Над 500 годишно са научните статии в изданията на „Аз-буки“ (СНИМКИ)

Над 500 публикации на година се представят в Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ и след това поемат своя път към Европа и света. Това отбеляза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на форума „Насоки за успешно публикуване на научни изследвания в авторитетни списания“. Това е първият по рода си семинар, организиран от Националното издателство „Аз-буки“ и Представителството на „Кларивейт аналитикс“ за България, който дава практически насоки за успешно публикуване на научни изследвания в авторитетни издания както в страната, така и по целия свят.

„Проблемът една публикация да бъде качествена и цитирана в реферирани издания, е от жизнена важност за покачването в световните рейтинги на българските университети и изследователски институти“, отбеляза проф. Цоков. Той сподели, че повече от четири години е бил главен редактор на едно от деветте научни списания на Издателството – „Педагогика“. „Зная, че една от основните трудности е разширяването на кръга от автори“, обясни той. Според него е много важно едновременно да се публикуват издържани научни статии, а авторите да виждат смисъл и полза отново да предоставят своите трудове в тези издателства.

„Списанията на „Аз-буки“ обхващат различни области на науката – подчерта министърът. – Знам колко важно за колегите от хуманитарните науки е това, че тези издания се реферират в Web of Science – една широка платформа за качествени публикации, които да бъдат видими на световно ниво. Диалогът, който инициира днес Национално издателство „Аз-буки“ за качествената научна продукция, е много важен за развитието на българската наука.“

През 2021 г. се създава пилотна Национална програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“, която ще се изпълнява до 2025 г., припомни Янита Жеркова от дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката. Тя предвижда висшите училища и научните организации да кандидатстват пред МОН с план за подкрепа на своите автори, които публикуват в най-авторитетните издания, индексирани в Web of Science и Scopus. Тази програма обхваща 31 висши училища в първата фаза. Три от тях отпадат във втората фаза, тъй като не са изпълнили едно от условията – да представят в Министерството вътрешни правила за работна заплата, в които да са предвидени допълнителни средства за своите учени, които публикуват в авторитетни списания.

Второто условие е да покажат методика, по която се създават тези стимули – дали те ще бъдат под формата на награди, или по друг начин. Висшите училища трябва да демонстрират, че вече са отделили бюджет и са финансирали тези свои автори на базата на методиката.

Програмата обаче не допуска нови кандидати. Но тъй като е пилотна, се предвижда да се направи нова, с удвоен бюджет. И тя да бъде стабилна годишна програма, която дава персонални стимули на авторите.

„Освен тези изисквания има и още едно, което е отделна политика на Министерството, свързана с „Отворена наука“ – казва Янита Жеркова. – Научните организации трябва да докажат, че поне 15% от тяхната продукция е с отворен достъп. Това е преходът, който се стремим да осъществим заедно с европейс­ките си партньори – да стигнем до 100% отворен достъп на всички публикации, които са с обществено финансиране.“

В отделните презентации по време на форума бяха разисквани проблеми, свързани с често срещани грешки при публикуване на научни изследвания, подкрепа на авторите в научноизследователския процес на публикуване, технологиите като инструмент за защита на интелектуалната собственост. По време на обсъжданията бе повдигнат и въпросът как да се представят и популяризират нашите приноси в българистиката и хуманитаристиката. Друг щекотлив проблем е как да се уважи трудът на рецензентите и редакторите от чисто наукометрична гледна точка. Този труд не присъства достойно в наукометричните показатели и не е равнопоставен с публикациите и цитиранията. Затова е необходима законодателна промяна. Още повече че в Web of Science, където се верифицират рецензии и се правят редакторски записи, на профила на всеки учен се вижда какви рецензии е правил.

Как може да се увеличи броят на цитиранията

Специалистът по наукометрия д-р Савина Кирилова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ запозна аудиторията как може да се постигне по-висока цитируемост.

Цитирането в научните изследвания е важно, защото така се отдава дължимото на изследователите, които имат принос в постановката и развитието на даден проблем. Гарантира се, че няма присвояване на чужди идеи и резултати. Показва, че текстът е написан от научна гледна точка. Предоставя възможност на читателя за допълнителни справки. Получените цитирания отразяват важността на дадена публикация и увеличават влиянието на нейния автор.

Публикуването на висококачествени научни статии изисква стриктна селекция от страна на редакторите на научни списания и рецензиране на изпратените ръкописи. За рецензенти трябва да бъдат привлечени доказани експерти в конкретната научна област.

За оптимизиране на публикационния процес трябва да се постави акцент върху активната обратна връзка с авторите. Ускоряването на процеса на публикуване не трябва да компрометира качеството на рецензирането.

Публикуването на обзорни статии синтезира съществуващите изследвания на определена тема в дадена научна област и поради това са сред най-четените и високо цитирани статии.

Публикуване на статии по „горещи“ теми в научната област и подготвяне на специални броеве, посветени на конкретна тема, допринасят за повишаване на цитируемостта. Както и открояването на актуални проблеми в научната област и директна връзка с водещи изследователи. Редакционната политика трябва да е прозрачна и стриктно да се прилагат принципите на научната и публикационната етика.

Графикът на публикуване трябва да се спазва, като се допускат минимални закъснения. Навременността на публикуване запазва висококачествените автори и оказва влияние върху натрупването на цитати.

Публикуването на съдържание с отворен достъп има потенциал да достигне до много по-широка аудитория и да постигне по-голямо въздействие. Временният свободен достъп до най-четени или най-цитирани статии, както и до изследвания, които имат потенциал да окажат голямо въздействие в научната област, също оказва влияние, както и достъпът до архива на списанието след определен ембаргов период.
Индексирането в международни бази данни увеличава видимостта на списанието и го прави по-привлекателно за потенциални автори и читатели.

Използването на инструменти като Web of Science и Scopus за идентифициране на нулево и силно цитирани статии в дадени списания дава представа за разработки, които са добре цитирани. Помага да се идентифицират всички нововъзникващи теми и да се сравнят различните типове статии, да се открият статии от високо цитирани автори.

Насърчаването на авторите да споделят препринти (предварителна публикация, която не е рецензирана), намалява времето за изпълнение между подаването и публикуването на статиите, което позволява натрупване на цитати.

За популяризиране на списанието е необходимо неговото представяне на научни конференции, семинари или други подходящи събития. Както и създаване на акаунти в социалните медии (Facebook, Instagram, LinkedIn).

Авторите на списанието също трябва да бъдат насочвани към популяризиране на своите публикации чрез депозирането им в репозиториуми, както и публикуването в социалните медии и академичните социални мрежи.

Много важно за авторите е посочването на максимално точни данни във всички публикации. Унифицираното изписване на името през цялата научна кариера на автора е задължително, както и точно изписване на институционалната принадлежност и верен адрес за кореспонденция без съкращения.

Регистрирането и поддържането на авторови профили подпомага процеса на цитиране. ORCID (Open Researcher and Contributor ID) дава възможност за обединяване на информацията за автори от различни наукометрични системи, включително Scopus и Web of Science.

Scopus Author ID се генерира автоматично за изследователи с поне две статии, индексирани в Scopus. ResearcherID (WoS) е уникален идентификатор, който свързва автора с неговите публикации, рецензии и редакторска дейност.

Понякога авторът има два профила, което води до разсейване на цитиранията. Има опция тези профили да се обединят в един. Сътрудничеството с други учени в дадена област е много ценно, както и публикуването в съавторство с учени с високи наукометрични показатели. Ползотворно е и партньорството с няколко института и университета.

Основен фактор за по-голяма цитируемост е публикуването на висококачествени научни изследвания – оригинални научни статии, насочени към актуални теми, или обзорни статии. Те трябва да са съобразени с целите и обхвата на списанието, да са написани на ясен и разбираем език. Заглавието трябва да е кратко и ясно, резюметата на английски да са качествени и информативни. Важен е и изборът на подходящи ключови думи, които се повтарят в заглавието, резюмето и основната част.

„Внимателното оформяне на списъка с литература също е от значение – казва д-р Кирилова. – Това изисква стриктно спазване на правилата за цитиране на съответното списание. Плюс за автора е позоваването на актуални публикации, индексирани в утвърдени бази данни.

А така също и цитиране на публикации на авторитетни учени в областта, включително и такива с резултати, противоположни на вашите. Може да се цитират и собствени релевантни статии.“

Авторите трябва да се стремят към публикуване в авторитетни чуждестранни и национални рецензирани списания, популярни в съответната научна област или такива, които обхващат по-широк кръг от теми. В издания, индексирани в международни бази данни, както и такива, които предлагат възможности за публикуване на отворен достъп.

Могат да се използват и различни канали за научна комуникация. Такива са научните конференции, които са отличен начин да се създаде интерес към конкретни изследвания.

Хранилищата за изследователски данни улесняват тяхното откриване и цитиране (Dryad, Figshare, Mendeley Data, Open Science Framework и т.н.). Полезно е и депозирането в институционални или тематични репозиториуми с отворен достъп, както и участието в подходящи дискусионни групи. Не на последно място по значение е и създаването и актуализирането на профили в академични социални мрежи (Academia.edu, ResearchedGate, LinkedIn).

Използването на различни методи за популяризиране на научните изследвания е изключително полезно. Освен чрез споделяне на връзки в социалните медии към наскоро публикувани изследвания с цел поддържане на обрат­на връзка с други учени може да се създаде графично или видеорезюме, което привлича по-широка аудитория. Персонални уебсайтове с полезна информация за изследователите (професионален опит, текущи изследователски проекти, списък с публикации, научни постижения, финансиране и т.н.) също са канал за популяризиране на научните изследвания.

Може да се създаде и кратък подкаст за стимулиране на ангажираност и интерес. Да се подготвят кратки видеа за YouTube, промотиращи научни изследвания. Или да се създаде блог за промотиране на научни изследвания, който предоставя възможности за ангажиране на аудиторията чрез интригуващо и визуално привлекателно съдържание.

Манипулативното цитиране цели да увеличи броя на цитиранията за лична изгода, като прекомерното самоцитиране на собствената работа на автора; прекомерно цитиране на списанието, публикуващо цитираната статия; прекомерно цитиране между списанията по координиран начин. В тази връзка Комитетът за етика на публикациите (Committee on Publication Ethics) препоръчва списанията да разработят политики за подходящи нива на самоцитиране, да осигурят обучение на редакторите и да въведат ясни процедури за реагиране при потенциално манипулативно цитиране.

Научното изследване се предлага само в едно списание

Презентацията на Христина Шербанова от „Кларивейт Аналитикс“ се фокусира върху съвети към авторите за успешно публикуване на научни изследвания.

Позовавайки се на вече съществуващи изследвания, всеки автор предлага своя идея за изследване и прилага най-добрите практики при написването на научното изследване. После намира най-подходящото списание според тематиката и обхвата на статията. При техническото оформление на текста трябва да се спазват изискванията на списанието. Редакторите преглеждат дали статията съответства на тези изисквания и на обхвата на списанието. Ако се установи несъответствие, ръкописът се връща на автора за преработка. При съответствие на статията с обхвата, целите и изискванията на списанието редакторите избират най-малко двама рецензенти. Те трябва да направят задълбочен преглед на качеството на текста, като следят за яснота на езика, позовавания на предишни изследвания, валидност на данните, приложимост на резултатите и др.

При положителни рецензии редакторът предлага статията за публикуване. Все по-често се използва и т.нар. ранно публикуване. Щом една статия е одобрена за печатното издание, тя може преди това да се появи в сайта на списанието. Това прави имената на авторите видими за научната общност и те вече могат да бъдат цитирани.

При забележки от страна на рецензентите редакторът има правото да върне ръкописа на автора за редакция. При редак­тиране на текста авторът може отново да подаде своята статия за публикуване към същото или към друго списание.

„Искането за поправки съгласно препоръките на рецензентите е добра новина – това означава, че не са отхвърлили директно изследването ви – казва Христина Шербанова. – Почти всяка публикувана статия е поправяна поне веднъж. Потвърдете на редактора, че сте получили препоръките, и насрочете крайна дата за предаване на редактирания вариант. Ако не разбирате някои препоръки, поискайте да ви ги разяснят. Приложете придружително писмо за това как сте изпълнили исканията и препоръките на рецензентите. Един съвет към младите автори е да не се насочват към списания с много висок импакт-фактор, защото те са залети с голям брой статии на утвърдени автори и по-трудно ще публикуват начинаещ учен. Но за младите учени има възможности за публикуване в списания с по-нисък импакт-фактор. Те могат да участват и в международни конференции – друг вариант за представяне на научните им резултати.“

Много важен е качественият подбор на информация – авторите трябва да знаят къде да я търсят. Не е добре да ползват „Гугъл“ например. Трябва да се търсят достоверни и надеждни източници и бази данни за научни публикации като Web of Science, Scopus. Всички висши училища у нас са абонирани за тях от МОН.

„Процесът по създаване на научна статия може да е дълъг и изисква дисциплина и адаптивност – подчертава Шербанова. – От момента на възникване на идеята до публикуване на изследването ще извървите дълъг път и трябва да се въоръжите с търпение. Трябва да избегнете отхвърляне поради неспазени критерии за публикуване. Заглавието на статията е желателно да е кратко, точно и ясно и да показва същността на изследването. Статии с 6 – 10 думи в заглавието се четат и преглеждат повече от всички други. Трябва да изберете един вариант на изписване на името си, с което да публикувате своите изследвания, както и на институцията, в която работите. Така ще откриват всички ваши статии.“
Резюмето на статията трябва да съдържа следните елементи – предназначение и цел на изследването, методология, открития и получени резултати, ограничения на изследването и практическо приложение, оригиналност – каква е добавената стойност за развитието на науката. По отношение на ключовите думи, добре е да се използват често използвани думи и изрази.

Основният текст трябва да има въведение, което да представя главната идея на изследването. Трябва да се подберат подходящи цитирания на вече съществуващи теории, както и връзката им за развитието на науката. Методологията трябва да е ефикасна, стабилна и подходяща за целите на изследването. В изводи и заключения се дава отговор на поставената за изследване хипотеза. Посочват се и възможностите за по-нататъшни изследвания. В раздела за използвана литература трябва да се избягва цитирането на източници без ясни автори или от съмнителни източници и списания. До минимум трябва да се сведат позовавания на интернет сайтове.

„Трябва да се избере подходящо списание, към което да подадете статията си – подчертава Шербанова. – Това изисква правилна преценка и реална представа на възможностите. Постарайте се да подберете няколко подходящи списания, които отговарят на обхвата на изследваната от вас тема, но статията не може да се праща в повече от едно списание. Проверявайте информацията за списанията от достоверни и надеждни източници.“

Авторите могат да ползват различни инструменти за търсене на подходящи списания. Journal Citation Reports е база данни с информация за всички списания, които фигурират в Web of Science Core Collection. С пускането на версията на Journal Citation Reports през 2023 г. импакт-факторите на списанията са обогатени и отразяват всички списания от основната колекция на Web of Science, включително списания в областта на изкуствата и хуманитарните науки и новоиндексираните списания в Emerging Sources Citation Index. В Master Journal List има списък на всички списания, които са индексирани в Web of Science.

„Бъдете бдителни за „хищнически“ списания и такива, предоставящи недостоверна и подвеждаща информация – предупреждава Шербанова. – Провеждайте отговорна оценка на изследванията с многоизмерни индикатори на списанието и задълбочен контекст за всеки индикатор. Намерете най-подходящите списания за вашия ръкопис с инструмент, който ви помага да предвидите аудиторията, тематичната приложимост, отворен достъп и влиянието на цитиранията.

В Journal Citation Reports всички над 20 000 списания са включени и са представени с ключови индикатори. Могат да се използват филтри за подбор на конкретни списания. Регистрацията в ORCID и управ­лението на собствения авторов профил в Web of Science Core Collection предоставят възможност за добавяне на всички ваши статии, независимо дали са в индексирани в световните бази данни списания, или не. EndNote Click (свободно достъпен плъгин, който позволява на изследователите да имат достъп до статии в научни списания, базирани на абонамент, за които са абонирани чрез своите библиотеки за висше образование – бел.р.) позволява създаването на собствена дигитална библиотека. Инсталирайте EndNote Click Plugin, за да намирате пълен текст на статиите където и да осъществявате търсения (в световните научни бази данни, издателства, списания).“