Гневът и мирът в европейската цивилизация

Това е темата на Международната интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти Атина 2023

Преp 2012 г. в Славянския семинар към Университета във Фрайбург се ражда идеята за създаване на международна интердисциплинарна конференция, която да даде изява на студенти от българистичните центрове и лекторатите по български език, литература и култура по света. Ръководителят на славистиката във Фрайбург проф. Елизабет Шоре, както и две лекторки по български език – проф. Румяна Конева и доц. Светла Черпокова, застават зад първото издание на конференцията (2014), която намира своя „дом“ за следващите осем години – „Дом Витгенщайн“ във Виена, където през 2013 г. проф. Румяна Конева става директор. Към екипа от основни организатори по-късно се присъединява новият лектор във Фрайбург доц. Младен Влашки.
Фрайбургският и Пловдивският университет, Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата, Институтът по славистика на Виенския университет и Südosteuropa-Gesellschaft e. V. (München), както и Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ доказват през годините, че когато се работи в партньорство, добрите и ползотворни идеи дават плодове – едно поколение млади българисти от Европа и света, които „изградиха кореновата система на едно ново знание за България“ в света.
Днес, за девети път конференцията, оцеляла след ковид пандемията и години на онлайн издания, ще се състои – със същата енергия и мисия, но на ново място – Атинския университет. С основния организатор ас. Генчо Банев разговаряме за събитието.

Интервюто взе
Мая ПАДЕШКА

Г-н Банев, първият въпрос логично би бил защо традиционната Виенска конференция за студенти и докторанти се премества в Атина?
– Още от създаването на Виенската конференция студентите от Атина са едни от най-активните, проявяват жив интерес и през всичките години участват активно в този форум. Създаде се една вътрешна традиция в самия факултет, „ветерани“ насърчаваха по-младите си колеги да участват, а някои студенти участват по няколко пъти. В резултат на това постоянство мога да кажа с гордост, че в сборниците от Виена имаме публикувани около 70 текста на доклади в различни научни направления. Сред тях са фолклор, анализ на преводи, съв-
ременни българо-гръцки взаимоотношения и разбира се, теми, които са в по-широк европейски план. Така, когато дойде моментът да се организира следващата конференция, самите студенти ме питаха настойчиво кога ще ходим пак във Виена. И когато разбраха, че има вероятност конференцията да смени своя „дом“, съвсем естествено проявиха голям интерес и въодушевление от възможността да бъдем домакини. В тази връзка си спомням как на последната конференция в „Дом Витгенщайн“, сбогувайки се, накрая си казахме „догодина, до амина“, а един от колегите допълни шеговито „догодина, до Атина“. И ето, че стана точно така.

– Да поговорим за темата на конференцията, която ще се проведе в периода 29 март –
1 април. Темите на „Виенската“ конференция отварят дискусионно поле в широка хронологична и тематична рамка. Те улавят актуалното състояние на българистиката и нейното университетско битие, но и на света, като цяло. И тази година не прави изключение: „Pax Europaea: гневът и мирът в европейската цивилизация. Български рефлексии“.
– Когато говорим за актуалност на събитията, тези актуални събития се мислят не просто като ежедневие, а като проблематика, която се изправя пред нас в нашия академичен живот и научна дейност. И действително, темата за войната и за мира практически е в центъра на европейския континент, на много близко разстояние до самите Балкани, където ще се проведе конференцията. От една страна, чрез темата се опитваме да привлечем вниманието на младите, на нашите студенти към нещо толкова сериозно: към войната като събитие, свързано с разруха и страдание; към гнева – първата дума в „Илиада“, която е първата европейска книга и е написана за първата документирана война – Троянската. От друга страна, гневът и мирът се разглеждат по-скоро като диамет-
рално противоположни понятия на социални, политически и културни феномени, за които сякаш не сме се замисляли достатъчно. И точно в това виждаме предизвикателството на темата на нашата конференция: едно много необходимо, многопластово изследване на тези феномени в европейската история от страна на нашите студенти.

– Разкажете за подготовката: колко заявки за участие получихте, как се очаква да премине събитието, някои интересни детайли около програмата…
– Подготовката върви към своя край благодарение на подкрепата на колегите, които досега са организирали конференцията: проф. Румяна Конева, доц. Младен Влашки, доц. Светла Черпокова. Асоциацията на лекторите по български език, литература и култура също подкрепи дейно инициативата, координацията и академичния диалог между лекторите. От друга страна, имаме огромна подкрепа от страна на Атинския университет, на колеги и студенти, но и на сътрудници, които успяхме да спечелим.
По отношение на подготовката и организацията на конференцията бих искал да добавя нещо, което смятам за твърде важно. Тази година имаме активната подкрепа освен на традиционните партньори в лицето на университетите, посолството на България в Атина, Министерството на образованието и науката също и на културно-изследователски институции в Гърция, като например Гръцко-българското сдружение за култура, с което поддържаме активно сътрудничество последните години. Там, в българските неделни училища към това сдружение, наши студенти се реализират като стажанти и като преподаватели по български език. Сдружението реши да подпомогне логистично и финансово конференцията, като отпусна средства за настаняването на студентите. Така аз разбирам българистика – без студенти няма как да имаме чуждестранна българистика. Затова смятам, че трябва да обърнем сериозно внимание на намирането на начини да подкрепяме студентите българисти в техните академични занимания и разбира се, доколкото можем, в професионалната им реализация.
По отношение на участниците нещата вървят неочаквано добре дори за мен. Интересът е много висок и все още е висок. До последно имах запитвания дали евентуално може да включим още един доклад, но вече отговарям отрицателно, защото до момента има подадени и включени в програмата 75 доклада от повече от 80 студенти от 13 страни и 31 университета. Повечето от университетите са от Европа. Най-активни страни са Полша, Италия и Сърбия, като изключвам България и Гърция, разбира се. Чудесно е обаче, че имаме заявки и извън европейския континент – от Япония например. Имаме интересни участия от Русия, Украйна и Грузия.
Официални езици на конференцията са български, английски и гръцки. Като разпределение на докладите можем да кажем, че малко повече от една трета са на български, малко по-малко от една трета – на английски, и малко по-малко от една трета са на гръцки. Радостно е, че близо 2/3 от студентите са заявили присъствена форма на участие. Темите на студентските доклади са обичайно в много широк диапазон: може би най-много са в областта на литературата и литературознанието. Голям дял от темите са и по езикови въпроси, присъстват доста теми по исторически проблеми и разбира се, въпроси, свързани и с актуалната военна ситуация на реална война в Европа. Като отделен панел обособихме доклади, свързани с театър и кино. Този панел ще бъде в края на работната прог-
рама и непосредствено преди театралния спектакъл, който ще гостува специално за закриването на конференцията – пиесата „Рейс“, преведено “Quo vadis”, на Станислав Стратиев, която ще бъде играна на гръцки със субтитри на български.
На откриването на конференцията ще бъде представен сборникът от предишната конференция (издател е Националното издателство „Аз-буки“).
Ще бъдат поднесени приветствия от официални лица и от академичното ръководство на Университета. Предвидена е уводна лекция на проф. Людмил Димитров на тема „Романът на Л. Толстой „Война и мир“. Съвременни контексти на разбиране“. Гостите и участниците ще имат удоволствието да видят и кратък двуезичен спектакъл, който подготвихме с гръцките студенти (ще се играе на български и на гръцки). Спектакълът представлява кратка адаптация на трагедията на Еврипид „Троянки“, която в съвременния контекст може да каже много неща.
Както е обичайно, по време на конференцията се предвижда и работна среща на лекторите по български език, на която ще бъдат обсъдени актуални въпроси и перспективи за развитието на българистиката в чужбина.

– Вълнуват ли се Вашите атински студенти от възможността да бъдат домакини на такова важно студентско събитие?
– Вълнуват се и се чувстват съпричастни към това, което организираме. Както споменах, много студенти са свързали академичното си израстване именно с виенските конференции, както ги наричаме, така че да бъдат те домакини, е голяма радост и признание. Благодарен съм им за помощта, защото организацията е сложна, а и нашият университетски кампус е отдалечен, извън центъра е.
По-важно е, че се развълнуваха от самата тема. Те са студенти от Факултета по руска филология и славистика, където се учи и българистика. Както споделиха доста от тях, в началото са били шокирани от темата, защото тя отваря болезнени въпроси от историята и от настоящето на Европа. Питаха ме дали наистина могат да говорят свободно по тези въпроси, което за мен вече е огромен успех. Най-важното в един университет е да развива критичното мислене и академичната и гражданската позиция на младите хора. И се надявам, че диалогът, който ще отворим по време на конференцията, ще остави следи в тяхното бъдещо поведение на граждани на света.

– Както казва доц. Черпокова, „паралелно с израстването на конференцията през годините се утвърждаваше и „институцията“ лектор – посланик на българската кауза по света“. Предвиждате ли среща на лекторите по време на конференцията? На фона на Националната програма за развитие на българистиката в чужбина, каква философия споделяте за ролята на лекторатите в чуждестранните университети и за подпомагане на студентите, изучаващи български език, литература и култура?
– Този форум определено има своя традиция и най-важният принос е, че събира студенти от различни дисциплини с техните преподаватели под един академичен покрив за дискусия. В практиката си като преподавател не познавам друг такъв форум не само по отношение на българистиката, а изобщо. Казвам го убедено, тъй като дълги години се занимавах и с гръцистика. И дори Гърция, която е известна със своето обгрижване на дисциплините, свързани с гръцкия език и култура, няма подобен форум извън страната. Така че тази Виенска или вече Атинска конференция е много важен форум, който трябва да продължи независимо как ще се нарича и къде ще се провежда. Що се отнася до ролята на лекторите, тя е много важна, защото те са хората, които поддържат пламъка на тази конференция вече девет години. Виенската конференция започна като лекторска конференция и все още именно лекторите са тези, които я подкрепят като динамика и като поле за дискусия.