Видимост и качество – ключът на една реформа

Важни са резултатите, а не броят на висшите училища, категоричен е министър Николай Денков

Татяна ДИКОВА

Необходими ли са още реформи във висшето образование? Категоричният отговор на обществото е положителен. И следва въпросът – с каква посока да бъдат те. „Ако мога да ги обобщя, на първо място, те трябва да бъдат свързани с контрола върху това как да се осигури по-високо качество на висшето образование и как то да се доближи до нива, съответстващи на най-добрите европейски и световни стандарти.“ Това е краткият коментар на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков. Той се срещна със Съвета на ректорите, за да представи визията си за това в каква посока ще продължат реформите във висшето образование.
„Ще следвам строго духа и конкретиката в Стратегията за развитие на висшето образование. Всички планирани действия са съобразени с нея“, категоричен е министърът на образованието и науката.
Кои са акцентите на промените – отстраняване на проблеми в системата за акредитация, атестацията на преподавателите, проблемът с плагиатството, възможност за увеличаване значението на Съвета на настоятелите. По закон всяко висше училище има такова настоятелство, но нерядко функциите му са чисто декоративни. В системите на висше образование, които често даваме за пример, настоятелствата задават насоките за стратегическото развитие на висшите училища.
Водеща в една реформа е и темата за хората, които в един университет са призвани да преподават науката, която правят, а не чужди знания. В добрите университети съществува система, при която атестацията не позволява на академичния преподавател да битува, без да се развива. Във водещите висши училища по света всеки преподавател трябва да показва и доказва резултати всяка година.

Към момента системата за атестиране у нас просто не работи. Делегирана е на факултетите, а те нямат интерес да си „посипват главата с пепел“ и да признават, че болшинството преподаватели тъпчат на едно място. Така практически всички получават високи оценки и еднакви заплати. Акад. Денков има готов отговор на въпроса какво да се направи. Формулата е системата за атестиране да се свърже с тази за минималните изисквания за заемане на определената позиция.
А проверката дали човекът продължава да работи и да се развива, нека не бъде всяка година, но поне на три или пет години. Какво означава да се развива – дали предлага нови курсове, какви научноизследователски резултати има, дали докторантите му защитават (болна тема за нас, където не повече от 25 – 30% стигат до защита). Атестацията е и стимул за младите хора, които искат да се развиват.
И още една болна тема – плагиатството. За първи път на какво ниво е то у нас, се заговаря преди десетина години. При апробирането на компютърни програми, които сравняват текстове, България се оказва лидер в плагиатството сред тестваните страни – около 10 – 15% от тестваните статии са с преписвани дословно текстове на други учени. Но проверката трябва да се прави внимателно. А ключовата дума да е академична етика.
Най-голямо внимание обаче привлича темата за преструктурирането. За министър Денков това е създаване на консорциуми от висши училища. Последните ще продължат да бъдат юридически субекти и няма причина при наличието на консорциум съставните му звена да се закриват. Министър Денков припомни, че подобна практика е широко разпространена по света. Съответните висши училища в много от случаите са обединени в мащабни университети, като юридически лица са както съставните части (отделните висши училища), така и „шапката“.
Към момента вариантът консорциум не съществува в Закона за висше образование. Обсъждането му започва. А заедно с това ще текат и три процеса – внимателно да се обсъдят промените в ЗВО, ректорите помежду си да обмислят и предложат възможни консорциуми, и нещо важно – как да се оцени въздействие на подобно обединение и дали то ще доведе до постигане на зададените цели. Какви са тези цели – международна видимост и участие в международните класации (топ 500, а защо не и 300), модерна изследователска инфраструктура и мощен изследователски потенциал, общи преподаватели и повишаване на изискванията към тях, модерни академични кампуси.
И едно важно уточнение: идеята висшите ни училища да се наредят в по-предни позиции в международните класации, не е самоцел. „Това е визитка на държавата по отношение качеството на висшето образование, което тя осигурява. А това води след себе си както повече чуждестранни студенти, така и повече потенциални инвеститори“, категоричен е акад. Денков.
Накъде ще се насочат спестените в случай на преструктуриране средства. Отговорът е категоричен – за развитие на съответните висши училища. „Целта не е да се пестят средства от висшето образование. Напротив, парите ще се увеличават, но на база конкретни цели, конкретни мерки, дейности и резултати, добре описани в Стратегията за развитие на висшето образование, и индикатори, които да показват, че съответните цели са постигнати“, е коментарът на акад. Денков.
Той коментира и ролята на висшите училища за развитието на регионите и местния бизнес. Това е и причината за неговото настояване България да има карта на висшето образование. Тя ще търпи развитие и актуализация. Тази година ще се събира информация за кадрите, които са необходими за развитието на съответните региони. Специално за Северозападния регион на дневен ред не е темата за това какви филиали на висши училища има, да не говорим, че всеки един от тях работи сам за себе си. Важното е какъв брой и вид специалисти с висше образование ще са необходими на региона през следващите 5 години. А тези
кадри могат да бъдат подготвени от единна университетска структура, създадена от самите висши училища, чиито филиали са в региона.
„Идеята за преструктуриране на висшето образование не е самоцел, заради някаква бройка. Важни са резултатите, а не броят на висшите училища“, категоричен е министър Денков.

Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Съвета на ректорите:

Темите, широко обсъждани през последните седмици, бяха част от днешната дискусия в рамките на редовното заседание на Съвета на ректорите. По темата за сливането и евентуалното обединяване на висшите училища стигнахме до разбирането, че никога акад. Денков не е говорил за насилствено сливане на университети, дори за закриване на юридически лица заради това, че са се включили в консорциуми. Той увери, че в широка дискусия с ректорите ще се търси най-добрият начин да се помогне на висшите училища да станат по-видими. А един от начините това да се случи, е чрез обединяване под някаква форма. Не е задължително това да бъде юридическо обединяване. А обединяване в рамките на консорциум с краен резултат влизане в световните класации. Ползата за студентите е в това, че подобно по-мащабно висше училище ще бъде видимо и по-привлекателно.
Обсъдихме и темата за изследователските университети и как да се помогне на останалите висши училища да повишат научната си дейност. А силните им професионални направления да станат видими, независимо че университетът не е обявен за изследователски.
Възможността да се обединяват висши училища, е с цел още по-голямо засилване на силните им страни, включително чрез допълване. За пример може да послужи университет със силни социални и хуманитарни науки и технически университет. И ако, на пръв поглед, двете висши училища нямат общи неща, тъкмо това ще ги направи изключително силни и видими.
Впрочем подобни примери не липсват в България. Тракийският университет в Стара Загора стартира през 1995 г. със събрани под една шапка допълващи се структури – от хуманитарната до ветеринарната медицина, педагогиката и технически специалности. Днес той вече е стъпил на краката си и безпроблемно се конкурира с висши училища с традиции.