Жените учат повече

Жените участват повече от мъжете в различни форми на образование и обучение. Това показват предварителни данни от изследване на образованието и обучението на възрастни през 2022 г. на Националния статистически институт.

Четвъртото за страната ни подобно проучване измерва участието в различните форми на учене през целия живот през пос­ледните 12 месеца преди датата на анкетиране, като е обхваната представителна за страната извадка от 5238 домакинства.

Данните показват, че през пос­ледните 12 месеца във формално образование са записани 81 хил., или 2,4% от лицата в активна трудова възраст (25 – 64 години). Формалното образование включва регулярната образователна система – училища, колежи, университети, центрове за професионално обучение, и води до придобиване на степен на образование и/или степен на професионална квалификация.

Жените в изследваната възрастова група по-често са учащи във формалното образование – 2,9%, отколкото мъжете – 1,9%. За 2022 г. това са 49,3 хил. жени и 31,7 хил. мъже, като броят и в двете групи намалява в сравнение с 2016 г., когато той е съответно 62,1 хил. и 51,8 хил. души. Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ – 35,3 хил., или 43,5% от всички записани във формалното образование или обучение.

Участниците, използвали онлайн учебни материали (електронни учебници, аудио-визуални материали, онлайн речници и други) по време на обучението, са 75,1 хил. или 92,7%. А 68,4 хил. (84,4%) са контактували с преподаватели или със служители на образователните институции посредством уебсайт/портал.

Според изследването 637,9 хил. лица, или 18,9% от възрастовата група 25 – 64 години, са участвали в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца.

В сравнение с предходната вълна на изследването се наблюдава намаление с 3,6 процентни пункта. Под неформално образование и обучение се разбира организирано обучение, чието успешно завършване обаче води до придобиването на степен на образование или степен на професионална квалификация. Най-често срещаните форми на неформалното обучение са курсове, частни уроци, семинари и работни срещи с обучителен характер, обучение на работното място и инструктажи по безопасност на труда.

Най-активно в тази форма на обучение се включват завършилите висше образование – 31,1%, следвани от тези със средно – 16,%, и хората с основно образование – 4,7 на сто.

Най-голям брой участници в неформално обучение са хората във възрастовата група 45 – 54 години – 112,4 хил. жени и 98,1 хил. мъже. Други 94,3 хил. жени и 76,8 хил. мъже попадат в групата на 35 – 44-годишните. В групата от 25 до 34 години попадат 67,8 хил. жени и 68,4 хил. мъже, участвали в подобно обучение. Най-нисък е броят на обучавалите се в групата 55 – 64 години – 61,3 хил. жени и 58,8 хил. мъже.

Спрямо трудовия статус делът на участвалите в неформално обучение е най-висок при заетите – 26,1%. Най-висок е делът на лицата, провели обучение на работното място – 13,8%, следвани от записаните в курсове – 4,2%, семинари или работни срещи (уъркшоп) с обучителен характер (3,6%) и частни уроци (1,1%).

Проучването показва още, че в самостоятелна форма на обучение – целенасочена дейност за повишаване на знанията или уменията, без участието на преподавател и без предварително структуриран учебен план и график, в предходните 12 месеца са се включили 1,481 млн. души, или 43,8% от населението на възраст 25 – 64 години. И тук жените са по-активни от мъжете – съответно 46,9% и 40,8%.

Значителни са различията по степен на завършено образование – 75,8% от хората с висше образование са участвали в самостоятелно обучение, докато този дял е 35,7% от тези със средно образование и само 9,5% от респондентите с основно или по-ниско образование.

Най-висок е делът на участие при 25 – 34-годишните – 61,6%, при съответно 44,4% в групата 35 – 54 години и 28,4% при тези на възраст от 55 до 64 години.

Основните методи за самообучение са с помощта на електронни устройства (онлайн или офлайн), използван от 76,8% от участвалите в тази форма на обучение, следван от образователната информация публикувана в печатните материали – 57,2%, социалните контакти (член от семейството, приятел или колега) – 28,7%, посещения в музеи или исторически, природни или промишлени обекти – 12,7%, и посещение на учебни центрове (включително библиотеки и читалища) – 9,2%.

Информация относно възможностите за образование и обучение през последните 12 месеца са потърсили 218,3 хил., или 6,5% от населението на възраст 25 – 64 години. Жените са по-активни от мъжете – съответно 8 и 5,1%. От потърсилите информация 183,4 хил. души (84%) са открили възможности за включване в образование или обучение. Според източника, от който е получена информацията, с най-висок дял са образователните институции (53,7%), работодателите/бъдещи работодатели (40%), друга институция или организация (31,5%) и бюрата по труда (12%).

Резултатите от изследването показват, че 11,8% от населението на възраст 25 – 64 години не са успели да участват в някаква форма на формално или неформално образование и обучение през последните 12 месеца въпреки заявената нужда или желание за това. Като основни пречки пред участието в обучение интервюираните посочват липсата на свободно време (36,1%), твърде високата цена на образователната/обучителната програма (22,5%), семейни причини (10,4%), обученията на неудобно разстояние (6,2%), липса на подходящи обучения (4,8%) и несъответствие с условията за записване (4,5%).

Данните от проучването показват още, че 47,9% от населението в активна трудова възраст (25 – 64 години) ползва поне един чужд език.

С най-голям дял са ползващите английски език – 30,4%, следвани от използващите руски (14,8%), немски (4,8%) и френски език (1,9%). Наблюдават се и съществени различия при ползващите поне един чужд език в зависимост от възрастта им. Сред най-младите (25 – 34 години) почти две трети ползват поне един чужд език (63,8%), докато относителният дял в групата 35 – 44 години е 48,9%, в тази от 45 до 54 години – 44,3%, и при най-възрастните (55 – 64 години) – 38,7%. С нарас­тването на възрастта намалява и броят на ползващите чужд език и съответно английски език за сметка на онези, ползващи руски език.

40 на сто не са посетили културно събитие

Проведеното изследване показва още, че 40,3% от населението на страната на възраст 25 – 64 години не е участвало в нито едно културно събитие – посещение на представление на живо, кино или културна забележителност, през последните 12 месеца. Посетилите поне веднъж представления на живо – пиеса, концерт, опера, балет, са 38,8%, почти толкова са и влезлите в киносалони (38,7%), както и разгледалите културни забележителности – музеи, художествени галерии, археологически разкопки (38,6%). При посетилите представления преобладават жените 45,3%, докато мъжете са 32,3%. При посещенията на културни забележителности процентите са съответно 44,4 и 32,9, а на кинопрожекции – 37,3 и 40,1 на сто.

В изследвания едногодишен период 48,2% от респондентите са прочели поне една книга през свободното си време, като се наблюдава намаление от 4,9 процентни пункта спрямо 2016 г. Мъжете, прочели поне една книга през свободното си време, са 38%, а жените – 58,5%.

Малко над една трета от населението (36,5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания. Мъжете са малко по-активни в това отношение в сравнение с жените – съответно 38,4 и 34,5%. От хората с основно или по-ниско образование 9% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование – съответно 37,8 и 47,9%.

Свързани статии:

Образователно портфолио следи за напредъка на учениците Сконфузна ситуация Златните учители Проф. Мартин Вечев – научен директор на INSAIT: Целта ни е България да стане място, където се измислят технологиите