Има изход от езиковата инвазия

За бъдещето на лингвистиката разговаряме с акад. Михаил Виденов.

Наскоро той представи новата си книга „Из моя езиковедски бележник“.
„В българската лингвистика има някои очевидни тенденции от методически характер. Окончателно е сменен ориентирът й. Преди две-три десетилетия се следваха темите и методите в тогавашната съветска наука, а днес се търси опора в американските образци. Няма нищо лошо, ако не се загърбват проблемите на българския език и на българската езикова ситуация.
През последните години във връзка с изискването за задължителни дисертации посредствеността взе големи размери – пишат се „трудове“, които копират чужди автори. Там не се прави анализ на нищо, а се документира едно запознаване с чуждия труд. Чуждият опит и чуждите методики трябва да се познават, но това все още не е наука. Хората придобиват заветното „д-р“ и тръгват към приятелските журита седморки, за да станат доценти и професори. Това загробва науката“, категоричен е академикът. Според него истинската наука за езика изисква наблюдения върху обширни корпуси и извличане на материал, който да се анализира така, че зад него да се види явлението.
„Непрекъснато чуваме обществени упреци, че българският език е в упадък, и се хвърлят камъни в нашата градина, че не правим нищо този процес да спре. Това е следствие от мита, че езиковедите правят езика“, казва Виденов. Той подчертава, че сме съвременници на уникално явление – пред очите ни протича процесът на маргинализиране на традиционните териториални диалекти. Нашата езиковедска гилдия не наблюдава тези процеси. А описанието на тези закономерности ще бъде наука, ще произтекат теории, от които ще се интересуват учените не само у нас.
Друг проблем – развитието на Европа фаворизира английския език и той постепенно се налага в различни житейски сфери. Преди няколко години официално се заговори, че административните ни документи трябвало да са на английски. Стига се до куриози – в обяви за фризьори и дърводелци е написано, че владеенето на английски е предимство. Да не говорим за чиновническите длъжности. Той се опасява, че в близко бъдеще ще се появи групата на англоезичните български писатели. Такова явление и днес има в Скандинавието.

Четете повече в бр. 14, 6 – 12 април 2017 г.