Да спечелиш доверието на стотици семейства

Да бъдеш отличен сред 1200 образователни медиатори, не е шега работа. Изискват се много учене и труд, денонощна отдаденост, изобретателност и спечелено доверие на стотици родители и ученици.

„Аз съм си такъв, има ли някой нужда от помощ, винаги съм насреща“, казва усмихнато Веселин Сандев от Първо начално училище „Христо Смирненски“ в Омуртаг, който неслучайно наскоро получи наградата „Медиатор на годината“ на Министерството на образованието и науката.

Призванието да се занимава с образование и мотивиране на ученици, Веселин Сандев открива преди 4 – 5 години. Оттогава досега младият медиатор неуморно бди над учениците си – да не отсъстват от час, да им е интересно в клас и да се справят успешно в учението.

Стана ми интересно, когато разбрах, че се търсят образователни медиатори, хора от общността, които да помагат на учениците да се образоват, да учат, да не напускат рано училище. Реших да пробвам, и първоначално започнах в гимназия. Оказа се, че това е точно моята работа, която търся. Това е работата, в която най-добре се справям. Господ ми я даде“, разказва Веселин.

Началото е трудно

Признава, че в началото му е доста трудно. Да се справя с тийнейджъри от VIII до XII клас, момчета и момичета, които вече мислят за женитба, не е никак лесно. Отнема му време, докато се опознаят с младежите и докато спечели доверието им. С редовни срещи и разговори обаче, с различни дейности и инициативи, учениците му така го обикват, че започват да се обръщат към него за всеки свой проблем.

„Много говоря с тях, убеждавам ги, че образованието е пътят към успеха. Правя видеоклипове, презентации. Представял съм им например презентация, в която показвам разликата между два ромски свята: единият на образован млад човек, другият – на необразован. Необразованата ученичка става клошарка, жени се за мъж, който се пропива и трудно може да гледа децата си. Образованата става лекарка, среща се с подходящ мъж и има съвсем различно бъдеще“, разказва той.

Именно по такъв начин, както и с много разговори и убеждаване той мотивира младите хора от общността да не се отказват от училище, а нап­ротив – да полагат още повече усилия, които в бъдеще ще им се отплатят.

Мотивация за учениците

Доста предизвикателна е работата му по време на ковид пандемията. Тогава учениците остават вкъщи, но за да не загубят мотивация, той ги посещава всекидневно, носи им учебни материали, изслушва ги и ги мотивира да продължат. Специално за момичетата споделя, че нееднократно му се е налагало да убеждава част от тях да не се женят рано, защото време за това има, но шансовете за наваксване на пропуснатото образование после стават по-малки.

Особено важни са и разговорите му с родителите. Защото, както самият той казва, ако един родител не иска да пусне детето си на училище, няма да го пусне дори самото то да иска страшно много да учи. „Понякога разговарям дни наред, понякога и седмици. Важното е, че резултатите са налице“, казва той.

Работата в НУ „Христо Смирненски“

А резултатите в сегашното му школо – НУ „Христо Смирненски“, са повече от похвални: там няма отпаднали деца, няма и отсъстващи по неоснователни причини.

В него Сандев работи от две години, като наблюдава около 230 деца от I до IV клас. „С тях е по-различно, те имат нужда от повече внимание – непрекъснато съм с тях по коридорите, гледам да не паднат, да не се ударят“, разказва младият медиатор.

Също им пуска презентации – например срещу агресията в клас. Непрекъснато организира и всевъзможни дейности, които да ги приобщят към образованието и да ги мотивират да се развиват – Ден на розовата фланелка, Ден на толерантността, Ден на ромите и т.н. Често организира и спортни мероприятия и празници.

Футболен отбор за учениците

Покрай няколко деца запалени футболни фенове например сформира импровизиран футболен отбор. Събира момчета, обявява спортен турнир, накрая ги награждава с купи. Децата толкова се мотивират, че пожелават да имат училищен отбор.

Речено – сторено. Училищният отбор бързо е попълнен, започват усилени тренировки – дори в обедните почивки. Постепенно идват срещите с други училищни отбори от община Омуртаг, както и турнирът на образователните медиатори, на който техният отбор става първи.

Когато идва май месец и четвъртокласниците трябва да напуснат началното училище, децата го питат: „Господине, сега какво ще стане с нас, искаме пак да тренираме с вас“. „Спокойно, аз съм с вас, дори и да не съм образователен медиатор, пак ще съм с вас, до XII клас“, отговаря той. За целта прави отделен от училището футболен отбор.

Сдружение, лиценз, обучение за треньор …

„В момента правя сдружение, изкарвам лиценз, за да можем да участваме в първенствата на Българския футболен съюз, обучавам се и за треньор – изрежда Веселин Сандев. – Нямах намерение да ставам треньор, но заради децата. Едни мои ученици близнаци са виновниците, благодарение на тях създадох футболния клуб, който поддържаме с помощта на родителите“, казва той.

Отборът вече толкова е „набъбнал“, че трудно събира 35-те деца в училищния салон. „Ако ги разделя на групи, почват да питат: „Аз по-слаб ли съм?“. Затова не ги деля въобще“, казва медиаторът, който скоро възнамерява да продължи и висшето си образование. Когато започва да учи за учител в университет, му се налага да прекъсне по финансови причини. „Сега през май, живот и здраве, ще продължа“, казва той.

За момичетата пък организира танци – сборна група от деца от I и II клас вече представя училището на 24 май, по Коледа и други празници.

„Излизаме и танцуваме. Гледам винаги да има с какво да се занимават децата. Понеделник – народни песни, сряда – гимнастика, петък – малко диско. Правя да им е интересно в училище, утре да има за какво да дойдат отново“, споделя медиаторът. Покрай забавленията обаче стриктно следи и за ученето.

„Който получи слаба оценка, една седмица не идва на тренировки. Като я поправи, се връща. Казал съм, че слаби ученици не искам в отбора“, казва той. „Най-важното в нашата работа е да спечелиш доверието на учениците и родителите. Мен ме познават всички, много ме слушат. Но не само защото съм от общността, а защото ме знаят и като човек“, споделя още Веселин Сандев.

В общността се влиза трудно и затова човек трябва да си изгради име

По думите му, в общността се влиза трудно и затова човек трябва да си изгради име. Разказва, че още в училище е бил добър ученик, стараел се е, слушал е в клас, извинявал се е, когато закъснява, държал се уважително с учителите, винаги е питал може ли да направи това или онова. Впоследствие и като образователен медиатор държи на тези качества. „Сега до известна степен всеки влиза в училище като у дома си. Не се ценят чак толкова учителите. Хората не осъзнават, че без учителите не може нищо да се постигне“, казва той.

„Всички, които ме познават, знаят, че могат да се свържат с мен, ако имат проблем. По всяко време, без значение от часа. На разположение съм, дори 24 часа в денонощието“, споделя още медиаторът. Признава, че понякога е трудно, но това е той – мост между училището и родителите, често и част от семействата на учениците си. „Такъв съм – като ми се обадят, веднага помагам, без значение на кого. Ако някое дете ми каже: „Господине, купете ми закуска, отивам и купувам“, казва той.

А на успехите му в момента се радват и неговите собствени учители, както и обучителите му от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, откъдето е получил безценни обучения и подкрепа. Оттам следят редовно дейностите му, наблюдават отчетите му, дават му препоръки, от които всеки път научава нещо ново.

Конкурса „Медиатор на годината“

Оттам го номинират и за конкурса „Медиатор на годината“ – единствен от Северозападна България, но сред голяма конкуренция с други медиатори от цялата страна.

„Благодарение на „Амалипе“ съм научил това, което знам, и благодарение на тях ние, медиаторите, в момента сме на работа“, казва той. Има предвид извоюваната от Центъра подкрепа за медиаторите, чиито заплати вече ще се поемат от бюджета, а няма да зависят от европейските проекти, по които досега се изплащаха възнагражденията им.

И медиаторите получават помощ

Веселин Сандов специално подчертава и ролята на директора на 1. НУ „Хр. Смирненски“ Стелиян Борисов, както и на зам.-директорката, без които той не би бил човекът, който е сега.

„Стелян Борисов ми даде тази работа, благодарение на неговата подкрепа съм това, което съм. Той винаги ме подкрепя и одобрява всяка инициатива, която правя“, признава медиаторът. За наградата му са „виновни“ и стотиците родители, които са повярвали в него и които на терен виждат, че работи, създава, променя и мотивира.

А признанието – на ученици, учители, директори, родители, Община Омуртаг, областната управа в Търговище,„Амалипе“ и др., Веселин Сандев възприема като още по-голяма мотивация за себе си – да продължава да работи всяко дете да бъде в училище прието, оценено и мотивирано за бъдещи успехи.

Свързани статии:

С усмивка на работа Педагози и медиатори на обучение в Норвегия Над 5000 са възпитаниците на неделните ни школа на Острова 110 консултанти помагат в избора на професия