Помагаме на младите да намерят своя път, казва училищният психолог Милен Минев

Милен Минев е училищен психолог в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ в Стара Загора. Има 25 години трудов стаж. Завършил е Великотърновския университет. Кариерата му започва като педагогически съветник в училище. В Гимназията по ветеринарна медицина работи от 17 години. В края на миналата година получава наградата „Константин Величков“ на Министерството на образованието и науката за своята активна работа за преодоляване на възникнали проблеми, водещи до отпадане на ученици. Под негово ръководство учениците се включват в различни приобщаващи дейности по интереси, като футбол, волейбол, посещения на театрални постановки, на кинопрожекции, на паметници на културата, участия в тържества.

„Ние, психолозите, сме малко като парапети. Хората се подпират на нас, изправят се с наша помощ и после тръгват по пътя си. Това е и нашата цел – да насочим човек в правилната посока. Това е деликатна и трудна работа, особено когато става дума за подрастващи. Невинаги резултатите от нашата работа се виждат веднага. Понякога след години става ясно какво сме постигнали.“

Така обобщава своите професионални изяви Милен Минев. Един от най-трудните случаи, с които се е сблъсквал, е свързан със злоупотреба с лекарства и опит за самоубийство.

Друг тежък случай е за употреба на наркотици. Ученичката дори ходи в комуна. След време я среща на улицата. Тя е преодоляла трудностите, има семейство и дете.

Дебора Михайлова, която беше обезобразена от своя приятел, също е била ученичка в гимназията. Минев е първият психолог, работил с нея след инцидента. След това я поемат клинични психолози.

Работата му в училище е свързана повече с консултативна дейност. Когато се налага някаква терапия, Милен Минев се среща с родителите, дава им насока към кого може да се обърнат.

„Малко като бърза помощ сме, корпус за бързо реагиране – казва Минев. – Благодарен съм на ръководството, че всъщност от много години си изпълнявам точно ангажиментите, свързани с психологията. Не съм натоварен допълнително с някаква организационна дейност.“

Учениците са свикнали с психолога и го търсят постоянно. През изминалите години със своята работа в училище той се налага като човека, който помага за решаване на конфликти.

Извън работата с учениците работи съвместно и с учителите. Участва във вътрешноквалификационната дейност всяка година по различни теми, заложени в плана. Психологът работи и по вътрешните групови отношения в колектива.

„Миналата година бях на обучение, на което ни говореха за вейпинга. Сега това е нещо модерно. Запознах колегите и имаше въпроси от тяхна страна. Проблемите идват по-често от учениците ни, които са от самия град и кандидатстват при нас. Отколкото от тези, които идват от други населени места. Но всяко поколение си има и плюсове, и минуси“, казва Милен Милев.

Разказва, че тези дни е провел доста интересен разговор с деветокласници. „Те самите правеха предложения как да отказват, ако някой им даде алкохол или наркотици. Особено когато искат да се впишат в групата. Направиха нещо като ролева игра. По време на дискусията един ученик попита няма ли така да те отхвърли групата. А негов съученик му отговори, че ако групата го отхвърля, значи не е за тази група и е по-добре да си потърси друга“, казва той.

При сблъсъка с някакви проблеми или предизвикателства

по-голямата част от учениците решават как да постъпват в такива ситуации по начин, който е адекватен за тях. Естествено, допитват се и до по-големите си братя, сестри. Осмокласниците все още доста са склонни да обсъждат тези въпроси и с родителите си.

Като характерна черта на съвременните младежи Минев определя липсата на търпение, неумението да се изчаква. Много бързо искат да стигнат до целта, търсят бързо решение на всеки проблем.

Сред най-големите предизвикателства в работата си определя губещата се комуникация между учителите и родителите.

Все повече родители оставят децата си на баби, дядовци, близки роднини. Работата им в чужбина по някакъв начин чисто физически ги отдалечава едни от други. Това е много голямо предизвикателство при работата с родителите.

„Най-трудно е, когато трябва да дадеш като специалист обратна връзка на родителя, че нещо може би не е наред във взаимоотношенията му с детето – казва Минев. И допълва: „Примерно ние виждаме, когато някой прекалява с алкохола или пък е употребил някаква субстанция. Казваме на родителите. Понякога те от нас научават, че детето им употребява наркотици“.

Често пъти не искат да приемат действителността.

Имаме и обратния случай – при съмнения, че детето е употребявало наркотици, родителите веднага почват да го тестват. Това е по-адекватната реакция от тяхна страна. Поне се взимат мерки. Посъветвахме родителите да го наблюдават малко повече. Децата са в такава възраст и някои само опитват наркотиците. Но трябва да се действа много предпазливо, за да не се получи обратен ефект.“

В Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина учат деца от цялата страна. В общежитието са настанени около 250 ученици. В началото адаптацията на осмокласниците е малко трудна.

Има ученици, дошли от по-далече – от Благоевградска, от Софийска област. Това е първият им самостоятелен етап в живота.

Милен Милев се е договорил с ръководството на гимназията всяка година да запознава новопостъпилите осмокласници със спецификата на своята дейност.

Психологът има утвърден график за работа с учениците, с които се вижда веднъж или два пъти седмично, ако се налага. Говори с тях на всякакви теми. Понякога се налага да промени плана на работа, за да се реши възникнал проблем.

Всеки ден е много динамичен, тъй като се случват неща от различно естество.

Понякога, тъй като са тийнейджъри, ги притесняват любовни взаимоотношения или пък неразбирателства в класа. Има група ученици, с които той работи почти през цялата година в разрешаването на лични проблеми. На въпроса

как печели доверието на децата,

отговаря, че най-важното е да го приемат като авторитет. Отчита, че дългогодишната му работа сега дава плодове. Поддържа връзка с колегите си на общинско ниво. Събира се с тях всеки месец, за да споделят опит.

Трудно му е да определи случаи, които са най-успешно решавани.

„Всеки случай, в който отсрещната страна при консултация е направила нещо добро за себе си, за мене е добър – казва Милен Минев.

„Много често става дума за индивидуални кризи у самата личност: накъде да тръгне, какво да направи, как да постъпи. Ние не даваме съвети, по-скоро даваме различни гледни точки, за да може ученикът да направи избор за посоката, в която ще се движи. Радвам се, когато получа обратна връзка от ученици, с които съм работил и сега се сещат за някакви разговори, които са им помогнали. Резултатите от нашата работа не се виждат веднага. Трябва да мине време“, посочва още той.

Милен Минев ръководи и Ученическия съвет, чиито представители се избират в началото на всяка година чрез тайно гласуване – по един на клас.

„В този съвет имам по-скоро помощна функция да изготвим списък със задачи, които те ще изпълняват през учебната година. Става дума основно за комуникация с ръководството по някакви въпроси, които касаят самото ученическо самоуправление“, обяснява Минев.

Ученическият съвет участва в различни дейности през годината, свързани с коледните празници, организиране на благотворителни кампании, чествания на бележити личности и дати.

Тяхна е идеята от няколко години да правят за 1 март честитки и мартенички, които да даряват на всички ученици, включително и учители.

Миналата година Ученическият съвет провежда различни инициативи с местната комисия за противообществените прояви. Нейни представители идват в часа на класа да говорят по различни теми по график, изготвен от учениците.

„Съвместно работим и с Международния младежки център, където също има участие на наши ученици, както и с Превантивно-информационния център по зависимости в града – казва Минев.

„Миналата година през май месец гостувахме там с група ученици и участвахме в състезание съвместно със Спортното училище на тема, свързана с разпространението на наркотични вещества. През годините са провеждани съвместни инициативи с различни общински организации“, обяснява още той.

От миналата година гимназията работи и с неправителствената организация „Зонта клуб“. Нейни представители гостуват вече два пъти на учениците. Първия път разискват с група от осми клас разпространението на наркотици и превантивна дейност по зависимости. При второто гостуване присъства целият випуск осмокласници, а темата е за агресивните прояви сред учениците.