Офталмолог написа книга за деца с мързеливо око

„Моите вълшебни очи“ е първата по рода си книга за деца с т. нар. мързеливо око България. Неин автор е детският офталмолог д-р Гергана Светославова. В прекрасното и красиво илюстровано издание главният герой Ясен има две различни очи – едното е златно, а другото – сиво. Сивото е мързеливо и с него не вижда добре. Затова трябва да носи очила и лепенка. Това за него е скучно и неприятно. Поне докато не среща доктор Гери, Клик и още куп приятели и попада в Света на приключенията.

Чрез книгата си д-р Светославова помага на децата да разберат лечението на мързеливото око посредством забавни истории и цветни илюстрации. Помага и на техните приятели да разберат по-добре през какъв път минават и какво е това мързеливо око.

„Почти във всяка група в детската градина и във всеки клас в училище има по едно или две деца със зрителни проблеми. А на нашия пазар липсва детска литература за тези деца. Дори няма книги за носенето на очила, които да са просто приказка с герой със зрителни нарушения“, разказва за „Аз-буки“ авторката на „Моите вълшебни очи“ и детски офталмолог д-р Гергана Светославова. На мнение е, че като лекар, винаги има какво още да направи, за да разбере и да помогне на своите малки пациенти. В случая става въпрос за това, че е имало голяма нужда от детска книга за деца със зрителни проблеми, която да ги мотивира и вдъхнови със своя герой.

Започва да работи по книгата „Моите вълшебни очи“, докато е в майчинство с най-малкото си дете. Тя има три прекрасни деца – на 10, на 7 и на една година.

„Майчинството, по един или друг начин, ме отдели за малко от моите пациенти. И когато ми се обадиха родителите на двама от тях, че отказват да носят лепенката и очилата си, се почувствах малко виновна, че не мога да помогна. Затова започнах да търся начин, по който да го направя“, връща лентата назад тя.

Започва да търси детски книги за деца със зрителни проблеми и всякакви мотивиращи истории. Но се оказва, че такива на български език няма. „Няма дори за деца с очила. Единственият герой с очила, за който човек се сеща, е Хари Потър“, обяснява тя. Но Хари Потър е по-разпознаваем сред подрастващите, а сред децата на по-ранна възраст – не. „Има книга на българския пазар, която е като помощник на родителите да обяснят различни очни състояния на децата, но нямаше приказна история, която да им помогне да разберат, че има свят отвъд очилата и отвъд очните заболявания. Исках да им покажа, че независимо от физическото различие ти пак си себе си и си в уникална своя форма. Така реших, че трябва да напиша такава книга“, казва д-р Светославова.

Умишлено избира главните герои в „Моите вълшебни очи“ да бъдат Ясен и Светла. Търсената асоциация не е случайна – ясен поглед и светлина. „Детето не може да разпознае играта на думи, но подсъзнателно насочва натам мисълта си“, споделя тя.

Участие в книгата взимат и трите ѝ деца. Голямото е първият човек, който е прочел книгата. „Имаше и градивна критика към сюжета, с която се съобразих“, споделя авторката.

Една от рисунките пък е на средното ѝ дете, а участието на бебето всъщност е възможността да си бъде вкъщи и да напише и издаде тази книга. Прототипът на горската пазителка баба Данчи пък е прабабата на нейните деца. Самата авторка също присъства в сюжета като Доктор Гери.

„Първите деца, които получиха книгата, бяха точно тези двама мои пациенти, заради които реших да я напиша“, казва авторката. А майката на единия от тях споделя, че книгата е дала надежда не само на детето ѝ, но и на нея самата.

„Лекуването на очни проблеми е много дълъг процес. В него ролята на родителя е от изключително голямо значение, защото той е този, който трябва да следи за протичането на лечението, а детето трябва да изпълнява предписаното. Точно затова майките и бащите се нуждаят от надежда и подкрепа, защото, ако те не вярват в добрия резултат, и детето ще усети това“, уточнява тя.

В първото училище, където отива да чете книгата пред учениците, съвсем случайно разбира, че едно от децата вече е успешно преминало през целия период на лечение на мързеливо око.

„Въобще не очаквах, просто ги попитах дали някой от тях знае какво е мързеливо око“, спомня си тя. Тогава то се изправя и разказва своята история. Оказва се също така, че по принцип това дете е изключително притеснително и рядко взима участие в дискусиите по собствено желание.

„За децата е изключително важно да бъдат чути и да бъдат разбрани“, посочва д-р Светославова.

На мнение е, че книгата ѝ не е само за децата, които носят лепенка или очила, но и за техните връстници. По този начин те ще повишат информираността си относно този тип заболявания и така лечението на децата със зрителни нарушения ще преминава с разбиране и приемане.

Винаги когато гостува на детска градина или училище, д-р Светославова подробно обяснява на децата какво е мързеливо око. Показва им как изглеждат лепенките за очи, обяснява им кога и защо хората трябва да носят очила, разяснява и какво е късогледство и катаракта.

„Очите са израз на нашата душевност. И когато погледът ти е малко по-различен, и останалите гледат към теб с други очи. Проблемите ти са изписани на лицето и точно затова е хубаво децата да знаят повече за зрителните нарушения“, обяснява тя.

Оказва се, че точна статистика на децата у нас с мързеливо око все още няма. По най-общи данни техният процент е между 5 и 10, но опитът на д-р Светославова показва, че във всяка детска градина или училище има поне по две деца от набор с мързеливо око. „На някои от тях им се налага да носят лепенка или очила през целия ден, а на други – само вкъщи. И по този начин не всички знаят за проблема, а обикновено децата се срамуват да говорят за това“, казва още тя.

А на въпроса дали лесно се издава детска книга у нас, ако не си доказан автор и нямаш голямо издателство зад гърба си, моята събеседничка отговаря кратко и напълно откровено: „Не, не е лесно“. Разказва, че е много трудно да намериш съмишленици.

„Имах историята в главата си, но ми отне близо една година, за да успея да я реализирам. Първите трима илюстратори, които потърсих, ми отказаха. Някои заради прекомерна заетост, други заради липса на интерес“, обяснява тя. Съвсем случайно среща своя илюстратор и издател Елина Бучукова и магията се случва.

Освен детската книга „Моите вълшебни очи“ д-р Светославова издава още една книга с практическа насоченост към децата с мързеливо око, а именно – книжка с игри и упражнения. Тя насърчава децата да носят своите лепенки, и им помага в адаптацията към първите 30 дни от този етап от лечението. Напълно разбираемо илюстрациите в нея са базирани на историята на Ясен, а включените игри и упражнения варират като сложност, идея и възрастови особености.

„Искам детето да прекарва по забавен начин времето, в което е с лепенка. И не на последно място – да бъдем в помощ на родителите по пътя към оздравяването“, завършва тя.