Проф. д-р Лучия Антонова, директор на Института за български език „Про

Грамотността не се заключава само в това да познаваш всекидневната битова лексика

Лучия Антонова завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1980-а работи в Института за български език при БАН. Лектор по практически български език в Тирана, Албания (2006 – 2009).
Автор на десетки книги, атласи, карти, речници и статии в списания и поредици в областта
на българската диалектология и историята на българския език.

Интервюто взе
Стоян СТОЯНОВ

Проф. Антонова, на 8 – 10 октомври Институтът за български език организира форум, посветен на акад. Стефан Младенов. Бихте ли споделили повече за него?
– Конференцията е посветена на 140-годишнината от рождението на един от най-изтъкнатите български езиковеди – акад. Стефан Младенов. Това е изключително ерудиран учен – специалист по етимология, история на българския език, българска диалектология, европейско езикознание, славистика и балканистика. Форумът се организира във връзка с работата по Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от МОН. В конференцията, която ще се проведе дистанционно, са заявили участие около 40 учени от България, Русия, Полша, Украйна, Словакия и Словения.
Акад. Младенов е учен със световна известност и авторитет. Автор е на над 1000 труда, между които един от най-значимите е „История на българския език“, издадена през 1929 г. в Лайпциг. В това издание е публикувана и карта на българската езикова територия, включваща всички земи, населени с етнически българи. И до днес, когато разработваме нови карти на тази тема, използваме тази карта. Стефан Младенов е бележит езиковед, с голяма смелост в проучването на думите, който се стреми към максимално пълното разкриване на българското начало в историята на българския език. Знаете, че за съжаление, старобългарската книжнина, създавана в Плиска и в Охрид, е унищожена. Затова чрез диалектите и етимологията разкриваме нашето езиково наследство. Всъщност и нашето културно наследство, защото цялата ни култура е съхранена в думите.
Акад. Младенов написва и близо 150 статии и бележки по въпросите на българския правопис,
300 статии за чистотата на български език, за различни проблеми на граматиката.
Във връзка с годишнината в централата на БАН ще бъде представена и изложба под наслов „Езикознанието като на длан“, посветена на мястото на българската диалектна лексика в Европа. На нея ще бъдат представени карти, изработени по изследване на взаимовръзката между българската и европейската диалектна лексика, финансирано от Фонд „Научни изследвания“. Ще бъде представен и филм за работата по създаването на дигиталните карти.

– Вече няколко години Институтът развива кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“. Колко изяви по нея има досега?
– В последните 5 години провеждаме поне по десет срещи годишно по покана на различни училища от страната. На тях децата се включват с ентусиазъм в различни забавни игри и викторини. Това е интересен начин за разнообразяване на уроците по български език. Често след тези участия учителите искат да им предоставим игрите, за да ги използват в работата си.
Колегите участват и в различни форуми с представяния във връзка с програмата – сред последните е включването в Европейския ден на езиците, в Софийския фестивал на науката. Участваме и в „Алея на книгата“ в София и Варна. Традиционно сме част и от отбелязването на 24 май с организирането на диктовки за желаещи да проверят знанията си граждани. Хубавото е, че в програмата участват нашите млади колеги.

– Какво прави Институтът в помощ на българските учители?
– Организираме например курсове за повишаване квалификацията на преподавателите по български език, към които има голям интерес. Предвиждаме и възможност за дистанционното им провеждане, особено сега, в пандемичната обстановка. Те са разписани така, че да покриват изискванията за получаване на 1 квалификационен кредит. Провеждат се 8 часа присъствено обучение и 8 часа самостоятелна работа, за да може учителят да разработи тема във връзка с проведения курс. Провеждаме и годишен форум за изследователски подходи в обучението по български език и литература.
В него доклади изнасят учени от Института и от висши училища, а учители също се включват със свои материали, в които споделят опита си.

– Има ли специфични теми, по които учителите търсят обучение?
– Много се търсят лекциите по синтаксис и по прилагане на компютърни подходи в обучението по български език. А при нас има добри специалисти в тази сфера. Интересни за учителите са и курсовете по българска диалек-
тология, история на българския език и други.

– Какви ресурси, създадени от Института, могат да използват учениците и студентите?
– На интернет страницата на Института за български език са публикувани различни речници – Речник на българския език, Български етимологичен речник, Старобългарски речник. Речникът на българския език е в електронен вариант и позволява търсене по дума в базата данни.
Имаме достъпна и интерактивна Карта на диалектната делитба на българския език. Там не само може да се види и да се прочете статия за българските диалекти, но и да се чуят образци от българските говори. В момента разширяваме нейните възможности с информация за диалектите на по-голям брой селища. Имаме публикувани и материали, свързани с лексиката, граматиката и правописа.
Достъпни са и много забавни езикови игри и викторини – „Опоз-
най българския език“, „Опознай културното наследство на Европа“, „Предложи нова дума“, „Открий грешките“. Те могат да се използват и от учители – било като ги препоръчат на учениците за работа у дома или като ги включат в даден урок.

– Как Институтът работи с висшите училища?
– Имаме колеги, които са канени да изнасят лекции и да водят упражнения в различни факултети.
Участваме и в програмата „Студентски практики“. Имахме много стажанти в първата фаза на проекта. Включени сме и в неговото продължение сега. Разбира се, работим и по програми за обучение на докторанти. От МОН са насочвали към нас и специализанти от други държави, които изучават български език.

– Търсят ли ви граждани и институции за консултации относно родния език?
– Посрещаме много хора, които желаят да работят в нашите архиви – студенти, учени, културни дейци. Те търсят информация за думи от отминали епохи и за значенията им, за различни диалектни форми или просто са любопитни да разберат какво означава дадена дума от някоя народна песен. Много съм доволна, когато открием подобни думи.
Много граждани и институции ни търсят във връзка с проблеми на нормативността. Най-често се ползват езиковите справки – било по телефона с въпрос кое как се пише, било през електронната поща или на страниците ни в социалните мрежи.
Наскоро наши колеги направиха голяма по обем справка, за която ни помоли фирма за производство и разпространение на лечебни растения. Те се интересуваха за изписването на техните названия. Самата аз участвам в комисията за връчване на годишната национална награда за чист български език на името на д-р Иван Богоров, учредена от Общинския съвет на Карлово.
Правим и различни справки за министерства, за полицията, за Народното събрание и за президентската институция. Наши колеги са канени и от МОН за мнение при създаването на тестовете за различни изпити.

– Доколко Институтът е припознат като законодател на българския език?
– Мисля, че особено напоследък Институтът утвърждава своето място като национален експертен център за проучване и кодификация на българския език. Тук е мястото, където професионално се извършват изследванията на българския език. Разбира се, такива се извършват и в университетите, като доста често правим това в сътрудничество.
Институтът е този, който издава официалните трудове – например официалния правописен речник и други подобни трудове. Особено през последните десетина години електронните ресурси, които създаваме, потвърждават, че сме главният експертен център за проучването и кодификацията българския език. Стремим се все повече да подобряваме работата си в тази насока.

– Интерсно как попада някоя нова дума в речника?
– Речникът на българския език постоянно се обновява. Употребата на дадена дума и нейното включване в литературни източници обикновено е маркер за това, че тя вече е навлязла в езика. Включването ѝ в писмената, не само в устната реч, е белег, че тя е намерила своето място в езика.

– А какво да правим с отпадащите от употреба думи? Знаете за опитите да се пренаписва дори „Под игото“, за да бъде романът разбираем за днешните деца.
– Като диалектолог, обичам тези стари думи. Те носят романтичния заряд на наследството. Старите думи и историята на български език са нашето златно съкровище, сравнимо с Панагюрското. И слава богу, че ги имаме. Естествено, много от тези думи излизат от употреба, но чрез художествената литература все пак остават в нашия пасивен речников запас. Те могат да ни послужат в даден момент за обогатяване на нашия език, за внасяне на различни стилистични отсенки в изказване. И затова никога не трябва да ги забравяме.
Ето, нашата задача е да направим достъпни речници, за да може всяко дете, което чете например Вазов и не разбира дадена дума, да направи справка и да види нейното значение. Много хора казват, че текстът не се разбира – ако четат повече, ще разбират повече. Грамотността не е въпрос, свързан само с познаването на всекидневната битова лексика. Съществува и лексиката на художествената литература, на научната литература… От една страна, никой не разбира всичко, но от друга – всеки трябва да се стреми да разбира колкото може повече.
Друг е въпросът, че даден текст трябва да бъде поднесен по подходящ за възрастта начин, за да бъде разбран. Има възможности при спазването на определени правила даден стар текст да се адаптира така, че да бъде разбираем за днешните деца. Трябва да има гъвкавост в обучението и това всеки опитен учител го знае.

– Проф. Антонова, необходим ли е Закон за българския език?
– Обсъждали сме този въпрос. Изпращали са ни и различни проекти. Нашето мнение е, че трябва да се направи не толкова Закон за българския език, колкото да се работи за неговото изучаване и за възпитанието в духа на българската култура. Така най-добре ще се защитава езикът ни.
Защото не е ясно в подобен закон кой и как ще налага санкции при неспазване на разписаните правила. Ще трябва ли да се създава и нова административна структура, която да следи за неговото изпълнение? По-скоро съм привърженичка на превенцията, отколкото на санкциите на всяка цена.
Да не говорим за това, че и сега има достатъчно разпоредби в различни нормативни документи, които защитават езика, и просто трябва те да се спазват.

– Заплашен ли е българският език в дигиталната епоха и при доминацията на английския език в съвременната електронна комуникация?
– Българският е заплашен толкова, колкото например и френския и всички славянски езици. Няма народ с кристално чист език, но не може да се допуска и осакатяване на езика с хаотично навлизащи чуждици в него. Чуждиците са естествена част от културния обмен, и особено от навлизането на техниката във всекидневието ни. Например дори думи като мляко и хляб са заети в славянските езици от германските вследствие от контакти в далечното минало между общностите, които са техен носител.
Така че просто трябва да се внимава с прекомерната употреба на чуждиците, и то в случаи, когато те имат еквиваленти в българския език. В това отношение особено внимание трябва да се обърне на рекламите, където се стига до невероятни глупости.
За щастие, езикът е доста гъвкава и устойчива структура. Понякога навлизането на определени думи и изрази в него е плод на мода, която отминава.
Ние сме в дълг, сравнени с личности като Стефан Младенов, Александър Теодоров-Балан, Иван Богоров, поставили основите на съвременния български език. Често това се дължи на притеснение, че ще бъдем обвинени в диктаторство или ретроградност.

– По какви актуални проекти работят Вашите колеги?
– В Института постоянно се разработват нови проекти. Стремим се да привличаме повече средства за работата си от Фонд „Научни изследвания“ и от европейски програми. В секцията за съвременен български език наскоро бе завършен проект, финансиран от ФНИ, за проучване на езиковите нагласи в българския език. Подобен проект се прави за първи път и цели да се разберат насоките, в които евентуално би трябвало да се извършат бъдещи промени, да речем в правописа, в граматичните норми.
Освен това се разработват нови проблеми с фундаментално и с научно-приложно значение в компютърната лингвистика, в етнолингвистиката, в терминологията, лексикологията. Стремим се да правим нови изследвания и в областта на историята на българския език, на българската диалектология, където например работим и по кулинарен речник с цел да отразим лексиката на тази толкова любопитна напоследък тема за храната. Осъществяваме и различни лингвогеографски изследвания. В Института се разработват и теоретични проекти в областта на общото езикознание.

– Не мога да не Ви попитам – ще отпадне ли пълният член, който тормози толкова много някои хора?
– Това ще покаже проучването на езиковите нагласи, за което споменах. Има различни тези. Но смятам, че пълният член не трябва да отпада, тъй като това би променило цялата система на членуване, характерна за българския език. Само българският между славянските езици има системно развита употреба на членна морфема. Онези наши бележити езиковеди, за които говорих, вероятно неслучайно са поставили пълния член, за да поддържа връзката на български език с по-стар етап от развитието ни, когато сме правили синтактични различия и в изказа си.

– Как бихте коментирали приетите на първо четене в Народното събрание промени в Кодекса на труда, с които 24 май вече няма да се нарича Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, а Ден на българската писменост, просвета и култура?
– Бяхме запитани по подобен въпрос от институции и Институтът има изпратено мнение. Моята лична позиция е, че азбуката е българска по произход и в това няма никакво съмнение. Българите сме дали на славянските народи и на славянските култури тази азбука, както и голяма част от своята култура. Това са го изтъквали и чужди учени. Разбира се, през вековете у различни народи и държави тази наша кирилска, българска по произход, азбука вече има поне няколко различни варианта.
Необходимо е широко обществено обсъждане за подобна промяна. От една страна, не бива с такова решение да ограничаваме историческата роля, която сме изиграли, а от друга – трябва да проявяваме чувство за мярка и уважение към културата на другите народи и държави, които използват кирилицата.