Да пиеш вода от стомната

Стомната е венецът на майс­торлъка в грънчарството. Ако можеш да направиш стомна, значи вече си майстор. Стомната е и любимият глинен съд на Камелия Савова. Отскоро така се казва сайтът на семейния им „Дюкян за грънци и сувенири“, който кани самоковци и гости на града да видят пъстрата бусинска керамика.

Бусинска, защото Камелия е снаха на потомствен грънчар от Бусинци. Прадядото на съпруга ѝ е бил грънчар в трънското село, откъдето тръгва най-старата керамична школа в България. Когато Камелия, влюбена в глината от дете, отива при неговия внук Райчо Савов, известен като пазител на занаята в Самоков, тя остава там завинаги.

Нов живот на грънчарството

И със собствената си енергия, желание и непресъхваща любов към глината дава нов живот на грънчарството не само като традиция за семейс­твото на съпруга си Стоян, но и като част от живота на хората в Самоков. Трябва да добавим с големи букви – вече част и от всекидневието на децата на Самоков.

„Децата имат голяма нужда да излязат от рамките, в които непрекъснато са поставяни, и да се почувстват свободни да правят онова, което идва като техен вътрешен, личен порив – споделя за „Аз-буки“ Камелия. – Към тях, както всъщност и към нас, възрастните, непрекъснато има очак­вания и изисквания. Често сме поставени в състезателна среда – в училище, на работа, в обществото, и това създава постоянно напрежение. Затова реших, че ще предоставя занимание на децата, в което няма изисквания, очаквания и не е необходимо да се състезават. В работата с глината и грънчарското колело, докато създават със собствените си ръце различни форми, те излизат от рамките и виждам как си тръгват спокойни. Получава се нещо като естествена терапия.“

Една от последните теми, които Камелия предлага на децата, е да направят купичка, върху която има кацнало пиле. По време на занятието използват техниката на глинените въженца – фуршове, с чиято помощ може да се изгради всякакъв съд. След като се оформят, съдовете се потапят в ангова, изсъхват и при следващото си посещение децата вече могат да ги изрисуват.

„Използваме само материали за изработка на керамични изделия, а не например водни бои – казва Камелия. – След като децата ги нарисуват, аз ги изпичам, глазирам и им ги връщам напълно готови за употреба. Могат да се ползват за храна, а също и да се мият в съдомиялна машина.“

Рецепта за изцеляваща сила на свободата чрез изкуството

Като отваря за децата на Самоков вратите към грънчарския занаят, Камелия Савова се опитва да им предаде и рецептата си за изцеляващата сила на свободата чрез изкуството. Освен професионалните занимания, които започва миналата година в ателието си, вече води и грънчарска работилница в Историческия музей на Самоков. Интересът надминава очакванията ѝ.

„Започнах професионалните занимания в ателието си с идеята да популяризирам грънчарския занаят. Да заявя, че сме тук и че ни има, но и да предложа на децата нещо различно – разказва Савова. – От опита със собствените ми три деца разбрах, че имат нужда да се занимават с дейности, различни от всекидневието. Затова предложих занимания с глина, а те предизвикаха голям интерес. Участвахме в местни събития, които ни популяризираха още повече. Едно от тях е благотворителна изложба, събраните средства от която дарихме на Историческия музей в града.“

Експонатите, които децата създават в ателието на Камелия, са разпродадени, а благотворителната кауза придава допълнителна стойност на дейността им. Историческият музей под ръководството на неговия директор д-р Веселин Хаджиангелов закупува грънчарски колела. Кани Камелия за ръководител на работилницата и първото занимание с глина вече е факт.

„Изключително съм впечатлена от нейната личност – споделя Десислава Каназирова, уредник в Историческия музей в Самоков. – Камелия е много добра, чиста, голям професионалист. Притежава благородно чувство да помага, да разказва, да дарява време и знания на деца. Иска ми се да има повече хора като нея в съвременния ни свят.“

Историята на една жена, поддържаща огъня на пещта

Всъщност историята на една жена, решила да поддържа огъня на пещта, от която излизат глинени съдове и истински керамични произведения на изкуството, впечатлява и с детайлите, и с последователната отдаденост на идеята.

„Като дете не съм имала досег с грънчари, но винаги съм мечтала да работя с глина – разказва Савова. – В училище обичах да рисувам – това беше любимото ми занимание. Впоследствие станах декоратор на торти и бях популярна в Самоков като сладкар. Сладкарството е сходно с грънчарството заради пластичността, която имат и глината, и захарното тесто.“

За работата с глината и занаята

По онова време Камелия печели златен медал на второто изложение на хлебопроизводителите и зърнопроизводителите „Булпек“ в НДК. Тогава е на 19 години, оценена е от утвърдени софийски сладкари. Година по-късно обаче вече е част от семейството на потомствените грънчари.

И макар да проявява по-сериозен интерес към занаята, след като порастват децата ѝ, Камелия винаги е носела у себе си творческия заряд и желанието да работи с глина.

Споделя, че в рамките на 3 – 4 години се е трудила изключително, за да достигне нивото на майсторство в занаята – да направи стомна. А през последната година дава нов тласък на 30-годишната им грънчарска работилница. Купува електрическа пещ, която позволява използването на глазури и подглазурни бои, и започва да увеличава асортимента от продукти.

Осъществява отдавнашна своя мечта – да рисува с много цветове. В момента създава малки глинени пана, чиято цветност не само внася светлина, спокойствие и позитивност, но предизвиква и много приятни емоции.

И ако грънчарският занаят е най-старият занаят, а по откритите глинени съдове „четем“ за развитието на човека, за неговите емоции и онова, което го е вълнувало през вековете, Камелия вече може да разпознае стила на децата, с които се занимава.

Емоцията да работиш с деца

Твърди, че до голяма степен този стил отразява техния характер, поведение и състояние. Често с изумление наблюдава и лицата им, докато работят на грънчарското колело. Признава, че е вълнуващо да видиш емоцията, която хората изразяват, съпреживявайки докосването си до глината и въртящия се диск.

„В процеса на работа с деца осъзнах колко е важно да не бъда прекомерно изискваща, а да ги оставя да изразят свободно себе си – казва тя. – Вярвам, че човек трябва да прави това, което му харесва. То трябва да бъде личен, вътрешен порив, усещане.“

Освен че планира да направи нещо различно и мащабно, свързано със собственото ѝ творчество, през май 2024 г. Камелия и възпитаниците ѝ възнамеряват да подредят още една изложба с благотворителна цел.

„В крайна сметка, макар че сме в началото на съвместната ни работа с Историческия музей, идеята е за час и половина през грънчарските колела да преминат повече деца, да им покажа основите на занаята – обобщава Камелия Савова. – Това е достатъчно, за да събуди у някои от тях по-сериозен интерес, а у други да остане красив спомен, който ги извежда от реалния свят. Бих казала, че работата с глина е като мост между миналото и настоящето. Защото, когато се завърти колелото, наистина попадаш в друго измерение.“

Свързани статии:

От идеята до небцето Пазители на духа на Самоков 30 години сътрудничество с Аржентина в Антарктида Да превъртиш играта и да… продължиш