Традиция, наречена „Мисия гора“*

• Author
• Recent Posts

v.genkov@azbuki.bg

Latest posts by v.genkov@azbuki.bg (see all)

• Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
• Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
• Майсторина дебатите - 23/08/2023

Ася Атипова – VII клас, II място
СУ „Методий Драгинов“ – с. Драгиново, община Велинград
Научен ръководител – инж. Мариана Радева

Винаги съм обичала разходките в гората – дали защото моят роден край е в Родопите, или защото още от малка съм възпитавана да я пазя и обичам, не знам. Но там въздухът е различен – заради дърветата и аромата на свежест и смола, заради бистрите ручеи и зелените пасища, осеяни с красиви цветя. Иска ми се да вярвам, че всички хора милеят за природата! Когато обаче се спъна в пластмасово шише сред полянката от горски плодове или погледна отдалече коритото на нашата река, събрала стотици найлонови чантички, вкопчили се „с големите си голи ръце“ в крайбрежните дървета и храсти, сякаш надеждата ми изчезва. Задавам си хиляди въпроси и недоумявам как се случва така, че учим в училище за опазване на околната среда, а е възможно да се върши всичко това с природата!
Човешките дейности, с които се замърсява околната среда, са много и различни. Но ако всеки погледне първо към себе си и направи нещо добро за природата, ще помогне наистина да си осигурим едно по-добро място за живеене. И като се замисля, в нашето училище отдавна сме направили това.
Знаем, че климатичните промени са свързани с намаляването на кислород във въздуха и увеличаването на въглероден диоксид, който предизвиква глобалното затопляне на Земята, т.е. намаляват дърветата – „белите дробове“ на планетата. В нашето училище имаме изградена традиция, наречена „Мисия гора“. Всяка година засаждаме млади фиданки в отговор на изсичането на горите и запазването на дома на хиляди животни и птички. За да ни е топло през зимата, пък се използват природните ресурси от горещите минерални извори, което допринася за намаляване на вредните емисии от други газове замърсители. За съжаление обаче, горенето на въглища в домакинствата изхвърля азотни, серни оксиди и прахови частици, които са сериозен риск за редица заболявания и замърсяване на водните басейни и обработваемите площи.
Още в шести клас сме учили, че серният диоксид взаимодейства с водните молекули от облаците във въздуха и причинява падането на киселинни дъждове, които имат вредно въздействие не само върху живите организми, но и върху паметниците на културата и др. Въобще тази зависимост от изкопаемите горива води до отделянето на парникови газове и допринася за изменението на климата, причинявайки все по-силни бури, наводнения и жеги, на които днес сме свидетели. Производството на електроенергия също е свързано с това. И когато използваме електрична енергия в повечето електроуреди – микровълнови печки, бойлери, компютри, или сме в дискотеките и искаме да слушаме силна музика, трябва да си припомним уроците за пестене на електроенергията от часовете по физика и астрономия.
Разбира се, загрижени за нашето бъдеще и за бъдещето на планетата, трябва да не преставаме да се опитваме да търсим решения и да изобретяваме. Е, не е чак толкова далеч времето, когато ще ходим на училище с въздушни таксита или ще се движим с електрически автомобили, или пък ще пътуваме с кола с водородно гориво! Всеки от нас може да бъде откривател, а защо не и на своето бъдеще.
Иска ми се да живея в свят, в който, когато вървя по пътеката, да не се спъвам; в свят, в който да не мисля дали ще оцелеят рибките във водата и дали всеки си има свой дом и е обичан.