Стивън Пашалиев – Х клас, III място
ППМГ „Васил Лески“ – Смолян
Научен ръководител – Милка Хаджиева
Преди няколко десетилетия понятие като „климатични промени“ може би е звучало странно и малко хора са чували за него, а единици учени, занимаващи се с климатичните промени, са имали възможността да го видят с очите си. Разбира се, с течение на времето понятието се разпространява и придобива по-широк смисъл, а хората започват да проявяват интерес към него. Промяната в климата обаче съвсем не е нещо ново и модерно. Парниковият ефект е една от най-ясно установените теории в науката за атмосферата. Колкото се отнася до глобалното затопляне, като следствие от човешката дейност, тази концепция вече над два века е обект на изследване, научни дебати и постоянни надграждащи се нови и нови открития. Връщането назад във времето към първите експерименти ще допринесе за по-разбираемо представяне на промяната в климата.
Жан Батист Жозеф Фурие – френски математик и физик. Смятан е и за откривател на парниковия ефект. Той установява, че топлината се запазва по-добре във въздуха, отколкото във вакуум. Фурие е първият, който допуска хипотезата, че човешката дейност може да повлияе на климата в бъдеще. Експериментални изследвания обаче са публикувани 30 години по-късно, а техен автор е Юнис Нютън Фут – първата жена в науките за климата и атмосферата. Тя провежда серия от научни експерименти, за да разбере дали слънчевите лъчи имат някакъв ефект върху различни газове. Става първият човек в историята, който формира успешно теория за това, което днес наричаме „парников ефект“.
Джон Тиндал – използвайки изследването на Фут, че не слънчевото лъчение затопля атмосферата, а инфрачервеното излъчване от вече затоплената от Слънцето земна повърхност, Тиндал доказва, че водната пара, въглеродният диоксид и метанът задържат топлината за разлика от доминиращите в атмосферата азот и кислород.
Сванте Август Арениус е шведски учен, ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм и професор в Шведската кралска академия по физикохимия. Той за първи път проучва парниковия ефект количествено. Опитът му се изразява в количественото отношение между концентрацията на СО2 в атмосферата и промяната в температурите на земната повърхност.
Гай Стюарт Календар е британски инженер, който изчислява, че температурите през предходните 50 години са се увеличили. Според него в атмосферата са били изхвърлени 150 000 милиона тона СО2, като близо ¾ от това количество е останало в атмосферата. Той първи доказва, че допълнителното повишаване на СО2 в атмосферата от индустриалната революция насам може да доведе до засилване на парниковия ефект и глобална промяна в климата.
Чарлз Дейвид Кийлинг е професор по океанография, който стартира „дългосрочен проект за измерване на ефектите от изгаряне на въглища, петрол и природен газ върху разпространението на СО2 в атмосферата“. Първите точни данни за концентрациите на СО2 в атмосферата, с които днес разполагаме, са благодарение на този проект.
Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи. Изследванията на Манабе по темата започват още през 60-те години на миналия век, когато той демонстрира как повишения в нивото на въглеродния диоксид влияят върху покачването на световната температура. Около десетилетие по-късно Хаселман създава модел, който свързва климата с метеорологичните условия, и обяснява защо климатичните модели са надежден начин да се разчете привидно хаотичният характер на времето. Заедно с това той открива начини да търси специфични сигнали за човешко влияние върху климата.
Всяко от последните четири десетилетия е по-топло от пред-
ходното и по-топло от всяко десетилетие от 1850 година насам.
А трите години с най-висока глобална средна температура, откакто се правят такива измервания, са 2016, 2019 и 2020 г.
* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
