София – дом на цивилизация на 8000 години

Къща с площ 150 кв. м от края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр. Хр. проучват археолози в неолитното селище в столичния квартал „Слатина“.

• About
• Latest Posts

v.genkov@azbuki.bg

Latest posts by v.genkov@azbuki.bg (see all)

• Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
• Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
• Майсторина дебатите - 23/08/2023

Освен големината уникално за нея е и това, че двете дълги стени са дъговидни. Извивката следва очертанията на ров, който на по-ранен етап е ограждал селището, а след това остава под къщата. Постройката има три отделни стаи с пещи, в които най-вероятно живеят семейства, които са близки роднини. Освен стаите има и две по-малки помещения за стопански цели. В тях са открити глинени зърнохранилища с овъглено жито, най-вероятно оставено в тях като жертвоприношение при умишленото запалване на къщата. Постройката е горяла при температура от поне 1200 градуса. Археолозите проучват и втора, още по-голяма по площ къща, която не е разкрита напълно. Възможно е тя да има четири стаи, а дължината й е около 25 м. Нейните стени също имат извивка с форма на дъга. „По това време цивилизация в Европа има само на Балканите. На Запад няма къщи, да не говорим с подобна площ и структура“, коментира ръководителят на археологическия екип чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той пояснява, че характерно за цивилизациите от тази епоха е селището да бъде оградено от ров или ограда, която да го отделя от останалия свят, т.е. има магическа функция. „По този начин се огражда подреденият космос на нашите предци. Това, че върху рова е построена къща, означава, че селището е трябвало да се разшири и е променяло инфраструктурата си. Очаквам да попаднем на очертанията и на по-широкия кръгов ров, който е заграждал селището след неговото разширяване. Впечатляващо е, че населението се е съобразило с извивката на рова – за първи път откриваме нещо подобно. Затова изграждането на покрива е било истинско архитектурно предизвикателство. Жалко, че няма как да разберем как е направен той“, споделя проф. Николов.

Четете повече в бр. 27, 7 – 13 юли 2016 г.