Забравяме за грипните ваканции

Минимален праг ще определя дали матурата е взета

„Последите години сме свидетели на благоприятен икономически цикъл, който неминуемо се отразява положително и на бюджета за наука и образование. Това позволи да се увеличат учителските заплати и разходите както в образованието и науката, така и в много други сфери. Сега обаче сме изправени пред криза, без да знаем колко дълга и дълбока ще е тя. Ще има намаление на бюджетните приходи и на БВП. Добрата новина е, че тази година няма да има намаление на бюджетните разходи за образование.“ Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев с членовете на Отрасловия съвет. Те се събраха на първото си редовно заседание след тримесечната карантина, за да подпишат Колективния трудов договор и да поставят началото на обсъждане на промени в Закона за предучилищното и училищното образование и на някои държавни образователни стандарти.
Министър Вълчев коментира идеите на някои местни власти за оптимизиране на училищната мрежа. Той е категоричен – невинаги подобни предложения са обосновани, а изтъкнатите причини невинаги са финансови. „Направихме анализи на някои места. Налице е увеличено финансиране на малките и на защитените училища. Допълнително дадохме на защитените 5 млн. лв. (средно по 30 000 лв. на училище).“
Пресният пример е училището в Поликрайще – с 35 деца и 280 дка собствен имот то спокойно може да се издържа. Но има и други примери – на училища, в които през новата учебна година няма да има нито един първокласник. „Проблемите са свързани с въпросите на социализацията, с избора на училище от родителите и много често именно те предопределят съдбата на училището“, коментира Красимир Вълчев. Категоричен е, че процесите ще се следят и контролират.
Само последните години той е направил осем отказа за закриване. Във всички случаи обаче образователната инфраструктура трябва да се запази и да се използва като допълнителна учебна база за децата от съответното населено място.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева припомни – от началото на годината само в един брой на „Държавен вестник“ няма съобщение за допълнителни финансови трансфери в полза на образованието. Пример за това е последният трансфер на Столична община в размер на 15 млн. лв. за изграждане, разширяване и ремонт на образователната инфраструктура, включително на детски градини. „Това са неща, които не бива да забравяме и непрекъснато трябва да повтаряме“, коментира Такева.
На първо четене Отрасловият съвет обсъди и проекта на Закон за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование.
При грипни ваканции и извънредни обстоятелства учебният процес не спира.
Обучението продължава в електронна среда. Системата показа и доказа, че за броени дни може да превключи на онлайн режим. При 34 учебни седмици в IV – VII клас, досега средно са губеха 3 – 4 седмици, включително и за необосновани, без образователна стойност екскурзии. С този ход на практика се увеличава реално учебното време. Онлайн обучението е добра възможност и за децата, които отсъстват трайно от училище по обективни причини, за да не изостават от учебния процес. Министър Вълчев обаче е категоричен – най-доброто обучение е и си остава присъственото. Но когато към него се добавят електронните ресурси и платформи, това безспорно мотивира новото поколение, предоставя му се по-богат микс от знания. Затова, успоредно с присъственото обучение, в клас „влиза“ и проектно базираното. Подкрепата за личностно развитие също ще може да се осъществява в електронна среда.
До 20% от часовете в прогимназиален и гимназиален етап ще могат да се провеждат в електронна среда.
Предложението е стъпка и към облекчаване на двусменния режим. Разчети показват, че само в София трябва да се построят стотина училища, за да учат децата навсякъде на една смяна, в светлата част на деня, без ранно ставане. Според министър Вълчев часовете в електронна среда трябва да се използват най-вече за търсене, извличане и анализ на информация за проектна и изследователска дейност. Но не трябва да забравяме и за „обратната страна на Луната“ – продължителното взаимодействие с електронни устройства води до дефицити в развитието на децата, особено в ранна възраст. Навсякъде ли обаче училищата ще се възползват от тази законова промяна. Отговорът е – само по линия на контролирана иновация, за да няма злоупотреби и тази възможност да се използва, за да не се ходи на училище.
Преди това обаче всеки учител, или поне във всеки училищен кабинет ще трябва да има по един лаптоп (освен в СТЕМ центровете и в компютърните кабинети).
Изцяло в електронна среда с придобиване на кредити ще могат да се провеждат и учителските квалификации. Добрата новина е, че е готова системата за оценяване на квалификациите.
Проектът на Закон компенсира и една несправедливост спрямо ресурсните учители, които
по смисъла на ЗПУО не са педагогически специалисти.
С поднормативни промени се предлага увеличение на часовете по математика в VI и VII клас с половин час, а някои теми от прогимназиалната отиват в гимназиалната степен. Увеличават се и часовете по информационни технологии в прогимназиалната степен и по география с половин час в VI клас. В заключение – с половин час се увеличава седмичната натовареност в V клас, с 1 час – в VI клас, и с половин час – в VII.
В началния етап вместо „Околен свят“ децата ще учат „Родинознание“. Пет дни се предвиждат за малчуганите от I до III клас за занимания по творчески и проектни дейности, което, убедени са специалистите, ще ги мотивира да учат. Така учебното им време през годината се увеличава с 5 дни. Промените за I – V клас ще влязат в сила от новата учебна година, а за прогимназията – постъпателно от всяка следваща година.
Предлага се под формата на интегрален тест, който проверява компетентностите не само по български и по математика, но и по други предмети, да протича външното оценяване в IV, VII и X клас. Това обаче ще се случи едва през 2023 г.
От 2022 г. ДЗИ ще се провеждат, както е предвидено в ЗПУО. Но сега се предлага в учебно-изпитните програми да се определи минималният праг, при който зрелостните изпити ще се считат за успешно положени.

До началото на учебната 2022/2023 г. общините трябва да създадат необходимите условия за осъществяване на задължителното предучилищно образование на децата на 4-годишна възраст. Това предвижда друга промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Задължителна пред-
училищна подготовка за малчуганите ще има само там, където са осигурени подходящи условия, в съответствие с изискванията на Държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на Държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за лич-
ностно развитие. Налице трябва да е и решение на съответния общински съвет, както и информирано съгласие на родителите.