Terminology Planning in Bulgaria: Current Рerspectives and Challenges
Prof. Svetla Koeva, DSc.
Institute for Bulgarian Language,
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-1-S
Abstract. The article presents the historical background and the current state of terminology planning in Bulgarian in the context of language planning. The most important institutions involved in terminology planning are presented. Among them, the focus is on the Department of Terminology and Terminography at the Institute for Bulgarian Language which deals with the development of terminological theory with a special focus on Bulgarian, with the standardisation of terminology and with the compilation of speicialised dictionaries that summarise terminological practice in a particular field. The future prospects for terminology planning in Bulgaria in the context of modern technologies are outlined.
Keywords: terminology planning, language policy, terminology policy, new terms, Bulgarian, Bulgaria
Към въпроса за рецепцията на преизказните глаголни форми в съвремениия български език
Гл.ас. д-р Васил Стаменов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-2-V
Резюме. Основната цел на настоящия текст е да представи резултатите от анкетно проучване на тема „Как българинът разказва за миналото?“. Анализът на получените данни показва интересни тенденции, свързани със семантичните особености на ренаративните форми в съпоставка със свидетелски и умозаключителни граматични образувания. В хода на изложението се проверява как носители на езика тълкуват употребата на преизказни форми от говорещо лице, което е било очевидец на съобщавания факт. Представено е мнението на респондентите относно начините, по които в съвременния български език може да се изгради несвидетелски разказ. Получените резултати биха могли да се използват като аргумент в подкрепа на тезата, че термините преизказност и несвидетелственост не са равнозначни.
Ключови думи: преизказност, преизказни форми, инвариант
Музей и памет за Захари Стоянов в село Медвен
Проф. д.и.н. Вера Бонева
Университет по библиотекознание и информационни технологии
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-2V
Резюме. Статията очертава основни моменти от историята на Музея на Захари Стоянов (1850 – 1889) в село Медвен и анализира съвременното състояние на културния топос. Музеят е създаден през 1968 г. в къщата, в която видният писател и политик е живял с родителите, братята и сестрите си, преди да напусне родното си село през 1866 г. Старинната дървена жилищна сграда е добре запазена и отлично реставрирана. Ведно с двора и с двата паметника на Захари Стоянов в Медвен тя е основно място на локална и национална памет за един от най-забележителните български творци и държавници от 80-те години на XIX век. Историческият обект е включен в регистъра на недвижимите културни ценности с национално значение. Той е в административната структура на Историческия музей – Котел. Основната експозиция включва три зали с етнографски и исторически материали. Налични са и няколко автентични артефакта, принадлежали на Летописеца. Историческата сграда и експозицията в нея са обект на културен и образователен туризъм, което е предпоставка за развитието на региона. Както музеят, така и споменът за Захари Стоянов в Медвен са съществени елементи от културната памет на нацията за епохата на Възраждането.
Ключови думи: музей, Захари Стоянов, Медвен, културна памет
STEM обучението през погледа на учителите от българските училища в чужбина
Доц. д-р Николинка Атанасова,
доц. д-р Фани Бойкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-4NF
Резюме. Статията представя резултати от проучване сред учители от български училища в чужбина за информираността им за STEM подхода и нагласите за неговото прилагане. За целта е проведено анкетно проучване с широка географска представителност. Обсъдените резултати очертават актуалното състояние и възможни тенденции за рационализиране на образователната практика.
Ключови думи: STEM обучение, български език и литература, обучение в чужбина
Development of Reading Literacy among 3rd–4th Grade Students in Schools of National Minorities with Bulgarian and Other Languages of Instruction
Prof. Dr. Nataliia Bohdanets-Biloskalenko
Dr. Larysa Shevchuk
Dr. Igor Goroshkin
National Academy of Educational Sciences of Ukraine
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-3N
Abstract. The article substantiates the importance and relevance of developing reading literacy among students in the process of learning the Ukrainian language in grades 3 – 4 in schools with Bulgarian and other national minority languages of instruction. The essence of the concept of reading literacy is examined. The article presents the results of an analysis of scientific and methodological literature, including various interpretations synthesised both independently and in the context of the international PISA study. It also describes the findings of a survey conducted among teachers who teach Ukrainian as the state language to students in grades 3 – 4. In particular, the study identifies teachers’ understanding of the term reading literacy and their current teaching practices. Within the framework of reading literacy development, different aspects of working with texts are characterised. The factors influencing the formation of reading literacy among students in grades 3 – 4 are determined, and effective resources, methods, strategies, and techniques for its improvement are highlighted.
Keywords: teaching reading to students in grades 3 – 4, schools with instruction in national minority languages, reading literacy, competent reader
Фантастика и научна фантастика в учебниците по литература за 7. и 8. клас след 1989 г.: разказите „Дамата с рентгеновите очи“ на Светослав Минков и „В един есенен ден по шосето“ на Павел Вежинов
Антон Николов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-6A
Резюме. Настоящето изследване проследява как урочните статии за Светослав Минков и Павел Вежинов в учебниците по литература за 7. и 8. клас след 1989 г. представят и дефинират фантастиката и научната фантастика. Откроени са разликите и приликите в подходите на отделните авторски колективи. Някои предлагат подробни жанрови дефиниции на термините, докато други почти ги пренебрегват, въпреки че статиите са изградени около емблематични фантастични произведения. В изследването са посочени някои по-съществени преноси на знание за жанра от български монографии по темата (като „Въображаемото и реалното“ [1987] на Елка Константинова) към учебния дискурс, като например структурните сходства между фантастичния разказ и вълшебната приказка. Посочени са някои недостатъци в подходите към фантастичното в учебниците, като липсата на по-широк литературноисторически контекст за българската фантастика и информация за мястото на Минков и Вежинов в нейното развитие. В уроците прозират и някои имплицитно проявяващи се предразсъдъци спрямо жанровата литература. Например фантастиката на Вежинов се оразличава от развлекателните научнофантастични произведения, сякаш жанровото четиво се нуждае от апология, за да бъде легитимирано в учебника. Въпреки че Минков и Вежинов са изключени от учебниците след 2016 г., наблюденията на статията може да са релевантни за бъдещо включване на жанра в училищното обучение.
Ключови думи: фантастика, научна фантастика, учебници по литература, урочни статии
Съвременни изисквания към компетентностния профил на учителя – студентски мнения и препоръки
Гл. ас. д-р Екатерина Томова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-5E
Резюме. В статията са представени резултатите от изследване, фокусирано върху възгледите на студенти – бъдещи учители относно компетентностния профил на съвременния учител. Проучването поставя следните изследователски въпроси: Кои са компетентностите, които задължително следва да бъдат развити у съвременния учител? Какви възможности съществуват за подобряване на професионално-педагогическата подготовка с цел развитие на компетентностния профил на бъдещите педагози? Основните задачи на изследването са: да се очертаят възгледите на изследваните лица за ключовите компетентности, които съвременният педагог следва да притежава; да се установят мненията на студентите относно качеството на професионално-педагогическата подготовка в университетска среда; да се обобщят препоръките на респондентите за подобряване развитието на компетентностния профил на учителите. Използваните изследователски методи включват полуструктурирани интервюта, качествен анализ и SWOT анализ. Извадката обхваща 15 студенти. Резултатите сочат, че сред смятаните за най-важни компетентности за съвременния учител са езиковата грамотност, дигиталната компетентност, личностна и социална компетентност, интеркултурна компетентност.
Ключови думи: компетентностен профил на учителите, професионално-педагогическа подготовка, педагогическа практика, ключови компетентности
Селото и писателите, политиката, държавата (ново изследване върху българската „селска“ литература) (Алипиева, А., 2025. ТКЗС в българската литература. София: Национално издателство „Аз-буки“
Проф. д.ф.н. Инна Пелева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-7PA
Наскоро излязлата книга на професор Антоанета Алипиева („ТКЗС в българската литература“) реконструира всъщност дълголетната история на местните писателски практики за изобразяване на селото. Основната част от труда се фокусира върху разказите за характерната територия, които нашата художествена текстовост популяризира от втората половина на 40-те до финала на 80-те години на ХХ век (затова и ТКЗС-то като тематизъм е гравитационната точка, около която се организира научното изложение). За да създаде обаче по-пълна и адекватна представа за динамиките и изменчивостта в литературното боравене с образите на селото, изследването не се затваря в рамката 1944 – 1989 година, а представя както портретуването на местния традиционен предмодерен свят, каквото е у нашите писатели преди Втората световна война (представен е също преддеветосептемврийският български опит в кооперативното движение), така и „епилога“ на физиономичния за родната словесност многогласен наратив – „епилога“, който творци сънародници сглобяват в годините след падането на Берлинската стена.
Тайнописът на литературните издания (Бенбасат, Алберт. Литературата като книга. София: Колибри, 2025, 311 с.)
Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева
Нов български университет
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-8G
„Литературата като книга“ събира научни изследвания, представени като интересни истории, които нямаш търпение да проследиш докрай. В същото време срещаш интерпретативни тези, които са предизвикателство за критическото мислене. Научаваш факти, които разкриват едно непознато битие на уж добре познати художествени текстове. Виждаш литературата като пространство за размисъл и полемики, дори като лакмус за морала. Всичко това те прави съпричастен на един динамичен процес на нестихващо „ставане“, в който си увлечен и като че ли участваш.
Човек и природа в българското литературно въображение: осем разходки (Колективна монография, София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 272 с.)
ISBN 978-619-7372-65-6
Доц. д-р Александра Антонова
Институт за литература при Българската академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-9A
Проектът „Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации“, финансиран от ФНИ с дог. № КП-06-Н60/13 от 3.12.2021 и разработван в Института за литература при Българската академия на науките, реализира поредица от издания: антологията „Несъвършенството да си човек. Избрани български произведения за животни“ (2023) със съставители Калина Захова и Андрей Ташев, колективната монография „Човек и природа в българското литературно въображение: осем разходки“ (2023), сборниците „Творческото въображение и променящата се чувствителност за природата“ (2024), „Дивото зове. Изкуството и дивата природа“ (2025), „От натура. Към една поетика на природата“ (2025) и „Въобразените гори. Култура, изкуство, литература“ (2025).
Проф. д-р Ангел Петров на 65 години: живот, посветен на методическата наука
Докт. Цветелина Тодорова,
гл. ас. д-р Лилия Желева,
д-р Полина Заркова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-2-10Z
През 2025 г. проф. д-р Ангел Маринов Петров навърши 65 години. Това е повод да представим накратко неговия житейски и професионален път, отдаден на науката, образованието и развитието на младите хора – студенти, докторанти, специализанти, като бъдещи образователни специалисти (учители по български език и литература).
