Да растеш по време на пандемия

Доклад на Eurochild представя задълбочена оценка на живота на децата в Европа през 2020 г.

Коронавирусът оказа драматично влияние върху живота и правата на децата в цяла Европа. Това показва последният доклад на Eurochild „Да растеш по време на пандемия: децата на Европа в епохата на COVID-19“. От проблемите на психичното здраве и домашното насилие до образованието и дигиталните разделения, децата в Европа плащат висока цена.
Докладът съдържа информация, събрана от 25 държави, и предоставя препоръки за подоб-
ряване на публичните политики в краткосрочен и дългосрочен план за подпомагане на децата и семействата. Той се основава на данни, събирани в периода август – септември 2020 г.,
преди втората вълна в Европа, която усили въздействието на пандемията върху икономиката и обществото.

Пандемията заплашва по различни начини бъдещето на много деца на Стария континент

През 2020 г. децата в Европа са били в повишен риск от бедност заради COVID-19, с нарастващ брой родители, които вече не могат да се грижат за семейството си, както преди, защото са понижили заплатата им или са останали без работа. В някои страни, като Гърция, Унгария, Румъния и Словакия, броят на децата в алтернативни грижи се е увеличил с 30%.

Случаите на деца, изложени на домашно насилие и проблеми с психичното здраве, също нарастват на целия континент. Причините са комплексни – комбинация от финансови проблеми, несигурност за бъдещето, и будят специфични опасения, засягащи България, Дания, Англия, Естония, Финландия, Франция, Латвия, Румъния, Словения и Португалия.
Тези констатации са в основата на доклада „Да растеш по време на пандемия: децата на Европа в епохата на COVID-19“, публикуван от Eurochild. Документът предоставя задълбочена оценка по държави на ситуацията от гледна точка на правата на децата и условията за тях в Европа и измерва някои от конкретните ефекти на пандемията върху тях.

„Сред основните предизвикателства, които са драстично увеличени на целия континент, нашите членове са изтъкнали проблеми, свързани с бедността, включително липса на храна, домашно насилие, проблеми с психичното здраве, както и образователно и дигитално разделение – посочва Жана Хейнсуърт, генерален секретар на Eurochild. – Но нашата задача е и да надградим констатациите и да предложим специфични мерки за конкретни и трайни отговори на тези предизвикателства.“
Докладът предоставя препоръки за всяка държава за подобряване на политиките за ефективна подкрепа на децата и семействата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Той идентифицира пропуски и проблеми в националните политики при използването на специалните европейски фондове. Сред наблюдаваните 25 държави докладът констатира, че само
7 са насочили политически инструменти за борба с детската бедност, докато
6 имат определени мерки, а в 8 държави децата нямат достатъчна подкрепа. Докладът споделя добри практики и изброява 6 приоритетни действия на европейско и на национално ниво.
Първо, определяне на национални цели за намаляване на детската бедност и поставяне на децата в основата на плановете за възстановяване.
Второ, създаване на европейска гаранция за деца (б.а. Европейската комисия публикува пътна карта, отнасяща се до основните услуги за деца в нужда – Европейска гаранция за деца, която ще бъде приета през 2021 г. Тя е предназначена да гарантира, че всички деца в Европа, които са изложени на риск от бедност, социално изключване или са в неравностойно положение, имат достъп до основни качествени услуги. (Подробности за пътната карта на ЕК бяха публикувани в брой 35 на „Аз-буки“ от 2020 г.).
Трето, насърчаване на мултидисциплинарен подход за справяне с детската бедност.
Четвърто, поддържане, укрепване и разширяване на инвестициите в реформи за деинституционализация.
Пето, по-добро разпределяне на наличните ресурси за финансиране от ЕС за достигане до деца в нужда.
И шесто, признаване на децата като равнопоставени партньори и даване на възможност за участие.
„Децата плащат наистина висока цена за ефектите от COVID-19 и непредприемането на смели и решителни действия сега ще бъде равносилно на ипотекирането на бъдещето на нашия континент. Вярвам, че няма устойчиво възстановяване и устойчиво бъдеще, без да поставим децата в центъра – каза Н.Пр. Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Eurochild. – Правата на децата трябва да се вземат предвид при определяне на политики, когато се възстановяваме след кризата. И е изключително важно възстановяването да включва перспективата на децата. Време е да се гарантира, че плановете за възстановяване няма да са краткосрочни, че те ще се съсредоточат върху благосъстоянието на обществото, а не само върху икономиката, и че няма да пренебрегнат децата.“

Докладът се основава на данни, предоставени от 42 члена на организацията в 25 държави. За България това са Националната мрежа за децата, „Надежда и домове за децата – клон България“ , „За нашите деца“, „SOS Детски селища“, Институтът за социални дейности и практики и фондация „Сийдър“.
В България има различия в мненията, изразени от правителството и от научни експерти, които са довели до объркване сред българското общество, се посочва в док-
лада. Ситуацията се влошава и от липсата на яснота в насоките и регламентите за това как да се реагира на кризата с COVID-19. Затова някои неправителствени организации е трябвало да приемат собствени процедури за работа в пандемията, за да отговорят на възникналите нужди.
Мерките, предприети от правителството, като предоставяне на безлихвени заеми, финансови компенсации за работодатели или дарения на храна, са насочени главно към работодатели, бедни семейства, безработни и училища, отчита Eurochild. Отбелязва се, че в края на март 2020 г. Министерският съвет е определил условията и процедурите за изплащане на обезщетения на работодатели с цел запазване на заетостта (става дума за мярката, добила популярност като „60/40“), но повечето неправителствени организации не могат да се възползват от тези компенсации, тъй като едно от условията за получаването им е да се декларира 20% намаление на приходите от продажби.
В доклада са изредени конкретните мерки, които предприе правителството в България за подпомагане на семействата с деца.
– Останали без работа и самотни родители имат право на 375 лв. еднократна помощ.
– Намалена ставка от 9% ДДС за книги, както и за бебешки храни, памперси и хигиенни продукти от юли 2020 г. до декември 2021 г.
– Семействата на осмокласниците получават еднократно 250 лв., за да покрият част от разходите за началото на новата учебна година.
– Раздадени са 1400 т храна на 58 300 нуждаещи се хора и семейства.
Националната мрежа за деца (НМД) е подкрепила над 6500 деца в 3200 семейства с 4404 хранителни пакета през март и април 2020 г., както и с лекарства, дезинфектанти, лични предпазни средства и различни социални услуги. От НМД са дарили и над 400 електронни устройства за дистанционното обучение на деца в рамките на инициативата „Стари устройства за ново начало“. Допълнителна подкрепа е предоставила фондация „За нашите деца“ на 42 семейства. Освен това неправителствените организации осигуряват денонощни телефонни линии за помощ и консултация на нуждаещи се.
Членовете на НМД съобщават за семейства, които живеят с 5 – 10 лв. на ден. Броят им се увеличава поради съкращаване на персонала или принудителен неплатен отпуск. Съществува реална опасност децата, които наскоро са реинтегрирани в такива семейства, да бъдат изоставени отново.
В доклада се подчертава, че повечето деца в малките домове от семеен тип в България са с увреждания и те са много уязвими и крехки в здравно отношение. По време на извънредното положение доставчиците на услуги, включително неправителствените организации, са осигурили лични предпазни средства за персонала, дезинфектанти и други хигиенни материали. Но физическа дистанция е почти невъзможна в такива домове, защото много от децата се нуждаят от интензивни грижи, които не могат да бъдат осигурени без близък контакт с персонала. Липсата на достъп до дневни центрове и други социални услуги по време на изолацията е създала допълнително натоварване на персонала в домовете, които е трябвало да извършват нови дейности и терапии, за да отговорят на здравните нужди на децата.
Онлайн обучението е едно от най-големите предизвикателства поради липса на техническо оборудване и липса на екип, който да го поддържа. Пандемията е довела до чувствително нарастване на разходите за храна, предпазни средства, дезинфекционни материали, лекарства, електронни устройства за дистанционно обучение и т.н. в малките домове от семеен тип За тях не е било осигурено допълнително финансиране в момент, в който е трудно привличането на средства от други донори.
Продължителната изолация, заедно с икономическите последици за семействата (като загуба на работа и доходи) водят до други видове кризи – случаи на домашно насилие, пренебрежение, онлайн тормоз, условия за влошено психично здраве или психологически проблеми и за семействата, и за децата. Тези рискови фактори изискват намесата на висококвалифицирани специалисти, които да ги идентифицират своевременно и да се предприемат необходимите мерки. Нововъзникналите нужди са удов-
летворени частично, затова българските НПО за защита правата на детето настояват властите да инвестират в увеличаване капацитета на специалистите в системата за закрила на детето, за да се изгради по-добра професионална система за ранно предупреждение при наличие на рискови фактори. Това може да предотврати ненужното влизане на деца в системата за алтернативни грижи, като домове от семеен тип, приемни семейства или поверяване на роднини.
В доклада се отбелязва работата на неправителствена организация, фокусирана върху предотвратяването на раздялата. Чрез множество консултации екипът е успял да подкрепи 151 семейства и техните деца от цялата страна. Специалистите са поддържали постоянна комуникация с отделите за закрила на детето на местно ниво.
Предложен е и друг модел на работа – Механизъм за координация на областната деинституционализация – инструмент и платформа за събиране на ресурси и представители на власти, които вземат решения за конкретни случаи на деца (0 – 3 години) и семейства в риск. Организацията е установила такъв механизъм в 21 области и в момента работи с 12 от тях.

В доклада се посочва, че липсва ефективност при работата на Постоянната експертна работна група по деинституционализация. Тя е създадена през 2010 г. за наблюдение изпълнението на плана за действие за деинституционализацията в България, както и за обсъждане и даване на препоръки на правителството за различни аспекти от процеса. Тя обаче се е превърнала в група, която само изготвя мониторингови доклади, а няма достъп до актуалната информация по изпълнението и бъдещите планове за деинституционализация.
„В няколко случая препоръките, дадени от групата, не стигат до правителството и в резултат на това не е получена обратна връзка или не са предприети необходимите действия“, се казва в доклада. Кризата още повече затруднява смисленото функциониране на групата, която отхвърля всички искания от членовете на неправителствените организации за онлайн срещи.
Според плановете на правителството до края на 2020 г.
трябваше да бъде извършена оценката на децата, които все още се отглеждат в институции, както и да се обучи персонал за новите домове от семеен тип и необходимият медицински персонал. Всички тези дейности са част от проект на Агенцията за социално подпомагане, който се финансира по ОП „Развитие на човешките ресурси“ (2014 – 2020). Предвид кризата процесът се забавя. По същия начин е спрян процесът на закриване на специализирани институции, включително преместване на деца от институции в домове от семеен тип или приемни семейства.

Българските организации за правата на децата предполагат, че COVID кризата е повлияла и положително на процесите за защита на децата. Има се предвид новият Закон за социалните услуги, който влезе в сила от 1 юли 2020 г. Впрочем законът бе приет през февруари 2019 г. и трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г., но заради създадена истерия, че чрез него ще се отнемат деца, и заради родителски протести се стигна до отлагането му с половин година.
В България няма държавна политика по отношение на младежите, които напускат социалната грижа. Съществува обща разпоредба за изготвяне на план за напускане, а именно среща между социален работник и напускащия дома за попълване на формуляр по образец, е другата констатация в доклада.
Въз основа на опита си неправителствените организации отправят
препоръки към правителството за цялостен подход за подкрепа,
но досега не е имало ангажимент на държавно ниво, се отбелязва в документа. По време на пандемията държавата не е предлагала никакви услуги за напускащите, въпреки тяхната уязвимост. Неправителствените организации запълват тази празнина – те са били в контакт с младите хора, подкрепяли са ги при плащането на наема за жилище и са им помагали за достъп до здравни грижи и продължаващо образование.
„SOS Детски селища“ разработва проект, който има за цел да подкрепи 210 младежи. Институтът за социални дейности и практики пък е разработил инструмент за грижа по 5 направления за напускащите, отчита докладът.

През 2019 г. непридружените деца бежанци в България са 620 (според Държавната агенция за закрила на детето) и 524 (според Държавната агенция за бежан-
ците). Националната мрежа за децата, която публикува годишни отчетни доклади за оценка на държавата в грижата за положението и благосъстоянието на децата, през 2020 г. препоръчва оптимизиране на процедурите за обмяна на информация между държавните органи, за да се гарантират надеждност и точност в събираната информация. В България на непридружените деца се гарантира 24-часова грижа, предоставяна от Международната организация по миграция (МОМ).
Положителен факт е отварянето на зона за сигурност, която да осигурява безопасност и грижи за непридружените деца мигранти. Тази зона няма статут на социална услуга и децата остават в нея, докато трае процедурата за предоставяне на международна закрила. Броят на децата обаче, които са напуснали зоната преди края на процедурата и за които няма информация за местонахождение, все още остава много голям. Според данните, предоставени от МОМ, става въпрос за 178 деца, което е 91% от всички деца, настанени в зоната за сигурност. До края на 2019 г.
там са настанени 196 непридружени деца. Според Агенцията за социално подпомагане 16 непридружени деца са настанени в социалните резидентни услуги.
Заради липсата на еднакви стандарти законното представителство на непридружените непълнолетни остава до голяма степен формално. Общините имат различни практики и се получава така, че в някои от тях един представител представлява 318 непридружени деца, докато в друга трима представители представляват 147 деца. Българските организации за правата на децата настояват това да се промени.
По време на обявяването на извънредната ситуация в България през март 2020 г.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съобщи, че изпълнението на проектите се спира до края на затварянето. Значителни по размер средства от ОП „Развитие на човешките ресурси“ са пренасочени към политически реформи, изпълнявани от държавните власти. За да отговори на възникващи нужди, по ОПРЧР са преведени 45 млн. лева за социален патронаж и 20 млн. лева за изплащане на допълнителните до 1000 лв. на месец за медиците на първа линия, които работят на места с болни от COVID-19.

Данни за детската бедност по държави:*

Държава Деца в риск от бедност или социално изключване (%)
Белгия – 22,3 %
България – 33,9 %
Хърватия – 20,7 %
Кипър – 23,0 %
Чехия – 13,0 %
Дания – 13,2 %
Англия – 29,9 %
Естония – 20,3 %
Финландия – 14,3 %
Франция – 22,5 %
Германия – 15,0 %
Гърция – 30,5 %
Унгария – 22,4 %
Ирландия – 24,1 %
Италия – 30,6 %
Латвия – 18,9 %
Малта – 23,6 %
Нидерландия – 15,5 %
Полша – 16,0 %
Португалия – 22,3 %
Румъния – 35,8 %
Сърбия – 35,9 %
Словакия – 22,0 %
Словения – 11,7 %
Испания – 30,3 %

*Данните за детската бедност в отделните държави са взети от „Евростат“ за 2019 г., а за Италия и Ирландия са от 2018 г.

Положението у нас

През 2019 г. една трета (33,9%) от децата в България са в риск от бедност и социално изключване, сочи докладът. Спрян е процесът на закриване на специализирани институции, включително преместване на деца от институции в домове за малки групи или приемни семейства.
– Институциите за деца от 0 до 3 години са 13.
В тях живеят общо 426 деца, от които 256 са до 3 г. и 170 – над тази възраст. От тях 406 са деца с увреждания.
– Малките домове от семеен тип са 268 и в тях живеят 2876 деца (включително младежи).
– В приемни семейства живеят 6496 деца.
– Поверени на роднински грижи са 4548 деца.
– Осиновени в България са 500 деца.
– Непридружени деца бежанци – 620 (според Държавната агенция за закрила на детето) и 524 (според Държавната агенция за бежанците).

Препоръките

Препоръките към България включват:
– подкрепа за семействата, включително реинтеграция, за да се предотврати институционализацията на деца чрез ангажиране на семейс-
тва, професионалисти и общности в процеса;
– създаване на повече алтернативни услуги и семейни грижи за деца в уязвимо положение, както и да се насърчават осиновяването и приемните грижи, за да се гарантира, че децата на възраст 0 – 3 години ще растат в семейна среда;
– осигуряване на адекватна финансова помощ и личностна подкрепа за младите хора, които стават пълнолетни, за да могат да започнат своя независим живот.