Онлайн обучението засилва неравенствата

Подготовката за отварянето на училищата след COVID-19 обмислят от ЮНЕСКО

Най-малко 1,5 милиарда ученици и 63 милиона учители в начални и средни училища са засегнати от безпрецедентния срив, причинен от пандемията COVID-19, довел до затварянето на учебните заведения в 191 държави.
От тях половината – около 826 млн. ученици, нямат достъп до компютър вкъщи, а 43% (706 милиона) нямат интернет у дома. И то в момент, когато цифрово базираното дистанционно обучение се използва в голяма част от страните, за да не се прекъсва образованието.
Тези цифри бяха представени от Учителския международен съюз, координиран от ЮНЕСКО, въз основа на данни от Института за статистика на ЮНЕСКО и Международния телекомуникационен съюз.
Разликите са особено драстични в страните с ниски доходи. В Африка, на юг от Сахара, 89% от учащите нямат достъп до домакински компютри, а 82% нямат достъп до интернет. Освен това около 56 милиона учащи се живеят на места, които не се обслужват от мобилни мрежи, така че нямат достъп до информация и не могат да се свързват с учителите си и помежду си дори и през мобилни телефони.
„Докато усилията за осигуряване на свързаност с всички трябва да бъдат умножени, сега знаем, че продължаващото преподаване и учене не може да бъде ограничено до онлайн средства – заяви Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО. – За да намалим вече съществуващите неравенства, трябва да подкрепяме и други алтернативи, включително използването на радио и телевизионни предавания и други креативни методи на обучение. Това са решения, с които се обръщаме към нашите партньори в Глобалната коалиция.“

Дори за учителите в страни с надеждна инфраструктура за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и свързаност на домакинствата бързият преход към онлайн обучение е предизвикателство. За учителите в региони, където ИКТ и други дистанционни методики са по-малко достъпни, преходът е още по-труден или невъзможен.
Учителите също имат нужда от обучение за ефективно предоставяне на дистанционно образование, но такава подкрепа е особено оскъдна в страните с ниски доходи. В Африка, на юг от Сахара, само 64% от началните и 50% от учителите в средното образование са преминали минимално обучение и това често не включва ИКТ умения.
„Тези неравенства представляват реална заплаха за непрекъснатостта на обучението във време на безпрецедентни смущения в образованието – заяви Стефания Джанини, помощник генерален директор на ЮНЕСКО по образованието. – Преодоляването на тези пропуски беше тласъкът за създаването на Глобалната образователна коалиция Covid-19, която обединява повече от 90 партньори от публичния и частния сектор, за да разработи универсални и справедливи решения и да направи дигиталната революция приобщаваща.“
На 17 април ЮНЕСКО проведе уебинар, на който беше споделен опитът на страните в стратегиите за дистанционно обучение по време на пандемията.
За 24 април е насрочен следващият образователен уебинар на ЮНЕСКО на тема „Обратно към училище: Подготовка и управление на повторното отваряне на училищата след COVID-19“. На него ще бъдат обсъдени основните практически въпроси около възобновяването на учебния процес – кога, при какви условия и как да се отворят учебните заведения отново. Целта е да се даде възможност за обмен на информация и диалог около подготовката и планирането за повторно отваряне на училищата; очертаване на някои от най-често срещаните предизвикателства, тяхното предвиждане и начините за справяне с тях; споделяне на опит от предишни и продължаващи кризи, които могат да бъдат полезни в настоящия контекст.
Дори когато училищата бъдат отворени отново, възникващата икономическа рецесия заплашва да изостри още повече неравенствата и може да заличи постигнатия досега напредък в разширяването на достъпа до образование и подобряването на качеството на обучение в световен мащаб, предупреждават от ЮНЕСКО. Предстоящата глобална рецесия вероятно ще окаже драстично влияние върху финансирането на образованието и други обществени услуги, както и върху живота и поминъка на хората. През това време трябва да се поддържат глобални ангажименти и да се насочват ресурси към онези, които са най-силно засегнати социално, икономически и образователно. Затова от ЮНЕСКО настоятелно призовават кризите в глобалното здравеопазване и образование да се разрешават чрез солидарност и съпричастност.