Има и такива училища – цветни и слънчеви.
С различни зони за учене и модерни лаборатории.
В които учителите не стоят на подиума, а са наравно с учениците си, които пък никак не бързат да си тръгнат, а стоят до последно – „само да си довършат записа“. Защото са преживели как знанията могат да се превърнат в умения, а те да им служат в живота. Промяната в Средно училище „Христо Ботев“ в Карнобат не се е случила изведнъж, но с правилните хора и концепция за нова образователна среда вече се забелязва отдалеч.
Още през 2015 г. планирахме нашия първи STEM център с помощта на „Америка за България“. Така да се каже, бяхме пионери и през 2017 г. създадохме първото ни пространство за математика, природни науки и технологии, както и конферентна зала за хуманитарни науки“, разказва директорът Иван Стоянов. По думите му, някои неща не проработили качествено, други се оказали много ефективни, за трети било нужно повече време. Така, с натрупания опит, през 2020 г. директорът и екипът му се обръщат към професионално архитектурно студио „Лусио“, с които започват доста по-дълбоки промени в архитектурната среда с важната цел тя да стане по-функционална и по-приветлива за учене. Архитектите привнасят много свои идеи за динамизиране на пространството, за много повече отворени зони и др.
„Учебната среда се състои от три елемента. Физическата включва масите, столовете, вратите, шумоизолациите и т.н. Технологичната – това са машините, устройствата, технологичните решения, лабораториите. Третата е методическата, или промяната на участниците – ученици и учители, и методите на преподаване. Промяната едновременно и на трите елемента води до цялостна промяна на философията в училище“, казва Стоянов, който неслучайно през 2023 г. е удостоен от МОН с наградата „Св. Иван Рилски“. За да се случи тя, с архитектурната фирма започват най-напред с идентифициране нуждите на учениците в новия STEM център. Първото, което правят, е да махнат подиума.
„Трибуната вече не е образователен фактор. Новото образование не може да е статично. Не може един автор на подиума да преподава на учениците. Затова го махнахме, за да изравним позициите и да променим класно-урочната система. Иначе нямаше да има истинско учене, а следване“, споделя директорът. Той напълно споделя концепцията, че учениците трябва да са в центъра на образователния процес.
Всичко това активира и учителската енергия. Всички преподаватели са съгласни да се премахнат специализираните пространства по различните учебни предмети, които да се превърнат в „места за“, т.е. да могат да се използват от различни учители. „Започнахме да търсим пресечни точки между учителите. Така осъзнахме, че просто STEM (наука, технологии, инженерство и математика) няма да удовлетвори нашите нужди. Затова решихме да направим втори център под името STREAM (R – reading, и A – art), което включва и изкуства, и четене.
„Така вземаме 100% от знанието, защото няма чисто знание – то винаги е примесено: математика с технологии, те – с изкуство, с природни науки, и така кръгът се затваря“, казва директорът Стоянов. По думите му, новото пространство може да се използва от всички преподаватели, които могат да открият в него нужната за тях среда. Лабораторията по физикохимия е снабдена с всякакви пособия за всевъзможни активности – имат дори камина с вакуум, в която учениците могат да експериментират с различни опити. До нея е лабораторията по дигитални изкуства, която може да се ползва за изобразително изкуство, литература, творчество и др. и в която всяка седмица учат поне 100 деца.
Директорът споделя, че засега е изградена само 1/4 от замислената образователна среда, тъй като училището не е успяло да получи пълното финансиране по Националната програма на МОН за изграждане на STEM центрове. Условие по нея е училището да няма подобен център, а СУ „Христо Ботев“ още от 2015 г. има такъв. Затова вместо възможните 300 хил. лв. то получава 50 хиляди, към които добавя и още 150 000 лв. собствени средства. По същата причина и от Плана за възстановяване сега отново няма да могат получат възможните 300 хил. лв. за училище с техния размер (около 730 ученици), а около 200 хил. лв. „Важното е, че намерихме правилните хора, имаме вече проекта, концепцията, философията“, казва директорът. Той планира с евросредствата да разшири STREAM центъра с нова работилница.
А още по-важно е случващото се вътре в новото пространство. Едно от най-вълнуващите начинания се оказва подкастът, който започват да правят учениците. „Те общуват в социалните мрежи, правят снимки, клипчета, качват неща в „Тик-ток“ и т.н.
Случи се така, че съвсем неусетно намериха изява на дигиталното чрез подкаста. Подкастът е свободен от правила, в него се говори на уличен език, с гостите могат да се правят и по-дълги разговори, които не са новини. Може да е в диалогична форма, може и в монологична, може да се слуша, когато имаш време. Така че учениците веднага прегърнаха идеята“, разказва Стоянов. Първоначално те използват телефоните си. Впоследствие всичко става много по-професионално. С помощта на учителя по философия Владимир Терзииванов, който става ръководител на проекта, започват да изучват всички детайли около излъчването на подкаст – микрофони, записи, изчистване на звука, камери, осветление. Сами започват да казват на ръководството от каква камера или прожектор се нуждаят, какви кабели трябва да се закупят, и т.н.
„Обзаведохме си почти цяло ТВ студио. През 2021 г. учениците създадоха първите си продукти. През лятото на 2022 г. направиха и първото си по-голямо интервю от 1 час и 40 минути – с мен. Директор и ученик бяхме абсолютно равнопоставени“, разказва директорът. Гост е на свой възпитаник, а ученикът е домакин. На въпрос на директора дали младежът се нуждае от помощ, ученикът уверено отвръща: „Господине, сега сте на моя територия“.
„Почувствах се гост в зоната на ученика, ето как се обръщат нещата. Това е и смисълът на тези модерни пространства – да са такива, че там да се ражда образованието, в него да се създават нови продукти, учениците да намират там себе си“, казва той.
В момента подкастът може да се слуша във фейсбук страницата на училището, както и в „Спотифай“. В него са ангажирани около 20 деца, но други поне 15 гравитират около тях. За директора особено ценна е вертикалната свързаност, т.е. взаимодействието на деца от различни възрасти, с които и обменът на идеи става по-динамичен и ефективен. „В VII клас учениците се разсейват по-лесно. В XII клас те са много по-концентрирани и задълбочени, по-смислено запълват времето си, работят творчески и целеустремено. И малки, и големи обаче успяват да взаимодействат, прехвърлят си работа, партнират си, сглобяват интервюта“, казва директорът.
Учениците, ангажирани в подкаста, наскоро участват в уеб форум в Бургас, на който правят над 30 интервюта – близо 6 часа суров материал. Почти 10 дни младежите работят неуморно –- изучават гостите и биографиите им, правят интервюта, обработват записите, които после свеждат до 4 часа материал. Има дори обозначения от коя минута кой гост започва и кога свършва. Накрая лично Соломон Паси ги кани да присъстват на събитие на Атлантическия клуб.
„Подкастът реално стана нов вариант на образователна реалност, вид обърната класна стая, в която учителят не е активният. Той е само ментор, а учениците учат чрез правене и преживявания“, казва Иван Стоянов. Учениците започват дори да „вкарват“ подкаста в часовете си – например ползвайки аудио-визуални материали, създадени за подкаста, в часовете по литература, философия, история. С учителя по философия пък, в избираемите модули по практическа философия, учениците започват да правят социални експерименти.
„Изследват как реагират хората по отношение на казуси с дискриминация, насилие или на действия на ръба на закона. И в зависимост от реакциите на участниците анализират кое е важно и ключово. Стигнаха дори до херменевтиката, нещата се завъртяха в образователен аспект“, споделя още директорът. Какво е учудването му, когато на Коледния базар, когато всички празнуват, той заварва едно от децата в дигиталната лаборатория и училищното студио, които, разбира се, не се заключват, а всеки може да минава свободно. „Имам още 15 минути, за да си довърша записа“, отвръща то пред невярващи очи на директора, който се радва, че добавената стойност на подкаста е доста по-голяма от очакваното.
Освен по този училището работи по още редица проекти. От 2019 г. е включено в списъка на иновативните училища с идеята си за внедряване на облачно пространство за учебни и административни цели. Учителите му са участвали в редица национални и международни проекти, пътували са по „Еразъм+“, черпейки опит от западните си колеги. Съвместното преподаване между двама учители, екипната работа, проектно базираното обучение, ученето чрез правене – всичко това са все методи, които школото отдавна прилага. Заради това се превръща в пример в национален мащаб за модерна, високотехнологична и дигитализирана образователна среда, работеща с иновативни практики и методи в преподаването.
Дейността на директора на СУ „Христо Ботев“ в Карнобат заслужено е забелязана не само от РУО – Бургас, откъдето той получава грамота за доказан висок професионализъм, за изграждане на модерна материална база и развитие на иновациите в област Бургас, но и от Комисията за защита от дискриминация. Отличието е за изградена достъпна архитектурна среда за децата и учениците със специални образователни потребности. Тази година пък Иван Стоянов е удостоен от МОН с най-високото отличие за принос в образованието – Наградата „Св. Иван Рилски“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg