Валентин Аспарухов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Резюме. Целта на статията е да опита да преодолее традиционните стандарти във връзка с интерпретацията на Ръселовата философска логика. Условие за постигането ѝ е преоценка на редица особености в мисленето на британския философ. Текстът е организиран, както следва. 1) Преплитане на няколко автобиографични сюжета, подсказващи негативната нагласа на Ръсел към традицията на трансцендентализма. 2) Анализ на избрани параграфи от непубликуван приживе и рядко коментиран ръкопис на Ръсел от 1903 – 1904 г. В светлината на въпросния текст се открояват индикатори за това, че в неговите мисловни експерименти присъстват трансцендентални двойници на важни логически главоблъсканици. 3) Опирайки се на положения от Критика на чистия разум, се настоява за релевантността на една поредица от аналогии, чрез които биха могли да се мислят проблеми на философската логика и некласическия трансцендентализъм.
Ключови думи: философска логика; синтез; обозначаване; аперцепирано синтетично единство
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия