Българските учениците са по-удовлетворени от живота, но в същото време са с по-ниска ангажираност в учебния процес и закъсняват по-често за часовете или пропускат такива.
Това сочат част от акцентите за страната ни от глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици, което бе представено в България. То се проведе в 23 държави в 4 континента, като от България вземат участие 3012 ученици и 555 учители от 80 училища.
43% от българските 15-годишни са удовлетворени от живота си,
като за сравнение средно за участващи страни този дял е 31 %. Това сочат част от акцентите за страната ни, които бяха представени от Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Положителна констатация е и, че 34% от българчетата посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност, което е над средната стойност за всички места (27%).
По отношение на ангажираността към образователния процес резултатите на страната ни са под средното ниво
на страните, участвали в изследването. 65% от българските деца си признават, че закъсняват поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48%).
У нас 45% са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните. В същото време резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.
Връзка с ангажираността на учебния процес има и тревожността на учениците и у нас делът на децата, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа. У нас той е с между 5 и 10% по-нисък от останалите държави. Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас показва, че нивата на тревожност при тях са дори по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.
1/3 от 15-годишните у нас (71%) очакват да завършат висше образование,
а 45% – да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%). А в същото време ученици с по-високи социално-емоционални умения обикновено имат по-високи очаквания да завършат висше образование и да заемат ръководна или по-високо квалифицирана работна позиция.
У нас високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство, музика са директно свързани със социално-емоционалните уменията за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването, сочи още изследването по отношение на показаното на българските ученици.
Основният извод от глобалния доклад е, че социално-емоционалните умения са решаващи за академичния успех, професионалната реализация и качеството на живот на младежите.
Изследването бе представено от Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения“ в ОИСР. Той подчерта, че когато говорим за социално-емоционални умения, става дума за кураж, смелост, съчувствие, възможност да усещаме и да се справяме с емоциите си, да живеем с другите, да общуваме с други хора. Те ни правят хора в света на изкуствения интелект.
Сред тревожните тенденции, на които Шлайхер обърна внимание, е фактът, че
децата на 15 години са по-малко любопитни и по-малко творчески настроени от 10-годишните.
Смисълът на училището е да добавя умения, а се оказва, че децата губят уменията, които имат по-рано, защото те не се развиват в клас.
Докато образованието се справя добре в преодоляване на разликите между двата пола, момчетата и момичетата се справят почти еднакви добре в математиката и точните науки, по отношение на социално-емоционалните умения има разлика в двата пола.
„В България се полагат усилия да се преодолеят разликите между двата пола в социално отношение,
за обучението по математика и точни науки, но за социално-емоционалните уменията има огромна разлика. Това са неща, които не се преподават в училище. Трябва да се създава среда, да се създават умения, които да дават добър резултат, макар и да не се преподават в училище“, подчерта Шлайхер.
По думите на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков данните от изследването за социално-емоционалните умения следва да намерят отражение в политиката и практиката. Според него за развитието на социално-емоционалните умения е необходимо да се подобри допълнително нормативната уредба, да се планират обучения за повишаване на уменията на педагогическите специалисти за развиване на социално-емоционалните умения на децата и учениците.
„Социално-емоционалните умения са важни за Образование 5 0. Когато изкуственият интелект навлиза все повече и технологиите са свързани с нашите деца, социално-емоционалната интелигентност и развитието на тези умения ще стои в основата на бъдещото развитие на успешните хора и успешните граждани“, каза още министър Цоков.
От своя страна заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева подчерта, че е важно политиките, инвестициите и програмите да стъпват върху детайлно анализирани данни за нашите ученици. А благодарение на изследването знаем кои са видовете социално-емоционални умения, в които България се представя по-добре и кои можем да надградим.
По думите на Митева промените, към които е тръгнала страна ни, са в правилната посока.
Ориентирането на учебните програми трябва да бъде в по-голяма степен към усвояване на умения и придобиване на компетентности,
включително социално-емоционални умения, отколкото да са базирани на знание, както е в момента. Това върви с промяна на формата на оценяванията. Заместник-министърът посочи, че в много страни, включително и в България, се прилага подходът новите умения като финансова и медийна грамотност, социално-емоционалните умения, гражданска компетентност да бъдат включвани в учебните програми като отделни учебни предмети. „Трябва обаче да интегрираме тези така важни компетентности във всички предметни дисциплини, като социално-емоционалните умения трябва да бъдат на първо място“, каза още Митева.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg