Днешният човек е хомо медиатус

Хората прекарват с медиите повече от 10 часа на ден, казва проф. Елена Вартанова – декан на Факултета по журналистика на Московския държавен университет „Ломоносов“

– Проф. Вартанова, кое според вас трябва да е най-важното в обучението на студентите по журналистика? Съществуват мнения, че е по-добре журналистите да са завършили други специалности.

– Журналистиката е много интересна професия. Тя е отворена и може да се практикува от хора, завършили различни специалности. Но като декан на най-големия факултет по журналистика в Русия, имаме 3500 студенти, съм убедена, че обучението по журналистика е много важно за бъдещите професионалисти. То трябва да обхваща три важни компонента. Първият е общото образование – журналистите трябва да знаят много неща за света, както от хуманитаристиката, така и от природните науки. Те трябва да бъдат имат широк поглед върху всички области на живота – да познават обществото, културата, да знаят базови неща за организацията на света и на природата. Така че първият компонент на журналистическото образование са познанията за света. Това обяснява защо в професията идват много хора, завършили различни специалности, които успешно се развиват като журналисти.

Вторият компонент са специализираните познанията за журналистиката, масовата комуникация и медиите. Медийната сфера става все по-важна за обществото. В много страни хората днес прекарват с медиите повече от 10 часа, в САЩ – повече от 11 часа, в Русия – около 9 ч. Нараства консумацията на медийни продукти. Това означава, че журналистите трябва да познават добре тази сфера. Дори да работят във вестник, те много лесно могат да се преместят в телевизия, YouTube, социални мрежи, онлайн платформи. Затова е важно да се познават и пазарът на труда, структурата и ефектът на медиите върху хората. Журналистите имат отговорност и професионална етика, която е резултат от все по-засилващата се роля на медиите, от все по-засилващата се медиатизация на обществото. Затова те трябва да са наясно какво правят, какъв е ефектът от тяхната работа, какви са нормите и етичните стандарти.

Третият компонент е практиката. Много студенти бъркат, когато започват да работят още през първата или втората година на своето следване. Това са златните години на кариерата, когато се поставя основата. Журналистическата професия е много интересна и студентите искат колкото се може по-скоро да почнат работа в някоя медия. Но най-добрата работа се върши от професионалисти. А за да станат добри професионалисти, на журналистите им трябват много познания. И известна практика, разбира се. Факултетите по журналистика трябва да имат студентски медии, тъй като това е важна част от образователния процес. През последните десет години инвестирахме много, за да осъвременим производствената база във Факултета и да дигитализираме студентските медии. Сега имаме уебсайт за студентския вестник, имаме тв канал в YouTube за нашите телевизионни новини и програми.

Това са трите стълба на образованието по журналистика – общо образование за професионалисти, теоретично образование и развиване на професионални умения в практиката. Професионалистите в медиите, които не са от нашите факултети, се опират на два стълба – общо образование и практика. На тях обикновено им липсва онова разбиране за социалната отговорност на журналистите и необходимостта от спазване на етичните стандарти в порфесията.

– С участниците във форума, организиран от Факултета по журналистика и масова комуникация, споделихте за етичните принципи, въведени още от Ломоносов.

– Той пише статия за правата на журналистите около 1765 г. Мисля, че пръв формулира принципите за отговорността на журналистите, на авторите към аудиторията. Изключително негативно настроен е към плагиатите. Критикува много онези журналисти, които излагат собственото си мнение, без да вземат предвид различните гледни точки към даден проблем и без да се опитват да бъдат по-обективни. Ломоносов е категоричен, че в статиите трябва да има факти, новини, а не лични мнения. Много важно според него е и доброто познаване на езика. Това са били изключително модерни за времето си възгледи, които не губят своята актуалност и днес.

– Напоследък се засилва ролята на социалните меди, но те нямат професионална отговорност за разпространяваните от тях новини.

– Социалните медии изкривяват концепцията за новини. Не става дума само за етичните норми, но и за обществената стойност на новините. Информацията, която циркулира, е огромна, а хората са заети. Задача на журналистите е да подреждат новините според тяхната значимост за обществото, а не просто да съобщават това, което виждат. Те трябва да познават обществените приоритети, а това е трудна задача и изисква добро образование. Много хора могат да съобщават горещи новини – всички имат мобилни телефони, но това не е журналистика.

Журналистите имат за задача не само да рапортуват, но и да проверяват фактите, което е много важно и крие подводни камъни. В интернет може да се намери всякаква информация, но журналистите трябва да се осланят на информация от сигурни източници, на които може да се има доверие. Ако са добре образование и със солидна практика – те вече развиват и интуиция за това.

– Знае се, че едни от най-трудните изследвания са тези, свързани с аудиторията.

– Преди живеехме в общество с масова аудитория – предполагаше се, че това е група хора с еднакви или подобни интереси и медиите им предлагат новини и забавления. Днес аудиторията е много по-пъстра. Това дойде и от възможността да се гледат най-различни телевизионни канали, хората се разделиха по интереси. С появата на интернет и социалните мрежи тази фрагментация стана изключително голяма. От друга страна – новите технологии дават възможност аудиторията също да оказва влияние. Днес хората искат различни неща и медиите трябва да се съобразяват с това. Журналистите вече не са монополисти в производството на новини. Самите хора създават новини, на които някои понякога се доверяват повече, отколкото на журналистите.

Аудиторията става все по-комплицирана и трудна за комуникация. Тя вече е технически много грамотна и затова журналистите трябва да я познават. Навремето главните редактори „знаеха“ какво иска аудиторията и обявяваха това на журналистите – но това е старата школа. Новата изисква журналистите да имат по-тесни връзки с аудиторията. Днес много руски медийни компании наемат на работа журналисти, ако те имат много последователи в социалните мрежи. За да имат добра заплата, трябва да имат повече от 10 000 абонати и повече. Това е изискване. Главният редактор казва на журналистите: не знам какво иска аудиторията, вие трябва да знаете. Вие трябва да си създадете собствена аудитория и да я привлечете към моята компания.

– Какво е значението на медийните изследвания днес?

– То нараства по много причини. Увеличава се сегментирането на пазара на труда и нуждата от добри журналисти. От друга страна, днес комуникацията с дигиталните медии изисква специалисти, които могат да работят в социални медии, да създават дигитално съдържание, да работят за различни платформа. Много компании искат да присъстват в интернет. Техни представители идват във Факултета и казват – дайте ни нови специалисти, не искаме традиционни журналисти. Затова разширяваме образованието за журналисти, за да обхванем и тази нова област на медийната комуникация.

Медийните проучвания изследват връзката на медиите с икономиката, ролята им в културния процес, в изграждането на идентичност – и по отношение на нацията, и на отделния индивид. Днешният човек е хомо медиатус, който конструира своя опит чрез медийната среда. Така че медийните изследвания обхващат както традиционни, така и нови теми.

– Как оценявате работата на конференцията за комуникация, в която участвахте?

– Това беше интересна конференция, защото основната група бяхме учени от постсоциалистическите страни. Ние преживяхме радикални промени в много области. Медиите бяха полето на дебати, както и движеща сила на политическите промени. Затова е важно да знаем повече за тях. Конференцията поставя интересен фокус – мениджмънт на комуникационния процес – теория и практика през XXI век. Добре е да се обединят тези различни области – как преходните общества в Източна Европа и Русия се справят с тази нова дигитална реалност, как реконструират медийните си сфери и журналистиката. Преживяваме двойна трансформация – и икономическа, и дигитална. Това прави нашия опит много важен. Необходими са ни аналитични инструменти, за да изследваме как се променя практиката в тази нова комуникационна среда.

Четете в бр. 26, 27 юни – 3 юли 2019 г.