Eдин от най-важните отворени въпроси в науката е как е устроено нашето съзнание. През 90-те години на миналия век, много преди да спечели Нобеловата награда за физика през 2020 г. за прогнозата си за черни дупки, физикът Роджър Пенроуз
се обединява с анестезиолога Стюарт Хамероф, за да предложат амбициозен отговор. Те твърдят, че невронната система на мозъка образува сложна мрежа и че съзнанието, което произвежда тя, трябва да се подчинява на правилата на квантовата механика. Това е теорията, която определя как се движат малки частици като електроните. Според двамата това би могло да обясни мистериозната сложност на човешкото съзнание.
Твърденията им са посрещнати с недоверие. Установено е, че квантовите механични закони се прилагат само при много ниски температури. Квантовите компютри в момента работят при около -272°C. При по-високи температури класическата механика поема властта. Тъй като тялото ни работи при стайна температура, теорията за квантовото съзнание е отхвърлена от много учени.
Вместо да влиза в този дебат, Кристиане де Морис Смит – професор по теоретична физика в Университета в Утрехт, Нидерландия, решава да обедини усилия със свои колеги от Китай, за да изпробва някои от принципите, лежащи в основата на квантовата теория на съзнанието.
Екипът публикува статия за изследвания как квантовите частици могат да се движат в сложна структура като мозъка, но в лабораторна среда. Според учените, ако техните открития един ден могат да бъдат сравнени с активността, измерена в мозъка, може да се доближим с още една стъпка до потвърждаване или отхвърляне на противоречивата теория на Пенроуз и Хамероф.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg