Фар, семафор, светофар (Първа част)

В древността корабоплаването е било много рисковано. 

Подводните скали и плитчини били едни от главните опасности. Преди изграждането на специални пристанища моряците били насочвани към брега чрез огньове, които палели нависоко, за да се виждат отдалече в морето. Първата сигнална кула била изградена по времето на египетските Птолемеи на остров Фарос до Александрия. Със своите 130 метра височина тя става едно от седемте чудеса на света и образец за по-сетнешните фарове. Името на остров Фарос става нарицателно в езиците на Средиземноморието: италиански и испански фаро, френски и български фар. По-северните страни са далече от тази традиция и изковават собствени термини: светлинна кула (нем. Leuchtturm), светлинна къща (англ. lighthouse) или просто светилник (сръбски светионик). Някъде го наричат морски фенер (полски latarnia morska, турски deniz feneri). За морски фар руснаците използват думата маяк (от маяти – ‘ръкомахам, давам знак’), а с думата фара се обозначават автомобилните фарове.
Александрийският фар страда многократно от разрушителни земетресения и през ХV век окончателно е унищожен. От камъните му мамелюкският султан Каитбей построява морска крепост, която и досега е туристическа атракция. Сега най-старият запазен фар, от времената на император Траян, се издига край испанския град Ла Коруня. До ХХ в. той е носел латинското название Farum Brigantium, но после е преименуван на Херкулесовата кула. Според легендата Херкулес победил шесторъкия великан Герион след тридневна борба. Черепът с кръстосани кости в герба на Ла Коруня символизира главата на великана, която е погребана тук.

Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

Четете повече в бр. 27, 6 – 12 юли 2017 г.