Първият в България Национален форум за съвременни космически изследвания ще се проведе на 21 и 22 октомври. Той се организира от Съюза на физиците в България и Физическия факултет към Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Факултетът е и домакин на Форума.
Регистрацията и участието в него са безплатни. Основните теми, разпределени в три научни сесии, са „Фундаментални космически изследвания“, „Аерокосмически технологии“ , „Приложни космически изследвания“. Млади учени в рамките на докторантската сесия ще представят резултати от проекти със свое участие. Предвидени са и дискусионни панели с представители на бизнеса, науката и държавата.
В три дискусионни панела – „Наука и Космос“, „Бизнес и Космос“ и „Образование и Космос“, среща си дават представители на научната общност, на бизнеса, индустрията и на държавната администрация – Министерството на образованието и науката, Фонд „Научни изследвания“, Министерството на икономиката и др. Ще бъдат дискутирани подготвяните Национална стратегия и програма за развитието на космическата индустрия и технологии, както и Национална научна програма за космически изследвания.
България има своята дълга космическа одисея. Тя е шестата в света, изпратила свой космонавт, и 18-ата в топлистата на страните – изследователи на Космоса. За двамата си космонавти –генералите Георги Иванов и Александър Александров, нашите учени подготвят специални изследователски програми. По този повод неведнъж Георги Иванов казва: „Нямаше да има полет, ако нямаше научна програма за него, създадена от нашите учени. Космическият полет е само върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и специалисти, които създават и програмите, и приборите, и системите за изследванията“.
Началото е през далечната 1959 г., когато наши учени улавят и анализират първите сигнали на първия изкуствен спътник на Земята. Десет години по-късно в БАН се създава Научна група по физика на Космоса, прераснала през годините в централна лаборатория и институт. Тази дата се приема за начало на космическите изследвания в България и на българските научни школи в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Тези школи се свързват с имената на акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, проф. Митко Гогошев и други. В изследователските си CV нашите учени записват научни програми и апаратури за полетите на двама космонавти (1979 и 1988 г.), два спътника с българска апаратура – „България 1300“ (1981 г.). Участие в междупланетната станция „Фобос“ (1988 г.),
при която българската видеосистема успява да направи единствената снимка на Фобос – спътника на Марс. Снимката краси корицата на сп. „Нейчър“. Нашите изследователи на Космоса са автори на 150 космически апаратури, работили на орбита. Сред тях са уникалните за времето си видеосистеми „Спектър“ с впечатляващите 256 канала. За сравнение, американските аналози от онова време са само със 150 канала. България е третата страна в света след Русия и САЩ, произвела космически храни, и първата, създала космическа оранжерия за пшеница. Днес дозиметри с марката „Люлин“ бдят за здравето на аеронавти и летци, инсталирани са на МКС, летяха до Луната с „Чандра Ян 1“, а сега са на мисия до Марс, Фобос и отвъд.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
