Защо евродиректива се пише слято, но еврозона и евро зона

Атанаска АТАНАСОВА*

В последните 2 – 3 десетилетия в българския език се появиха много нови образувания (думи и съчетания), които започват с евро(-). Тук обаче възниква въпросът защо според Официалния правописен речник на българския език (ОПР, 2012) думи като евросъюз, евролига, ервокупа и думи като евродиректива, евродепутат, еврочиновник и под. се пишат само и единствено слято, а при еврозона, евровалута и еврокредит например се допуска и слято, и разделно изписване.

Ако проследим значението на посочените само със слято изписване думи, ще видим, че според значението на евро– можем да ги разделим на две групи. При евросъюз, евролига и ервокупа тази първа съставна част има значение ‘европейски’, докато при евродиректива, евродепутат и еврочиновник евро– означава ‘Европейски съюз’. И в двата случая обаче съставката евро– представлява съкратена основа, а според правилата в съвременния български книжовен език, когато подчинената основа е съкратено прилагателно, то сложното съществително име, образувано с нея, се пише слято (ОПР, 2012, с. 53).

При еврозона, евровалута и еврокредит първата съставна част има значение ‘паричната единица евро’. Според правилата в правописния речник, ако съставките на сложните съществителни имена са от чужд произход и се употребяват (първата или и двете) и като самостоятелни думи в български, се допуска разделно изписване (ОПР, 2012, с. 52). Като название на паричната единица думата евро отдавна се употребява самостоятелно в българския език, затова еврозона, евровалута и пр. може да се изписват и слято, и разделно за разлика от евросъюз, еврочиновник и под., които се пишат само слято.

* Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 51-52,
19 декември 2019 г.