Да развиеш сам таланта си

Стела МАРИНОВА

Едва единайсетокласник в Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив, Радостин Чолаков вече печели множество състезания и награди. Последното му отличие е грамота „Дебютен пробив в областта на компютърните технологии“ от инициативата на президента „Джон Атанасов“.

Радостин Чолаков разработва два авторски научно-приложни проекта в областта на машинното обучение. Миналата година впечатлява участниците във форума „STEM , иновации и …още нещо“ с онлайн платформата АзБуки.ML (https://azbuki-ml.com/). Форумът е организиран в Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив в рамките на Националната програма „Иновации в действие“. Платформата е съвкупност от алгоритми и модели с изкуствен интелект с възможност да обработват българския език. Това включва корекция на граматични и пунктуационни грешки, генериране на текстове, синтезиране на гласов прочит от написан текст, резюмиране, оценка на настроението в текстовете. Компютърът може да прави кратки преразкази на дълги новинарски статии, както и да поставя запетайки в изреченията. АзБуки.ML се използва и за научни и демонстрационни цели в няколко университета и гимназии.
Възможните приложения на подобен продукт са много. С него може да се анализира настроение, може да бъде приложен в онлайн магазините, които да измерват успеваемостта на продуктите си чрез коментарите на потребителите. Медийните уебсайтове могат да вградят в статиите си гласов прочит на текста. Разработчиците на чатботове и други умни помощници могат да интегрират модула за граматичен анализ. АзБуки.ML разполага и със софтуер за подобряване работата на гласовите синтезатори за българския език, за да може да се синтезира по-реалистичен глас от написан текст. По този начин платформата може да се използва в сферата на образованието. Например компютърът ще може да чете текста от учебниците за улеснение на деца с увреждания.
Тази година Радостин разработва проекта The GatedTabTransformer: An attention-based deep learning architecture for tabular modeling. Той представлява модел за машинно обучение, който анализира таблични данни и се опитва да предсказва етикети в таблица. Алгоритъмът може да работи върху всякакви таблични данни – в сферата на образованието, финансите, здравопазването, лабораторно изследване. Младежът дава пример с лабораторните изследвания. Те имат различни индикатори, които са числени стойности. На база различни етикети те могат да покажат дали човек е болен, или не е.
„Тези лабораторни стойности обикновено са в таблица. Когато има много такива стойности, алгоритъмът ги анализира и посочва кои индикации допринасят за това да си болен, и кои – за това да не си. Когато бъде направено ново изследване, алгоритъм може да прави прогнози какъв е етикетът на база на предходните“, разяснява Чолаков.
С проекта Радостин извоюва първо място в конкурса „Млади таланти“ на МОН и се класира за участие в Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) 2022. Преди месец в Лайден, Нидерландия, грабва втора награда в цялостното класиране на Конкурса, успявайки да пребори конкуренцията не само в сферата на информатиката, но и в други научни области. По-рано през година участва и в International Science and Engineering Fair (ISEF) в Атланта, където печели втора награда на Асоциацията за изчислителна техника на САЩ (Associotion for Computing Machenery), споделя единайсетокласникът пред
„Аз-буки“.
С успехите си Радостин става най-младият българин с награда в двата най-престижни научни конкурса – EUCYS и ISEF. Състезанията представляват научен панаир. Предварително за участието си на изложенията учениците подготвят постери, с които описват проектите им. В случая върху тях Радостин описва алгоритъма и как точно работи. По време на състезанията членове на журито минават покрай участниците, които им разказват за проектите си, а след това могат да им задават въпроси както за съответната научна област, така и за самия проект.
„Хората от журито първо искат да видят какво за теб е важното от проекта ти. След като им разкажа това, което съм подготвил, започват да задават конкретни въпроси. Например какво означава дадено нещо от моята научна статия. Обикновено искат да знаят как им обяснявам термини от научната област, в която се представям – казва младежът. – Например често ми се налага да обяснявам термини, свързани с машинното обучение. С това целят да видят дали си добре запознат с дадената научна област, дали можеш да комуникираш правилно. Журито знае много добре какво означават термините, за които те питат, но искат да видят как ти комуникираш и дали можеш да ги обясниш на разбираем език“, споделя ученикът.
Той посочва, че когато се готви за конкретно състезание, му помага д-р Константин Делчев от Института по математика и информатика при Българската академия на науките, който дава на участниците насоки как да презентират добре. Ментор на Радостин за проекта The GatedTabTransformer: An attention-based deep learning architecture for tabular modeling е Тодор Колев. Младежът прави доста онлайн курсове и понякога се обръща за мнение и с въпроси към различни онлайн общности, а не към конкретен човек.
Единайсетокласникът започва да се занимава с програмиране още на 9 години. Тогава се захваща с по-елементарни неща, като правенето на сайтове. „Беше ми много интересно как работят компютрите, какво може да се прави на тях. Тогава играех игри, четях различни неща и започнах да си задавам въпросите „Това кой го е направил“, „Мога ли и аз да направя нещо, което дори и хората да използват“ – припомня си ученикът. – Още като малък започнах да търся в Google как да направя това и онова, гледах описания в YouTube и в други платформи. Така след известно време започнах да програмирам. Машинното обучение и изкуственият интелект са по-сложни и по-сериозно се занимавам с тях от две-три години“, допълва Радостин.
За новата учебна година планира да участва в българските конкурси и състезания, за да може отново да се класира за международна надпревара. Смята да продължи да се развива в областта на машинното обучение. „Преминал съм през различни занимания, свързани с компютрите, и може би това е най-успешното ми начинание“, казва ученикът. След като завърши средното си образование, ще кандидатства в чужбина, но не желае да сподели накъде точно се е насочил. „Понякога виждам различни статии и изказвания на мои връстници, които казват, че ще отидат в конкретен университет, но не ги приемат. Затова по-скоро мога да кажа, че ще кандидатствам в чужбина, но не искам да конкретизирам желанието си“, обяснява младежът. Той е започнал голяма част от дейностите, които прави, много преди да дойде времето за кандидатстване в университет. Затова не смята да се захваща с нови занимания само за да може да ги впише в своето CV.
„Ще продължа да правя нещата, които ми се отдават и за които виждам, че има полза да правя. А ако на университетите това не им достатъчно, добре. Не смятам да се променям заради техните стандарти. Ако ме харесат такъв, какъвто съм – супер“, категоричен е Радостин.
Като ученик в професионална паралелка в XII клас, ще трябва да положи втора матура по професия. Ако има възможност, най-вероятно би избрал да разработи дипломен проект, пред явяване на тест или развиване на тема.
„Може би имам най-голям опит в това, въпреки че форматът на проектите за научни състезания е различен от формата на проектите за дипломна работа. Това е нещо, в което имам най-много опит и ми е най-приятно – казва единайсетокласникът. – Мисля, че това решава някои ограничения в други формати на изпита. По-малко трябва да се зубри, повече трябва да се разбира. Това е голям плюс на този изпитен вариант. В този смисъл е по-добър. Макар че теоретичният изпит има минуса да зубриш някои неща, по този начин минаваш през повече теми, които все пак трябва да погледнеш. Не искам да го изключвам напълно“, допълва Радостин.

Свързани статии:

Сребърните биолози Примерът Да превърнеш урока в игра Наши ученици с медали по космически науки