Стилиян Иванов – IX клас, III място
Eзикова гимназия ,,Иван Вазов“ – Пловдив
Научен ръководител – Недялка Траянова
организирана от Съюза на физиците в България
Изменението на климата засяга природата, живота на хората и инфраструктурата навсякъде. Неговите опасни и всеобхватни въздействия са все по-очевидни във всеки регион на нашия свят. Първоначално климатичните промени са се свързвали с повишаването на температурата на въздуха и дългосрочното затопляне на планетата, наречено „глобално затопляне“. В Пети доклад за оценка от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC 2013, Фондация на ООН от 1998 г.) се твърди, че средните глобални температури са се повишили с около 0,85 °C от 1880 до 2012 г.
и че повече от половината от наблюдаваното увеличение в световен мащаб е предизвикано от повишените емисии на въглероден диоксид и други парникови газове.
Парниковият ефект е естествен процес и е открит от Джоузеф Фурие през 1824 г.
Без този процес Земята би била твърде студена и биха изчезнали много животински видове. Естествените парникови газове като метан и въглероден диоксид позволяват на слънчевата радиация да достигне до земната повърхност. Изпуснати в атмосферата, тези газове действат като стъкло в парник и улавят слънчевата топлина, спират връщането ѝ обратно в Космоса, което причинява глобално затопляне на планетата.
След индустриалната революция през 1750 г. обаче количеството на тези газове постоянно се увеличава. Човешките дейности са довели до 45% увеличение на атмосферната концентрация на въглероден диоксид – от 280 ppm (части на милион) през 1750 до 412,5 ppm през 2020. За последен път атмосферната концентрация на въглероден диоксид е била толкова висока преди повече от 3 милиона години – по време на топлия период от средата на плиоцена, когато температурата е била с 2 – 3°C по-висока, отколкото през прединдустриалната ера, а морското равнище е било с 15 – 25 метра по-високо от днешното. Това увеличение се е случило въпреки поглъщането на повече от половината от емисиите от различни естествени „поглъщатели“, участващи във въглеродния цикъл. Въглеродният диоксид заема 80% от общото количество антропогенни парникови газове, метанът – 11%, диазотен оксид – 6%, хидрофлуоровъглероди – 2%, и под 0,2% други.
Междуправителственият панел по изменение на климата IPCC създава библиотека от база данни EFDB, в която класифицира емисионни фактори от човешка дейност по групи: 1. Енергия – дейности от изгаряне на гориво, дигитални емисии от горива, транспортиране и съхранение на въглероден диоксид; 2. Промишлени процеси и употреба на продукти – минерална промишленост, химическа индустрия, метална индустрия, неенергийни продукти от употреба на горива и разтворители, електронна индустрия, употреби на продукти като заместители на озоноразрушаващи вещества, производство и употреба на други продукти, други; 3. Земеделие, горско стопанство и друго използване на земята; 4. Отпадъци – изхвърляне на твърди отпадъци, биологично третиране на отпадъците, изгаряне на отпадъците, пречистване и заустване на отпадъчни води; 5. Други – непреки емисии на диазотен оксид от атмосферното отлагане на азот, азотни окиси и амоняк.
Друг фактор на увеличаващите се емисии от човешка дейност е нарастването на населението на планетата. През 1950 г. то е било около 2,5 млрд., докато към днешна дата е над 7,9 млрд.
* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
