Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика
Доц. д-р Георги Господинов
Институт за литература – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2025-1.1-G
Фигурата на стария ерген в българската литература
Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-1T
Резюме. Този текст се опитва да отговори на въпроса доколко фигурата на стария ерген успява да провокира интереса на българската литература…
Житейска история и художествена интерпретация. Творчеството на Атанас Далчев в учебниците по литература за средно образование
Доц. д-р Надежда Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-2S
Резюме. В изследването се проследява сложният път за включването на творчеството на Атанас Далчев в списъка на изучавани автори в средното образование след 1944 г. Макар и приет за един от най-значимите български поети, неговото влияние върху младите поколения се определя като негативно в идеологизираната критика…
Мястото на Светослав Минков в учебните програми по литература
Гл. ас. д-р Мария Русева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-3R
Резюме. Настоящата статия проследява присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище…
Кръгът „Мисъл“ за мястото на Ботев сред „великите мъртви“
Гл. ас. д-р Анна Алексиева
Институт за литература – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-4A
Резюме. Статията се занимава с идеологическото моделиране на образа на Христо Ботев, предприето от представителите на кръга „Мисъл“…
Литературното образование и опитът с другия
Проф. д.п.н. Адриана Дамянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-5D
Резюме. Текстът използва Модела на развиване на интеркултурна чувствителност (Developmental Model of Intercultural Sensitivity – DMIS) на американския социолог Milton Bennett, за да проблематизира някои образователни стереотипи и да разкрие част от възможностите на четенето интерпретация, или на разбиращото четене на литература в училище, да способства за развиването на интер- и интракултурната чувствителност на учениците…
Категорията падеж в първите граматики на българския език
Гл. ас. д-р Енчо Тилев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-6T
Резюме. Обект на изследване в тази статия са три граматики на българския език от епохата на Българското възраждане – „Болгарска грамматика“ на Неофит Рилски, „Славеноболгарское дѣтоводство“ на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович и „Грамматика славено-болгарска“ на Христаки Павлович…
Прагматични стратегии в текста. Алиенация
Гл. ас. д-р Михаела Москова
Институт за български език – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-7М
Резюме. Както е известно, в българския език липсва координация на времената в сложното съставно изречение…
Българистиката като една от славянските филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава
Миглена Михайлова-Паланска
Университет „Коменски“ – Братислава
Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – Българска академия на науките
Наталия Щастна
Университет „Коменски“ – Братислава
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-8MN
Резюме. Авторките на статията проследяват възникването и развитието на славистиката и в частност на българистиката във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава1…
Литературна България. Трета пътуваща конференция „Живописна България – интердисциплинарни диалози у дома“ (16 – 22 септември 2024 г. София, Трявна, Габрово, Поморие, Пловдив)
Антон Николов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-9AN
