Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център: Поддържаме гореща линия за въпроси на педагози за STEM обучението

Проф. Найден Шиваров завършва докторантура по роботика в Техническия университет Виена, Австрия. Ръководи секция „Киберфизични системи“ в Института по информационни и комуникационни технологии – БАН. Изследователските му интереси са в сферата на учебна и сервизна роботика, мехатроника,
киберфизични системи, индустрия 4.0, IoT.
Преподавател по сервизна и учебна роботика и ръководител на петима докторанти. Има множество публикации в областта на роботиката и киберфизичните системи в специализирани национални и международни издания, индексирани и реферирани в световните бази данни с научна информация Scopus и Web of Science. Изобретател е на полезен модел № 2056 и патент № 66853 B1 „Автономен персонален сервизен мобилен робот“.
Координатор на два проекта по програмата „Еразъм+“ – „Мрежа от клубове по роботика“ и „Robo STEAM – Inclusive Technologies“.
Ръководи Националния STEM център от март 2022 г.

Разговора води
Стоян СТОЯНОВ

Г-н Шиваров, каква е основната мисия на Националния STEM център и кои са предизвикателствата пред неговата дейност?
– Основната мисия на Националния STEM център е да преведе преподавателите през целия процес на създаване на училищна STEM среда – от консултиране на училищата в петте направления, по които могат да направят своите центрове; през съдействие относно въпросите, които ще възникнат при изготвянето на проектните предложения; до включване в процеса на обучение на учителите в областта на STEM.
Както се вижда, този процес е многопластов и най-голямото предизвикателство е, че на практика, всички български държавни и общински училища трябва да се подготвят за реализирането му за кратко време. Финансирането на инвестиционния проект „STEM центрове и иновации в образованието“ е по Механизма за възстановяване и устойчивост, като трябва да се реализира до 2026 г.

– Кои са основните направления в дейността на Центъра и какви резултати се очакват?
– Основните направления са пет – „Природни науки“, „Математика и информатика“, „Роботика и киберфизични системи“, „Зелени технологии и устойчиво развитие“ и
„3D дизайн и прототипиране“.
По другия компонент в този проект Националният STEM център и предвидените за изграждане три регионални звена в Ковачевци, Ястребино и Хисаря ще имат лаборатории, оборудвани в същите пет направления. Целта е тези четири центъра, разположени в различни точки на страната, да осигуряват равен достъп до обучение на всички учители и ученици.
– Докъде стигна оборудването на Националния STEM център и откога в него ще се провеждат обучения?
– Крайният срок за реализиране и на двата компонента – и на базите на Националния STEM център, и на STEM центровете в училищата, е 2026 година. Което означава, че дотогава трябва да имаме изградени и оборудвани гореспоменатите лаборатории, които да са готови за провеждане на обучения.
Но за да подпомогнем училищата на по-ранен етап, в базата на Националния STEM център в София създадохме мини демолаборатория, която включва примерно оборудване. И в момента от цялата страна при нас идват групи директори и учители, които на този етап не се обучават, но могат да се запознаят с оборудването и да го тестват.

– Какви дейности предвижда Националният STEM център през настоящата година за педагози и ученици?
– Продължаваме с дейността, за която вече разказах – демонстрации от експертите на Националния STEM център пред посетителите преподаватели. На интернет страницата ни има две важни неща в тази връзка – едното е горещата линия, на която колегите отговарят на въп-
роси, свързани със STEM, а другото е библиотеката с безплатни обучителни ресурси. Те представляват готови интегрирани уроци, които преподавателите могат да ползват в часовете си. През настоящата година планираме тази библиотека постоянно да се обогатява и допълва.

– Кога ще започне изграждането на трите регионални центъра и каква ще е спецификата на тяхната дейност?
– Процедурата за изграждане на Националния и трите регионални STEM центъра бе открита съвсем наскоро, така че сме в самото ѝ начало. Крайният срок, както споменах, е 2026 г.
Регионалните STEM центрове ще подпомагат Националния център, като осигуряват условия за организиране и провеждане на конгреси, конференции, семинари и обучение на учители, педагогически специалисти и други. В тях ще се извършва и подготовка на деца и ученици за участие в национални и международни олимпиади, състезания, конкурси и други форми на занимания по интереси. Разпределянето на занятията и ресурсите в различни области има за цел да осигури по-добър обхват и достъп до новоизградените центрове за ученици, учители, деца и родители, включително на уязвими социални групи.

– Какви са общите инвестиции в четирите STEM центъра?
– По Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени около 37 млн. лв. за ремонт, за изграждане и оборудване на регионалните лаборатории и залите за обучение, както и на базите за настаняване.

– Директори от страната повдигнаха въпроса за типовите спецификации към оборудването, което ще бъде закупувано за изграждане на STEM центрове. Доколкото знам, те са подготвени от Националния STEM център – в крайна сметка, те задължителни ли ще бъдат за всички кандидати, или са минимална рамка за техническото оборудване?
– Т.нар. типови спецификации винаги са били минимални, а не задължителни. Целта на типизирането не е да се наложи определено оборудване, а примерното такова да е ориентир какво може да има в една STEM лаборатория.
Минимални изисквания означава, че училището, според спецификата на своя профил, може да надгради и да избере апаратура с по-високи параметри. Едни са потребностите на основно училище, други – на природо-математическа гимназия например.
Също така е важно да се уточни, че ако училището има специфичен профил – например хранително-вкусова промишленост, и има нужда от оборудване, непосочено в списъка с типови спецификации, то може да го закупи, стига тази необходимост да бъде аргументирана в проектното предложение и да бъде гарантирано съответното обучение.

– Националният STEM център е получил акредитация за координатор по Програма „Еразъм+“, което ще позволи български учители и ученици да се запознаят на място с практиките във водещи в STEM обучението европейски държави. Кога и къде ще започнат такива мобилности?
– Мобилностите по „Еразъм+“ са предвидени след 1 юни 2023 г. В момента установяваме контакти с приемащи учебни заведения в Австрия, Германия, Англия, Франция, Испания и Италия, които имат опит в преподаването на STEM. Предстои в следващите няколко години консорциумът от училища, които Националният STEM център координира, да се разраства.
За нас най-важно е процесите по обучение да вървят паралелно с изграждането на училищната STEM среда, за да може в края на проекта всяко българско училище да има своя успешно реализиран STEM център и своите подготвени учители.

В рамките на един от модулите на Националната програма „Иновации в действие“ Националният STEM център изработва препоръки и методология за учители за преподаване в STEM среда в областта на природните и инженерните науки, математиката и технологиите с цел повишаване на образователните резултати на учениците, придобиване на система от компетентности, развитие и кариерно ориентиране на учениците, насочването им към технологични професии, професиите на бъдещето, инженерни науки и природо-математическо знание.
Разработват се и ресурси – модели за STEM образование, които ще бъдат популяризирани.
Освен това се разработват и критерии, индикатори и методология за прилагане, анализ и оценка на училищните обучителни ресурси и инструментариум за STEM. Прилагането на критерии и измерими индикатори за приложимост на създадените обучителни ресурси ще допринесе както за по-ефективното им приложение, така и за по-мотивираща среда за подготовка за нови обучителни ресурси в училищата.