Езикознание
Данни за запазени екземпляри от трудовете на Петър Богдан (отпечатани или приготвени за печат от него)
Резюме. Статията представя запазените копия на четирите книги, приготвени от Петър Богдан за печат: 1. Книга на т.нар. илирийски или словински език със заглавие Meditationes S. Bonaventurae, тоест „Размишления върху тайнството на човешкото изкупление на св. Бонавентура, преведени на словински език с труда на Петър Богдан Бакшич, кустод на България, от ордена на Малките братя на С[ветия] О[тец] Франциск Обсерванти“. Рим, 1638 г.
2. Приложение към първата книга, поема за двете смърти на човека, замислена като отделна публикация. 3. Книга на т.нар. илирийски език под заглавие „Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка / преведено от Петър Богдан Бакшич, Монах от Малките братя, служещ като Сардикийски или Софийски архиепископ“, издадена в Рим през 1643 г. 4. Четвъртата книга, приготвена от автора за печат, е известна само в ръкопис. Това е трактат, написан на латински език, под заглавието „За древността на бащината земя и за българските дела“. Ръкописът се пази в Библиотека „Естенсе“ в Модена, Италия.
Ключови думи: стари български книги; седемнайсети век; български католици; Петър Богдан Деодатус
Лилия Илиева
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Литературознание
„Змейова сватба“ на Петко Ю. Тодоров и „Горска песен“ на Леся Украинка (Сецесионна/неоромантична топография)
Резюме. В статията за пръв път се разглежда типологичното сходство на пиесата Змейова сватба“ (творба с откроени декоративни и сецесионни елементи) на българския писател Петко Ю. Тодоров и драматическата феерия „Горска песен“ (причислявана към творбите на неоромантизма) на украинската писателка Леся Украинка. Проследява се не свързаността на двете творби, а типологията им – паралелната употреба от Тодоров и Леся Украинка на хроматичния код, природни топоси (планина, ландшафт, езеро, лес, пещера), вегетативната символика, целувката и пр., центрирането около образа на Жената и общата концепция на авторите за „естетизъм“ в изкуството.
Ключови думи: сецесион; неоромантизъм; Петко Ю. Тодоров; Леся Украинка; хроматичен код; вегетативна символика; естетизъм; Жена
Цветана Георгиева
Университет по библиотекознание и информационни технологии – София
Киевски национален университет „Тарас Шевченко“ (Украйна)
Български език и култура по света
Кръгла маса по проблемите на преподаването на български език в университетите в чужбина „лекторатите – между „държавата на духа“ и геополитическите рестрикции“
Резюме. Статията е посветена на четвъртото издание на форума Дни на българския език и култура в Кампус Форли на Болонския университет. Представена е програмата от два компонента – академичен и културен. Представени са и участниците, като е подчертана тенденцията да се увеличава броят на студентите. Поставен е акцент върху кръглата маса под надслов „Лекторатите – между „Държавата на духа“ и геополитическите рестрикции“. Идеята на кръглата маса, дискусията, както и двете тематични изложения от кръглата маса запознават читателя със значимостта на събитието.
Ключови думи: чуждестранна българистика; лекторат; преподаване на български език в чуждестранни университети
Петя Бъркалова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
България и българите в съвременната сръбска представа (наблюдения над студентската рецепция на българска литература, над студентски текстове по български език)
Резюме. Проблемът за рецепцията на една литература в рамките на друга е сложен – той е езиков, традиционно-културоложки, ситуационно-културоложки, политически, естетически. Чуждата литература рядко е реципирана единствено по естетически съображения, рядко е реципирана и по пазарни съображения. Пазарните ниши обикновено са шанс за големите култури от типа на руската, френската, английската и пр., които разполагат със силна реклама, експлоатирани по света езици, т.е. те са културни колонизатори. За малките езици и култури е нужна силна подкрепа от оригиналната култура, която трябва да разработи специални инструменти за популяризиране и превод на малките литератури. Обикновено това става чрез финансиране на преводи от страна на фондации или програми на държавата, от която идват. И понеже говорим за българската литература, тя навсякъде има различен прием, защото и културните ситуации, в които се вписва, са различни.
Ключови думи: студентска рецепция; българска и сръбска менталност; национални канони
Антоанета Алипиева
Университет в Белград (Република Сърбия)
Шуменски университет „Еп. К. Преславски“ (България)
Предопределеното послание (Mисия сред свои)
Резюме. Текстът описва една своеобразна ситуация в преподаването: на сънародниците в чужбина бива преподавана родната им литература – обучение, което по принцип е предвидено за чужденци. Какво произлиза от това? Какви акценти биват поставяни в картината на българската литература, какви потребности се съблюдават при това особено обучение? Как се променя моделът на обучение?
Ключови думи: родна литература; класика; България; обучение
Бисера Дакова
Институт за славистика – Университет Виена (Австрия)
Институт за литература – БАН
Списание „Кресчендо“: едно късче от пъзела на европейската авангардна култура
Резюме. Текстът открива елементите на авангардното в списание „Кресчендо“ (1922) чрез представяне на някои от основните аспекти на авангардните списания и литература, които се появяват в Европа в началото на ХХ век. Целта на изследването не е да се изброяват и интерпретират отделни текстове и репродукции, публикувани в „Кресчендо“, а да се покажат и докажат смисълът и значимостта на това краткотрайно списание както за българската култура, така и за историята на европейския авангард, която и до днешни дни се струва като не изцяло подреден пъзел.
Ключови думи: български авангард; европейски авангард; списание „Кресчендо“; Ямболска група
Олга Савеска
Белградски университет (Република Сърбия)
Добруджа в изследванията на Ищван Дьорфи
Резюме. Изложението разглежда слабо известни свидетелства за Добруджа и нейната етническа характеристика, публикувани от унгарския етнограф Ищван Дьорфи през 1916 г. Те съответстват на тенденцията в тогавашната унгарска наука за проучване на „сродни турански народи“. Днес те могат да се приемат за начало на по-целенасочено и систематично познание на унгарското общество за българската провинция. Тези публикации са добра основа за формиране на определени представи за българските пространства и за засилване на изследователския интерес към тях.
Ключови думи: Добруджа; унгарски етнографи; българска провинция
Венета Янкова
Университет „Лоранд Йотвьош“ (ЕЛТЕ) – Будапеща (Унгария)
Българистиката в Украйна: Центърът по българистика
в Мелитопол
Резюме. Мелитопол е университетски град, научен, образователен и методически българистичен център в Северното Приазовие, където живеят компактно таврийските българи. Центърът по българистика в МДПУ „Богдан Хмелницки“ е създаден преди 12 г., след утвърждаването на Лектората по български език, литература и култура. Образователната, научната и културната дейност на Центъра и лектората са тясно свързани с уникалното мултиетническо разнообразие на града, в който българската общност е трета по численост. Образователната политика в страната е динамична и българският опит има важно значение.
Ключови думи: чуждестранна българистика; Югоизточна Украйна; Мелитопол; мултикултурализъм; диаспора; Център по българистика с лекторат по български език; литература и култура
Красимира Колева
Мелитополски университет „Богдан Хмелницки“ (Украйна)
On Temporality
Abstract. The present study is concerned with what a unified account of temporality could be based on. The proposal is that a theory that accounts for temporality should be based on some universal expression of this semantic phenomenon. The paper opens with the discussion of some problematic issues the traditional morphologically-based approaches raise. Then it is suggested that a solution could be to build the account taking as a basis the semantic types of the events that could be expressed in a clause. Evidence in favour of the soundness of the proposal comes from a comparative analysis of Bulgarian and Amharic data.
Keywords: temporality; aspectuality; perfectivity; imperfectivity; anchoring
Vesselina Laskova
Univeristy of Udine (Italy)
Разбиране на текст на неизучаван език от ученици в българското средно училище
Резюме. В статията се разглеждат тенденции в преподаването и ученето на чужди езици. Акцент се поставя върху разбирането на устен и на писмен текст (слушане и четене като основни рецептивни речеви дейности). Четенето и свързаните с него когнитивни процеси се възприемат като елемент от ключовата компетeнтност за учене на езици. Извличането на конкретна и абстрактна информация от текст е процес, спрямо който е възможно прилагането на стратегии, чрез които да се достигне до максимално пълно, точно и адекватно на текста разбиране на съдържанието. Описан е експеримент, свързан с възприемане на текстове на славянски езици от ученици в българското средно училище в контекста на теорията за междуезиковото разбиране.
Ключови думи: текст; слушане; четене; чужд език; български език; славянски езици
Мая Падешка
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Рецензии и информация
За феминалните названия в българския език
Петя Осенова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Езиковедската терминология в три славянски езика.
Мария Пилева
Частно средно училище „П. Р. Славейков“ – София
