Ректорите с идеи за финансирането на висшите училища

Съветът на ректорите ще предложи промени на методиката на финансиране на висшите училища. Това се посочва в негово становище, провокирано от приетото от предходното правителство решение за промяна на минималния размер на работната заплата за академична длъжност „асистент“ от 1300 на 1500 лв. На служебния кабинет ще бъде предложено приемането на онези от измененията, които са в кръга на неговата компетентност и правомощия, и ще се изиска тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 г. А на бъдещото Народно събрание ще бъдат предложени съответни промени в Закона за висшето образование.

На последното си заседание правителството на Кирил Петков реши минималната заплата за преподавател във висше училище да се увели от 1300 на 1500 лева със задна дата от 1 юли 2022 г. За целта кабинетът отпусна още 20 млн. лева за възнагражденията на академичния състав в държавните университети. Парите ще бъдат използвани за повишаване на заплатите както на асистентите, така и на останалите преподаватели.

Според решението на МС допълнителните 20 млн. лв. ще бъдат предоставени на 33 държавни висши училища с общо 11 512 души академичен състав, в това число 1956 асистенти. В него изрично е подчертано, че средствата ще бъдат разпределени сред университетите след постигнато съгласие със Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и синдикатите във висшето образование. Мотивите на това решение са, че се очаква с повишението на възнагражденията да се насърчат повече млади хора да участват в конкурси за преподаватели, което от своя страна да доведе до обновяване и развитие на академичния състав.

От Съвета на ректорите пък отбелязват, че са изразили несъгласие с решението за вдигане на минималната заплата за длъжността „асистент“ при предварителни разговори с представителите на синдикатите и ръководството на МОН.

„Смесването на два отделни по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите допълнително 20 милиона лева, от които българските университети имат огромна нужда, и едновременното определяне на нов минимален праг на основните работни заплати за академичните длъжности, е действие, което ще преобърне изцяло моделите на организиране на бюджетите на университетите и на формиране на работните заплати. Отделената за това сума от 20 млн. лева не покрива многобройните допълнителни съпътстващи разходи, които не са изчислени и включени при определяне размера на субсидията от страна на държавата“, заявяват от Съвета на ректорите.

И добавят, че повишаването на най-ниската работна заплата в академичната йерархия влияе и върху размера на всички останали възнаграждения с постоянен и допълнителен характер както на академичния, така и на неакадемичния състав.

От Съвета на ректорите отбелязват, че вдигането на минималната основна заплата в сектора е непосилно за бюджетите на немалко от българските висши училища, включително на много добре управлявани такива.

А така те ще бъдат изправени пред опасността от фалит в средата на 2023 г., тъй като вдигането на основната преподавателска работна заплата е разход с постоянен характер, докато избраният механизъм за извънредно дофинансиране има инцидентен характер и чрез него се запушват частично периодично отварящите се дупки в бюджетите им.

„Няма ректор, който да не желае доходите в ръководеното от него висше училище да са високи. Няма обаче и ректор, който да е готов безразсъдно да вдига доходи, без те да са предварително финансово обезпечени за обозримо дълъг период напред във времето. Това е особено актуално в обстановка на икономическа, политическа и социална нестабилност, каквато е сегашната“, се посочва още в становището.