Защо е важно то и защо часовете не трябва да се намаляват или ползват за друго, разказват двама популярни учители по изобразително изкуство и музикален педагог
Петя НИКОЛОВА
Те вече са популярни и извън училищните стаи. И въпреки че не се познават помежду си, и тримата твърдят: „Правим, каквото правим, но накрая винаги даваме най-много от себе си“.
Евгени Серафимов, Милен Хальов и Станислав Събев са учители по изкуство.
Евгени преподава изобразително изкуство в Кюстендил, а Милен – в София. Станислав Събев е учител по музика в село Реброво, близо до Своге. Имат разлика в годините, във възгледите, но и тримата обичат да преподават, да споделят с децата в час, а с уменията и таланта си излизат извън класната стая.
В буквален и в преносен смисъл. Евгени е създател на школата „Новите майстори“. Милен е автор на трилогията книги за деца „Кало Змея“ и на романа за тийнейджъри „В мен“. А Станислав основава вокално студио Little monkeys. В задочната среща, организирана от в. „Аз-буки“, търсим отговора на въпроса:
имат ли изкуствата запазено място в общото средно образование у нас?
„Отношението към изкуството през XXI век се промени – казва Евгени Серафимов. – Не само в България, но и в света. Ако погледнем снимки от час по рисуване в началото на XX век, ще видим младежи, които работят пленерно или от натура, ползват акварел и създават наистина прилични етюди. Това се дължи на факта, че тогава учители по рисуване и музика са били художници и композитори. Знаем,
че дори химнът за 24 май е написан на дъската в обикновен час по музика. Това е основната разлика – предметът се е наричал „пеене“, а изобразителното изкуство – „рисуване“, и часовете са били предимно практически. В днешно време ситуацията е напълно различна.“
Когато започва учителската си кариера, Станислав Събев с изненада разбира, че в III, IV и VII клас за музиката са определени само час и половина седмично. „Това е крайно недостатъчно, защото децата са силно интуитивни и обичат музиката“, казва Станислав. Учителят успява да компенсира този недостиг с различни клубове по интереси, които децата посещават с голямо желание. „Радвам се, че тази година училището в Реброво беше одобрено по НП „Заедно в изкуствата и спорта“. Това ще ни даде възможност да оборудваме кабинета по музика и да предложим на децата по-добри условия за развитие на техните таланти“, добавя Събев.
За Милен Хальов – преподавал в две столични училища, „изобразителното изкуство отдавна има „аурата“ на развлекателен и разтоварващ предмет“. „Започнах на 23 – 24 години в предпочитано училище в центъра на София – разказва Хальов. – Обикалях по стаите, нямах свой кабинет, нямах мултимедия, която е важна, защото в днешния свят почти всичко е визуално, а изобразителното изкуство – още повече. Когато предметите по спорт и изкуства присъстват в програмата само като разтоварващи и развлекателни, няма как преподавателите и ръководството на училището, а и самите ученици, да се отнасят към тези предмети като към сериозни дисциплини.“
Без да отрича ролята на спорта и на изкуствата като премахващи напрежението, Милен си спомня как на родителска среща успява да привлече вниманието на родителите върху предмета единствено при споменаване на факта, че оценката от IX клас по изобразително изкуство влиза в дипломата за средно образование. Това обаче се оказва нож с две остриета, защото родителите моментално започват да предявяват претенции и да признават само шестицата за оценка по неговия предмет. „Като млад учител, за мен това беше проблем – казва Хальов, – но от втората година вече разбрах, че оценките са последната ми грижа. Концентрирах се върху това да привлека вниманието на учениците, и в малкото определени по програма часове да дам всичко от себе си.“
Часовете по изобразително изкуство за младия преподавател Милен Хальов се превръщат в предизвикателство. Трябва да намери не само баланса между теория и практика, но и да привлече и задържи интереса на учениците. Открива пътя и обяснява за барока чрез „Красавицата и звярът“, а за техниката на маслените бои – чрез злополучния опит на мистър Бийн да възстанови картината „Майката на Уислър“. „Трябва да си адекватен на ситуацията – казва Милен. – Тийнейджърите в седми-осми клас са особено сензитивни. Всичко у тях е първично, бумти, особена възраст е. На някои от тях все още им се рисува и имат чувството, че могат да рисуват. Но ако нямат самочувствие, че умеят да го правят и това е дейност, която може да ги изложи, няма как да искаш от тях да рисуват. Следователно
не можеш да вървиш сляпо по учебния план, и търсиш теми, които са им интересни.
Мислиш как да представиш теорията през нещо, което ще ги заинтригува – използваш музика, филм, популярна личност, за да ги разговориш, да ги разпалиш.“
„Обожавам преподаването на изобразително изкуство. Но тези часове в училище и въобще часовете по изкуствата наподобяват морското свинче – нито е морско, нито е свинче – обяснява Евгени Серафимов. – Преподавам вече 20 години и следя тенденциите по отношение на мястото, което заемат изкуствата като предмет в образователната система. Часовете по рисуване в VI и VII клас станаха по-малко, а освен това в едно основно училище в малко населено място стана много трудно на учителите да правят пълен норматив. И така започват компромисите. За допълване на норматива на преподавател по друг предмет се предоставят часове по изобразително изкуство, тоест преподават го неспециалисти. Разбира се, има и глобални причини за различното отношение конкретно към изобразителното изкуство. Технологиите навлязоха във всички сфери и с ръце се работи все по-малко, хората все повече консумират, отколкото да създават.“
„Недопустимо е за наваксване на учебен материал да се предоставя часът по музика или по друго изкуство – твърди Станислав Събев. – Всеки час по музика е толкова важен за развитието на децата, колкото всеки друг предмет и според мен те трябва да присъстват в учебната програма до XII клас.“ Станислав доказва на практика необходимостта на децата от изкуства, като включва ентусиазма и заряда им в създаването на химн на училището по своя музика и аранжимент. Записва изпълненията им във видеа, пее с учениците и провежда интегрирани уроци с преподаватели по други предмети.
Евгени Серафимов е категоричен, че ако в час по изобразително изкуство или музика децата решават задачи, защото са притеснени за външното оценяване, те ще научат, че изкуството не е толкова важно. За преподавателя от Кюстендил, изрисувал със своите ученици портрет на Владимир Димитров-Майстора върху декар площ на централния площад в града, учебната система трябва цялостно да се прекрои, защото отделните поправки водят до „образователни мутации“. „Дори да увеличим математиката с още един час, не мисля, че ще постигнем по-добри оценки – казва Евгени. – Получава се повече от същото. А същото не работи. Доказват го и резултатите от матурите.“
Поставени между изискванията на учебните планове и реалната злободневна ситуация в училище, от една страна, и изкуството с неговия мащаб и влияние върху емоционалното и културното израстване на учениците – от друга, преподавателите по изкуства отстояват мястото на своите предмети в образованието у нас с вдъхновението на личния пример.
След като придобива учителска правоспособност и стаж като преподавател по изобразително изкуство, завършилият анимационна режисура в НАТФИЗ Милен Хальов предоставя на своите любими ученици и таланта си в попрището на литературата. Неговата трилогия за деца „Кало Змея“, както и тийнейджърският роман „В мен“ се радват на изключителна популярност и се четат с удоволствие. Милен е чест гост в часовете на преподаватели извън училището, в което е учител, защото в книгите му конфликтите са общочовешки, а средата, в която се развиват, е българска и разпознаваема. „Надявам се – казва Милен Хальов, – учениците да са достатъчно интуитивни, за да не късат връзката с изкуството, дори то да не присъства толкова осезателно в училище.
Да имат очи да разпознават творчеството, което е навсякъде около тях.“
През 2017 г. Станислав Събев, който е магистър от Националната музикална академия в София по поп и джаз пеене, участва в „Гласът на България“ и във фестивала „Бургас и морето“. Създава вокално студио Little monkeys, за да предложи на децата от община Своге възможност за музикално развитие. Събира деца от 4- до 16-годишна възраст не само от село Реброво, но и от Лакатник, Искрец, Церово и Своге. Със Студиото непрекъснато изнасят самостоятелни концерти, а наскоро поставят авторския мюзикъл „Откраднатото слънце“, който предоставят като образователен ресурс на всички училища. „Вярвам – казва Станислав Събев, – че пеенето помага на децата да изградят качества като увереност, дисциплина и креативност. И се стремя да подготвя младите изпълнители за голямата сцена и за представянето им на музикални конкурси и фестивали.“
Школа за изящни изкуства, изкуство за младите и улично градско изкуство – така се определят „Новите майстори“ на Евгени Серафимов. В нея децата творят по проекти, които представят на широка аудитория. За създателя ѝ Серафимов няма тайни относно мотивацията:
„С годините установих, че думите са без значение – децата гледат какво правиш. И ако правиш изкуство, те се вдъхновяват и правят изкуство. Ако само говориш за изкуство, няма да впечат-
лиш никого. Младите също така обичат да работят на открито, на голям формат и с големи четки и е много важно да им се довериш – после те не могат да се спрат. Мотивацията идва от тях, стига да видят, че този, който ги обучава, прави нещо със сърце. Така се отключва талантът им и после започват да рисуват дори само с лист и молив“.
Едва ли има съвременен преподавател, който се нуждае от аргументи в полза на изкуствата в образованието. Достатъчно е изписано и изказано за въздействието на изкуствата върху човешката природа и конкретно върху психиката и емоционалното развитие на децата. Затова не е случаен фактът, че новата НП „Заедно в изкуствата и спорта“ с общ бюджет от 90 млн. лв. се радва на широк интерес от страна на училищата. Общото образование също се нуждае от музика, изобразително изкус-
тво, танци, театър. Годините на пандемия го доказаха и затова много от големите световни музеи и галерии, като Лувъра и Националната галерия в Лондон, отвориха виртуално вратите си и дори разработиха идеи за провеждане на учебни часове. Те все още са свободно достъпни, а заниманията с изкуство ще продължават да ни спасяват във времена на кризи и стрес.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg