Росина Кокудева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Резюме. Настоящата статия има за цел да изследва универсалността и игровия характер на приказката във връзка с нейната многопосочна рецепция. Текстът е изграден от две части, обединени от интереса към спецификата на детското мислене и това на първобитния човек. Първата част разглежда приказката като неделима част от детската литература, a част от вниманието е насочено към развитието на жанра и характеристиките на фолклорното съзнание. Отбелязан е познавателният аспект на този тип текстове, комуникативната им функция, както и възпитателното им въздействие върху детския читател. Във връзка със съдържанието и семантиката на текстовете е подчертано положителното въздействие върху слушателя/читателя, обусловено от белезите на фолклорното съзнание и стереотипността на представите, които то поражда. Широкото използване на пародията като метод, смекчаващ страховия елемент в приказката, е изтъкнатo във връзка с психологическото тълкуване на жанра. Втората част от текста се опитва да обясни модела на приказката от гледна точка на концепцията за играта и да докаже нейната игрова същност. Във фокуса на изследването е поставено понятието на Йохан Хьойзинха за homo ludens, което стои в същността на разбирането за играта като основен елемент на всяка култура. Изхождайки от изначалната обвързаност на приказката с мита и ритуала, текстът прави опит да потърси механизмите на играта във фолклорния приказен модел – по отношение на повторяeмостта, вариантността, импровизацията, динамиката и пр. Функцията на играта се търси и в самата структура на приказното произведение – на ниво сюжет, герои, формули.
Ключови думи: приказка; детска литература; homo ludens; възприятие
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
