Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Български език и литература
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Български език и литература
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2018 Брой 29, 2018

Откога са трапезните прибори? (II част)

в Брой 29, 2018

Дълго преди изобретяването на вилицата в Европа в Китай се появяват прословутите клечки. 

Първите бронзови пръчици се отнасят към 1200 г. пр.н.е. и са били използвани за готвене. По време на династията Хан (221 – 206 пр.н.е.) пръчките за хранене вече присъстват на трапезата. Китайското им име – куайдзъ, се пише с два йероглифа. Първият – куай, самостоятелно означава ‘бързо’, затова до него се изписва още един, със значение ‘бамбук’. На английски китайските клечки се казват chopstick, като stick е именно клечка. Chop идва от кантонския диалект, откъдето са я възприели английските моряци, в израза “Chop chop” – ‘бързо, бързо’!
В Европа до късно на масата има само лъжици и ножове, а месото се яде с пръсти. Ръцете след ядене са се изплаквали в специални съдчета. Според преданието византийската принцеса Мария Иверска смятала за унизително да си цапа ръцете с храна, затова измислила вилицата. Сръчно нанизвала парчетата месо на двузъба вилица от злато и слонова кост и ги прехвърляла в чинията си, без да ги докосне с ръка. От Византия вилицата преминала в Италия, където се оказала много удобна за ядене на макарони. Когато Мария Медичи се жени за Анри Втори, нейният чеиз включва няколко дузини сребърни прибори, изработени от Бенвенуто Челини, в това число и вилици. Но до късно вилиците си остават луксозни предмети, използвани само от аристокрацията.
Вилицата напомня по форма вила за сено. В християнството дяволите измъчват грешниците в ада с тризъби вили, подобни на тризъбеца на Посейдон. Църквата се е отнасяла неодобрително към вилиците като угодничество и ненужен разкош.
В много европейски езици названието вилица произлиза от латинската дума furca – чатал, разклонено дърво. Такива са фр. fourchette, англ. fork, рум. furculiță. От същия корен е и нашата хурка – първоначално чаталеста пръчка, използвана и за мотовилка. Книжната заемка бифуркация пък означава ‘раздвояване’.

*Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

 

Четете повече в бр. 29, 19 – 25 юли 2018 г.


Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Етикети: Написаното остава
СподелянеTweetСподеляне
Предишна статия

Стратегии на образователната и научната политика, година XXVI, книжка 4, 2018

Следваща статия

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

Следваща статия
От 15 септември в над 330 неделни училища по света  ще звучи българска реч

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

България живее и далеч от географските си граници

България живее и далеч от географските си граници

Българската хуманитаристика  е в Web of Science

Българската хуманитаристика е в Web of Science

Последни публикации

  • Сп. „Български език и литература“, книжка 1/2023, година LXV
  • Годишно съдържание на сп. Български език и литература, 2022 г.
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 6/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 5s/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 5/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 4/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 3/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 2/2022, година LXIV
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 1/2022, година LXIV
  • Годишно съдържание на научното списание „Български език и литература“ 2021г.
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 6/2021, година LXIII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 5/2021, година LXIII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 4/2021, година LXIII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 3/2021, година LXIII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 2/2021, година LXIII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 1/2021, година LXIII
  • Годишно съдържание на сп. „Български език и литература“, 2020 г.
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 6/2020, година LXII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 5/2020, година LXII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 4/2020, година LXII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 3/2020, година LXII
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 2/2020, година LXII
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG