
От МОН препоръчват в отчета за 2020 г. да има и информация относно предприетите действия по разработване на институционална схема за подпомагане подготовката на международни проекти с цел повишаване успеваемостта на колективите от БАН в рамковите програми на ЕС, която е предвидена в годишния доклад за 2019 г.
Параламентарната комисия гласува решение, с което предлага на Народното събрание да приеме отчета на БАН.