Семейството влиза в детската градина: Всяка сутрин майки и бащи четат или разказват приказки в 32. ДГ „Българче“ в столичния кв. „Люлин“

32. ДГ „Българче“ в София е сред най-желаните детски градини в район „Люлин“. Тя има както яслени, така и градински групи. Но това не е основната причина да е сред най-предпочитаните от родителите. Разковничето се крие другаде – там всяко дете е важно и персоналът има индивидуално отношение и разбиране към всеки малчуган и неговите нужди, потребности и желания. Освен това учителите и родителите работят в единомислие и сътрудничество.

Всеки ден родител влиза в групата на детето си, за да чете приказка. Първоначално ги наричат „утринна среща“, а сега – „утринна приказка“. Организацията кой кога да бъде в детската градина, родителите  правят сами.

Има и дни, посветени на различните професии. Пременени в униформи и служебно облекло, майките и бащите от първо лице разказват какво работят. Освен това често влизат и в ролята на помощници на възпитателите и учителите. С огромно желание се включват и в съвместни инициативи, като приготвяне на туршия, садене на цветя или поставяне на хранилки за птици.

„Детската ни градина се ползва с много голям авторитет не само на територията на „Люлин“, но и в цяла София“, казва за в. „Аз-буки“ директорката на 32. ДГ „Българче“ Таня Илиева.

Споделя, че това се постига трудно и промяната не се случва за ден. Встъпвайки на длъжност като директор, Илиева запретва ръкави и насочва цялата си енергия и усилия да превърне детската градина в иновативна и различна образователна структура, която да съчетава едновременно прекрасна материална база, качествен образователен процес и благоприятна атмосфера, където персоналът да работи с удоволствие, децата да се чувстват щастливи, а родителите им – спокойни.

„Започнах преди повече от 30 години – тогава, когато още не се говореше за проекти и много хора дори не знаеха какво стои зад тази дума“, обяснява моята събеседничка. Първият им проект е „Стъпка по стъпка“ (Step by step) с ръководител от българска страна доц. д-р Емил Бузов. Заедно с преподаватели от Джорджтаунския и Тексаския университет преминават през различни обучения, които им показват как може да се случи промяната.

„Осъществих най-смелите си мечти – семейството да влезе в детската градина“,

обяснява Илиева.

И точно на това се дължи техният успех – семейството е активен участник и верен помощник във възпитателния и образователния процес. Директорката уточнява, че под „семейство“ невинаги става въпроса за мама и татко. Понякога това може да бъде само майка или само баща, а друг път – баба или дядо, леля или чичо. И когато хората, които се грижат за децата вкъщи, и тези, които се грижат за тях през деня в градината, станат едно голямо семейство, нещата определено се получават.

„Изграждането на доверие от двете страни е от изключителна важност, защото откъсването на детето от семейната среда е стресова ситуация не само за него, но и за неговите близки“, обяснява директорката.

Друго важно условие е

обстановката в градината да бъде максимално близка до тази у дома в семейна среда.

По този начин ще се избегне стресът от промяната, като за всичко това определено помага и работещият механизъм за адаптация.

И ако в повечето детски градини вниманието е насочено само към адаптацията на детето, то тук специално внимание обръщат и на приспособяването на родителите.

„Не само детето сменя средата – родителите също трябва да се адаптират. Това е по-различното при нас“, посочва моята събеседничка. Освен това механизмът не е универсален за всяко дете – някои се приспособяват по-бързо, а за други е нужно повече време.

В градината се съобразяват с всеки малчуган поотделно,

разбира се, използвайки няколко опорни точки. В началото задължително опознават семейната среда, култура и бит.

„Понякога тревожността на майката се пренася и у детето“, уточнява тя. Важен момент е и дали детето има по-малки братя или сестрички. „Когато детето започва да посещава градина – далеч от дома си, а майка му например остава вкъщи с по-малкия му брат, то се чувства изоставено. Тогава трябва да му се обясни и да се разговаря с него. Психологическият момент е много важен. Като се вземат предвид всички тези особености, чак тогава правим план за адаптация за детето“, разказва тя.

Адаптацията при родителите се провежда чрез платформата „Училище за родители“, където регулярно се качват материали. „Има родители, които са много силно притеснени и заинтересовани. Те постоянно четат в интернет от различни източници. И това огромно количество от информация в даден етап води до дезинформация – пояснява директорката и допълва: – Ние, като професионалисти, можем да дадем най-точния и подходящ съвет, а те, от своя страна, трябва само да ни се доверят.“

Често в работата си точно персоналът открива даден симптом или отклонение в поведението, които са знак за някакъв проблем при детето. А превенцията и ранната диагностика са най-важни при по-нататъшното му разрешаване. Така че, когато родителят се довери на преценката на специалистите, може бързо да се премине към нужните консултации, лечение или взимане на други мерки.

В работата си

внимание обръщат и на развиване на добродетелите у децата.

Стремят се да научат малчуганите на толерантност, съпричастност, уважение към труда. Успяват да открият и заложбите на всяко дете. Чрез всекидневни наблюдения виждат кое дете какво обича да прави и кое му се отдава повече от друго. И това е нормално – все пак то прекарва повече време там, отколкото у дома.

Илиева е категорична, че нищо не може и не трябва да се прави насила. Винаги трябва да се пита детето дали даден спорт му харесва, или не. И когато родителите им се доверят, започват да го насочват в коя посока да поеме.

Директорката е на мнение, че първите години в детската градина остават отпечатък върху всеки човек. Заради това при тях

нищо не е задължително – всеки може да яде толкова, колкото му е сладко, а сънят на обяд е по желание.

Всеки ден учителите дават информация на родителите какво са учили децата и как са се държали. Често провеждат и индивидуални срещи, извън задължителните в началото на учебната година. В дългогодишната си практика директорката Илиева е срещала различни модели на възпитание. На мнение е, че никой няма право да каже кой модел е добър и кой лош. Но безспорно за нея самата най-правилният е авторитетният.

„Родителите и учителите трябва да бъдат авторитет за децата и пример за подражание“, обяснява тя.

А авторитет се изгражда със съпричастност, уважение, поставяне на ясни правила за поведение и тяхното спазване от всички. „Няма как да забраниш на детето си да играе на телефона, а в същото време ти да си с телефон в ръка“, обяснява тя.

Няма как днешните деца да бъдат напълно откъснати от технологиите. Те са им нужни, за да могат да живеят в настоящето. Нужно е обаче да им се обясни спокойно за какво може и за какво не може да ги използват, и да се поставят ясни граници кога и колко може да се използват на ден.

„С детето трябва да се говори и да му се обяснява всичко.

Ролята на възрастния е да поставя ясни граници и да ги спазва“, посочва тя.

Обръща внимание и на това колко е важно в семейството да се почитат празниците и да се събират всички роднини заедно на масата. Освен това в забързания свят, в който живеем, не трябва да забравяме да разговаряме един с друг.

„Трябва да се намира време и за четене. Книгите определят изцяло развитието на личността в правилна посока“, категорична е тя.

В двора на училището има прекрасна

площадка за провеждането на занимания по безопасност на движението по пътищата.

Тя е разграфена с маркировки и напълно наподобява реалната на пътя. Още в първа група започва обучението на какъв цвят на светофара се пресича улицата и къде трябва да се върви.

„Важно е какъв пример дава и родителят на пътя“, отбелязва събеседничката ми. Разказва, че често се случва по време на часа някое дете да каже, че баща му или майка му не пресичат улицата на пешеходната пътека, а минава напряко. Тогава директорката обикновено отговаря с усмивка: „Ами, тогава ще трябва да поработим с твоя татко“.

В градината в „Люлин“ има всякакви групи и занимания по интереси, които откриват и развиват таланта на децата. Предлагат английски език, народни танци, пеене и арттерапия на открито. Още в тази най-ранна възраст децата започват да се запознават и с различните професии. Показват им какво работи всеки член на персонала – готвачът, помощник – възпитателят, учителят и т.н.

„Полагаме житейските основи за по-нататъшната реализация на личността“, уточнява Илиева.

Детската градина е и място за кариерно развитие и на работещите там. Любопитното е, че към момента четирима от родителите на децата, които са посещавали градината, вече работят при тях. Две от тях започват като помощник-възпитателки и междувременно записват да учат „Предучилищна и училищна педагогика“. Гордее се с всички, но изключително много с Галина Алексиева, която е от семейство на хора с увреден слух. Преди години точно персоналът в градината открива, че и нейното дете не чува. Така тя се амбицира и сама научава жестомимичния език, но не спира дотук и записва да учи висше образование, за да бъде в помощ на повече хора. Галина Алексиева в момента завършва „Специална педагогика“.

Свързани статии:

Трагедията на XXI век са нечетящите човеци: Столичното 163. ОУ „Черноризец Храбър“ е неизменно в престижните класации на НВО Лекарство срещу дезинформацията: В 15. СУ „Адам Мицкевич“ в София развиват умения за отсяване на информацията в интернет и рефлекс за проверка на нейната достоверност Изкуството е страст за учениците в ОУ „Петко Ю. Тодоров“ Децата имат нужда да бъдат чути